Матю Райли
Четирите легендарни царства (15)

Последно изпитание
Песът от Ада

Последният подвиг на Херакъл бил най-трудният. Трябвало да се спусне в Долния свят и да хване Цербер, огромното триглаво куче на Хадес. Тук е важно да се отбележи, че за разлика от другите подвизи, свързани с ужасни зверове, тази задача била да се хване Цербер, а не да бъде убит. Херакъл трябвало да изнесе гигантското куче от Ада живо. Решението му било колкото хитро, толкова и изненадващо.

Гръцки митове, Грег Батман

Джак срещу Цербер

Джак не можеше да повярва.

Беше уморен, окървавен, ранен… а сега трябваше да се бие с професионален боец, който не бе изразходвал и капка енергия през последните два дни.

Погледна гигантската фигура на Цербер и забеляза нещо монтирано в гръдната област на бронята му — последната златна сфера.

Вахерон се усмихна.

— Последното изпитание от Големите игри е най-славното! Последният останал боец трябва да победи най-верния и уважаван пазач на Хадес, кучето от Ада, Цербер. Той трябва да го заведе — заедно със сферата — от бойната сцена пред Хадес, лично.

Джак не виждаше как би могъл да го направи.

По бронята на Цербер не се виждаха слаби места.

А човекът под тази броня беше огромен, поне един и деветдесет и пет, с крака като стволове на дървета и мускулести ръце.

И оръжията на големия воин отговаряха на ръста му — стискаше боздуган в едната си ръка и извит меч в другата.

Най-лошо от всичко беше, че беше отпочинал. Джак бе преминал през тежки изпитания в продължение на цели два дни, а този тип като че ли току-що ставаше от сън.

„Добре — каза си Джак. — Ще си спомниш ли как Херакъл се е измъкнал от това?“

* * *

На терасата за зрителите Лили мислеше същото — как Херакъл бе успял да се справи с Цербер?

И си спомни.

— Херакъл не е трябвало да убие Цербер — каза тя на глас. — Трябвало е да го изведе от Ада. Хайде, татко! Мисли!

 

 

Същото хрумна и на Джак, в същия момент.

— Подвигът е бил да изведе Цербер от Ада — каза той тихо. — Не да го убие. А как го е направил Херакъл? Не… няма да стане… О, по дяволите, Джак, какво има да губиш? Струва си да опиташ.

Цербер продължи да приближава към него, но Джак изведнъж се обърна с гръб към противника си и вдигна поглед към терасата със зрителите.

— Хадес! — извика. — Искам позволението ти! Позволяваш ли да доведа кучето ти при теб?

 

 

По-младите сред гостите се спогледаха, някои се изкискаха. Какво беше това?

Само Лили се усмихваше доволно.

Йоланте, до нея, прошепна:

— О, Джак, отлично! Браво!

И тогава Лили забеляза, че по-възрастните зрители правят нещо.

Кимаха.

Хадес не откъсваше очи от Джак.

— Ти — каза след малко с дълбокия си баритон — си достоен победител в Големите игри. Както Херакъл преди теб, ти също осъзна, че последното изпитание не е за физическа сила, а за смиреност — смиреността на героя, който търси разрешение дори и след толкова много спечелени победи благодарение на сила и умения. Смиреността на човек, който с право може да смята, че не дължи нищо на никого.

Хадес вдигна ръка.

— Ти наистина си благородник, Пети воине. И след като поиска позволението ми така смирено, да, можеш да доведеш кучето ми при мен и то няма да се съпротивлява.

 

 

Цербер пусна оръжията си и отиде при Джак — на практика се предаде.

Отвориха вратите и разчистиха пътя на Джак да излезе от сцената, да мине по моста и коридорите, по стълбите, за да стигне до терасата със зрителите, където застана пред Хадес. Огромният Цербер застана до него.

Джак извади последната златна сфера от бронята му и я подаде на Хадес. Хадес я взе и я постави на последното свободно място на трона си.

— Братя, царствени родственици — каза той. — Един боец доказа, че сме достойни! Последните четири сфери вече могат да бъдат поставени в Големия храм на върха на моята планина. Да се качим там и да изпълним последната церемония.

Обърна се към Джак и добави:

— Поздравления, капитан Уест. Току-що спечели Големите игри на Хидра.