Матю Райли
Четирите легендарни царства (14)

Осмо изпитание
Безсмъртна битка III

Вторият подвиг на Херакъл бил да убие хидрата — многоглава змия, която живеела в блато близо до езерото Лерна. Когато обаче Херакъл отсичал някоя от главите на това същество, на нейно място израствали по две нови. Накрая Херакъл убил звяра така — след като режел поредната глава, неговият братовчед Йолай обгарял раната, за да не може от нея да изникнат други глави.

Гръцки митове, Грег Батман

 

 

Доктор Барнард дойде отново, за да се погрижи за раните на Джак.

Мушна тампон памук в носа му, за да спре кръвта, и каза:

— Трябва да изглеждаш възможно най-добре за двубоя със Зайтан.

— Той ли ще е противникът ми?

— Уф… — изпухтя Барнард. — Май не трябваше да го казвам. Е… все едно. Сега сте само двамата и скоро бездруго щеше да го научиш.

Затвори медицинската си чанта и каза:

— Искат да ти предам, че имаш право на час почивка преди следващото изпитание, ако искаш. Зайтан… искам да кажа, твоят противник… обяви, че е готов да се бие веднага.

— Ще се бием веднага — каза Джак. — И аз не искам да чакам.

— Добре. — Докторът кимна и стана. — Късмет, момче. Изненада мнозина, като стигна дотук, и залагам на теб.

Барнард се усмихна и излезе, а Джак отново остана сам в килията.

След няколко минути минотаврите от охраната дойдоха да го вземат.

 

 

Изведоха го на третата, последна бойна площадка.

Докато втората беше подобрен вариант на първата, третата се оказа подобрен вариант на втората.

И тук имаше постамент със златна сфера и заоблен отвор в средата, както и на предните две.

И тук имаше статуи на крави, както на втората. Джак ги държеше под око непрекъснато, за да се предпази от Мефистофел. Тези крави обаче имаха нещо допълнително — над тях имаше покрив, сякаш бяха в обор.

Тази площадка се различаваше по това, че имаше водно съоръжение близо до задния ръб — десетметрово копие на планината-дворец на Хадес, от чийто връх надолу се спускаше водопад, който минаваше през няколко каскади; водата се стичаше в канавка, прорязана в повърхността на площадката.

Канавката стигаше до облата дупка в средата, така че водата минаваше през нея и падаше триста метра надолу в кратера.

Джак видя опасността веднага. Ако паднеш… или те хвърлят… в канавката, водата ще те избута до дупката, към смъртта.

Погледът му се премести от кравите под покрива към течащата вода.

— Авгиевите обори — каза на глас. — Херакъл ги е изчистил, като е пуснал през тях близката река.

Зайтан вече го очакваше.

Гледаше го с убийствен поглед, стискаше и отпускаше юмруци.

Хаос стоеше малко встрани и чакаше търпеливо, стиснал меча си в готовност.

За изненада на Джак на сцената имаше още един воин на Хадес — Хидра, облечен със сива броня и стиснал смъртоносния камшик с остриета.

— Хайде стига бе… — измърмори Джак.

Още едно усложнение в условията за бой, още една опасност, която трябваше да избягва, докато Зайтан, основният му противник, опитва да го убие.

В нощта се разнесе гласът на Вахерон:

— Зайтан, син на Хадес, представител на Долния свят! Капитан Уест, от царството на Земята! След два дни и две нощи храбри усилия останахте само вие. Уви, само един от вас двамата ще стигне до последното изпитание и ще успее да запише името си в историята наред с Озирис, Гилгамеш и Херакъл. Другият ще умре в забрава, защото историята не се интересува от втория. Късмет и на двама ви.

Обърна се към Хадес.

Господарят на Долния свят впери поглед от трона си надолу към двамата бойци.

— Нека битката започне — каза тихо той. — До смърт.

Джак срещу Зайтан (срещу Хаос, срещу Хидра)

Зайтан не помръдна.

Само гледаше Джак втренчено и на лицето му пропълзя дръзка усмивка. Джак се намръщи.

„Какво ли е намислил?“

След това видя ръцете на противника си и керамичните остриета, които стърчаха от пръстите му. По тях още имаше кръв.

Джак вдигна очи към лицето му.

— Мислех, че ще се бия с Бригам. Победи ли го?

— Да.

— С тези? — Джак кимна към остриетата.

— Тези остриета ще довършат и теб. Трябва да знаеш нещо, Пети воине. С брат ми Дион сме много близки. Планираме този ден от много отдавна. Баща ни Хадес е прекалено благороден за нашия вкус — наистина смята, че трябва да се управлява, без да се използват страх и привилегии!

— Е, ние не смятаме така. — Зайтан се засмя. — Ние обичаме страха. Веднага щом изпитанията приключат, нашият любим баща ще претърпи злощастен инцидент в покоите си. Ще умре и на трона ще се възкачи Дион, за да получи Мистериите във финалната церемония. Ще управляваме света като братя по оръжие. Ще споделяме всичко — власт, богатство… и невястата му. Да, чуй ме хубаво, Пети воине — след като умреш, с брат ми ще правим с твоята дъщеря каквото ни хрумне всяка нощ до края на дните й.

Джак стисна зъби.

— Време е да се биеш, задник.

— Не ме чу — изръмжа Зайтан. — Не съм казал, че ще се бия с теб. Казах, че ще те довърша. Тези двамата ще се бият с теб.

Зайтан кимна на Хаос и Хидра и двамата пристъпиха към Джак.

Дори не се преструваха на честни. Сега се биеха за сина на господаря си.

Един срещу трима.

Джак огледа двамата защитени от броня бойци, които пристъпваха към него. Мислено си представи боя, който щеше да последва, атаките, защитните реакции, видя изхода.

Нямаше начин да победи.

Погледна Хаос, после Хидра. Освен различните шлемове двамата убийци носеха еднакви брони от кевлар, само с различен цвят — на Хаос беше черна, на Хидра — сива. Пристъпваха към Джак, стиснали оръжията си. Хидра държеше опасния камшик с метални остриета и дървена дръжка.

И тогава Джак видя нещо.

Бронята на Хидра не беше съвсем същата като на Хаос. Различаваше се на шията.

Бронята на Хаос покриваше врата отзад. Тази на Хидра — не. Между шлема и раменните плочки вратът му беше незащитен.

„Само боец с класическо образование може да победи в игрите.“ Джак помнеше думите на Хадес.

Вече знаеше, че те се отнасят за подвизите на Херакъл. Ако знаеш как Херакъл е извършил подвизите си… ако притежаваш това класическо познание… имаш шанс да победиш в изпитанията.

Изведнъж Джак си спомни как Херакъл е победил Хидрата, Лернейската хидра.

Представи си различна битка срещу тримата врагове пред себе си и си даде сметка, че ако направи каквото трябва — и ако го направи бързо — все пак може да победи.

Двамата убийци почти бяха стигнали до него.

Джак неочаквано се обърна към Зайтан.

— Наистина ли искаш да го направиш по този начин?

Зайтан сви рамене.

— Това е краят, Пети воине.

— Тук си прав — каза Джак.

И направи нещо странно — удари се по носа и извади тампона, който доктор Барнард беше натикал в ноздрата му. По ръката му рукна кръв.

Всичко след това стана светкавично. Джак скочи.

Скочи мълниеносно към… Хаос.

Хаос замахна с меча и точно в този момент Джак протегна ръка и опръска обилно с кръвта визьора на шлема му.

Недостатък на шлемовете е, че всякакви капки непрозрачна течност могат временно да заслепят този, който ги носи.

Докато Хаос опитваше да избърше кръвта, Джак измъкна меча от ръката му, блъсна Хаос назад и замахна с меча към Хидра в момента, в който Хидра замахна с камшика си към него.

Оръжията се разминаха във въздуха.

Мечът на Джак изсвистя хоризонтално, а камшикът — вертикално, покрай ушите му. След това и двете оръжия спряха да се движат. И бавно, много бавно, главата на Хидра се отдели от все още изправеното му тяло.

Зрителите изпъшкаха. Зайтан се облещи.

Джак бе отрязал главата на Хидра с един чист удар.

Както бе направил Херакъл.

След хиляди години преразказване митът бе превърнал Хидра от мъж с камшик с много остриета в края в звяр с много глави, но начинът, по който трябваше да умре, бе останал същият — отрязваш му главата.

Заради това бронята на Хидра беше различна от бронята на Хаос. Позволяваше такава смърт. Обаче би го забелязал само боец с класическо образование.

Обезглавеният труп на Хидра се свлече, но преди това Джак взе нещо от него.

След това събитията се развиха още по-бързо.

От Хидра взе камшика със смъртоносните остриета в края на лентите.

И изплющя с него… към изпадналия в паника Зайтан.

Зайтан вдигна лявата си ръка, за да се предпази, и металните остриета се забиха дълбоко в нея.

Синът на Хадес изрева от болка.

Но Джак не бе приключил. Спусна се наляво, където беше Хаос, който все още бършеше визьора на шлема си, и мушна дръжката на камшика под колана му.

А после го изрита в пропастта… при което тежестта му дръпна камшика…

… който беше все така болезнено забит в ръката на Зайтан и го завлече в дупката заедно с Хаос!

Двамата полетяха надолу — паднаха от триста метра.

Пискливият вой на Зайтан отекна в кратера, после, когато се чу глухото тупване, спря.

Джак остана на сцената сам, нестабилен, но победител.

Изгледа гневно Хадес и зрителите.

Аристократите го гледаха мълчаливо, с широко отворени очи, стъписани. Някои поглеждаха тревожно към Хадес, но царят на Долния свят просто наведе за момент глава, заради смъртта на втория си син.

Само един човек сред зрителите се усмихваше — Лили.

* * *

На терасата потресеният Вахерон взе златния колан, предназначен за победителя в тази фаза на Игрите.

Разбира се, не го връчи на Джак. Връчи го на Орландо, царя на Земята, покровителя на Джак.

Орландо взе колана и кимна удовлетворено.

Лили погледна Дион, който стоеше до нея. Младият принц гледаше ужасено дупката, в която бе паднал обичният му брат.

Дион се обърна към Лили. В очите му светеше нескрита злост.

 

 

Джак се мъчеше да си поеме дъх. Гърдите му се издигаха и спадаха мъчително.

Беше успял. Той беше последният останал боец.

Когато най-после дишането му се успокои, на сцената пред него застана Вахерон. Стъписаният церемониалмайстор на Игрите кимна към сферата върху постамента. Джак я взе и му я даде и Вахерон я занесе на Хадес.

Веднага щом сферата беше поставена на мястото й до другите, в настъпилата злокобна тишина Джак чу нещо.

Стъпки.

Тежки, целеустремени стъпки.

Откъм моста, който свързваше бойната площадка с Обсерваторията.

Появи се нов боец и сърцето на Джак се сви.

„Разбира се — помисли си. — Последният подвиг…“

Боецът се качи на сцената. Стискаше две оръжия, беше защитен от непробиваема броня и носеше страховита маска.

Беше личният телохранител на Хадес, най-едрият от всички, воинът с шлем като кучешка глава. Този, за когото всички говореха, че бил най-добрият от воините на Хадес.

Цербер.