Матю Райли
Четирите легендарни царства (12)

Шестото изпитание
Безсмъртна битка I

Ако вървиш през ада, не спирай.

Уинстън Чърчил

 

 

Заобиколени от въоръжени минотаври, Джак и останалите бойци бяха натикани в асансьора. Трябваше да ги свалят до мястото на следващото изпитание преди аристократичните зрители.

Докато асансьорът се спускаше, Джак се оказа до Плашилото, майор Грегъри Бригам и Зайтан.

— Започва последната фаза — каза Зайтан на Джак. — Вече няма да има лабиринти. Няма да има гонки. Няма да има къде да се скриеш.

Бригам вероятно бе забелязал обърканото изражение на Джак, понеже добави:

— Това означава, че следва само открит бой.

— И всички ние се надяваме да застанем срещу теб, капитан Уест — добави Зайтан злобно.

Джак погледна Бригам. Британецът кимна.

— Защо? — попита Джак.

— Само един може да спечели игрите — отговори Бригам. — Дори и да не ги спечеля аз обаче, ще умра щастлив, ако знам, че историята ще ме запомни като победителя на Петия велик воин. Ще се бия още по-усърдно, ако знам, че така ще се изправя в двубой с теб.

— Така е — кимна Зайтан.

Джак погледна Плашилото. Морският пехотинец мълчеше.

 

 

Малко след това в същия асансьор се качиха Лили с Йоланте и още няколко от другите аристократи.

Докато те бъбреха и клюкарстваха край нея, Лили стоеше неподвижно и мислеше.

* * *

Опитваше да осъзнае всичко случило се. Дион бе получил каквото искаше — ръката й. Лили потрепери при мисълта, отвратена от перспективата да прекара остатъка от живота си на това място като съпруга на чудовище.

И тогава, в асансьора, чу принцът грубиян Джордж да казва на един от младите си приятели: „Вахерон току-що спомена, че хеликоптерът е открил избягалите заложници. Глупаци. Да си помислят, че ще могат да избягат…“.

Лили затвори очи и прехапа отчаяно устна.

Както и да го гледаше, не виждаше изход. Джак се бе справил чудесно, но тя виждаше, че е на ръба на изтощението. Дори и да оцелееше след последните изпитания, едва ли щеше да има сили да я спаси от съдбата й. Не би се изненадала дори ако Джак спечели Игрите, да го застигне някаква „случайна“ смърт по заповед на Дион. Положението едва ли можеше да стане по-лошо.

Нечия длан докосна деликатно рамото й. Йоланте.

— Лили, знам какво мислиш за мен. Знам обаче и как се чувстваш в момента. Искам да се омъжа за Вахерон, колкото ти искаш да се омъжиш за Дион. Да се свържа със злодей заради стратегическите цели на брат ми… това е ужасно. Орландо заяви, че това било съдбата ми като жена от царско потекло. — Йоланте стисна ръката на Лили — нежно, но и твърдо. — Бъди силна, Лили. Не се предавай още.

Лили я погледна непокорно.

— Не съм се предала. Никога не се предавам. Научих го от баща ми.

 

 

Асансьорът спря на една трета от височината на планината на Хадес.

Близо до върха на планината-дворец имаше няколко крепости, залепени за стената на конусовидния връх, и асансьорът бе спрял пред една от тях.

Когато слязоха, Йоланте каза:

— Тези крепости са известни като Високите замъци на Хадес.

Бяха различни по форма и големина — някои имаха множество наблюдателни островърхи кули, други имаха балкони с бойници, трети имаха куполи. На покрива на единия от замъците дори имаше множество антени.

Всички бяха свързани със стръмни стълби и тесни пътеки, вкопани в склона на планината.

Най-ниският от замъците опасваше средната част на планината и в него бяха трапезарията и покоите на аристократичните гости.

Спуснаха се по стъпала около най-високия замък и Йоланте отбеляза:

— Това е личният дворец на Хадес, частната му резиденция. Както може да се очаква, обзаведен е най-разточително, както подобава на владетеля на Долния свят.

Това несъмнено беше най-великолепният и сложно конструиран от всички високи замъци. Отвън имаше множество балкони и кули. Лили можеше само да се досеща за великолепието вътре.

Спуснаха се още малко, на трийсетина метра под резиденцията на Хадес, и там Лили видя най-стария от замъците — поне така изглеждаше.

В източната страна на планината беше вкопана много стара и много красива постройка с купол, изработена от зидария с черен камък. Напомняше на Лили за развалините от времето на маите в Чичен Ица.

— Това е обсерваторията — каза Йоланте. — Много старо астрономическо съоръжение, което проследява галактиката Хидра.

От купола навън, над пропаст от около триста метра, на конзоли стърчаха три обли площадки.

Намираха се на трите страни на Обсерваторията — на юг, изток и север — разположени стъпаловидно около древния купол.

Всяка площадка беше различна. Най-ниската имаше дупка в средата, така че приличаше на поничка. На средната имаше някаква статуя. На третата, най-високата, имаше водопад и отново статуи. Никоя от площадките нямаше парапет. И на трите обаче имаше по един висок до кръста постамент, на който беше оставена по една златна сфера.

— Какво е това? — попита Лили.

— Както Обсерваторията, всички те си имат имена — отвърна Йоланте. — Това са етапите на битката и на тях ще се проведат последните четири изпитания.

Водена от Хадес и Вахерон, достолепната публика зае местата си на горната тераса на Обсерваторията, на балкон над трите площадки-сцени. Хадес седна на голям трон, изсечен от древен черен камък.

В момента беше нощ, така че Долният свят, под голямото покривало от камуфлажна мрежа, беше тъмен. Прожектори, монтирани на покрива на Обсерваторията, осветяваха площадките, на които щеше да се развива действието.

Вахерон излезе на първата площадка и застана до постамент, на който имаше една златна сфера, в механизъм, който приличаше на скоба.

— Господа и дами, предстои да навлезем в най-очакваната част на Игрите. Предстои нашите герои или да гравират имената си в аналите на историята, или да умрат.

— От този момент всичко ще се развива бързо — продължи той. — Шестото, Седмото и Осмото изпитание са варианти на едно и също — смъртния бой. Боец срещу боец. Лице в лице. Няма оръжия, няма помощ. До сетен дъх. Шестото изпитание ще се състои на първата бойна сцена и след него броят на нашите бойци ще намалее до четирима. Седмото изпитание ще сведе броя им до двама. И след всяко от тези изпитания златната сфера от всяка битка ще бъде поставена на трона на цар Хадес.

Хадес посочи четирите сферични вдлъбнатини в подлакътниците на масивния черен трон.

Вахерон продължи:

— В края на Осмото изпитание обаче ще остане само един боец. След като осмата сфера бъде предадена на цар Хадес, този боец сам ще се изправи пред Деветото, последно изпитание и съдбата на света ще е в негови ръце. Толкова ценени са тези първи три изпитания, че победилият шампион ще спечели на своя цар и специална награда — славния Златен колан на амазонките.

Вахерон вдигна нагоре блещукащ колан.

Беше от дебела черна кожа, обсипана със златни пластини и скъпоценни камъни — смарагди, диаманти, рубини.

Лили си спомни какво беше извикал Джак по време на Петото изпитание — че изпитанията са приказните подвизи на Херакъл.

— Подвизите! — изпъшка тя. — Поясът на Хиполита, царицата на амазонките.

— Точно така — каза Йоланте. — При Деветото изпитание Херакъл трябва да вземе пояса на царицата на амазонките. За да го направи, трябва да победи много мъже сам, в една битка. От този пояс води началото си традицията подобни колани да се дават като награда в спортовете от рода на бокса.

Вахерон продължи:

— Шестото изпитание ще се проведе на първата и най-ниска сцена. На нея бойците ще идват по двама. Ще си отива само по един. — Вахерон пусна зла усмивка. — Обаче в тези схватки ще има и трети елемент.

На най-ниската сцена излезе Хаос. В черната си броня от кевлар изглеждаше впечатляващо и страховито. Държеше злокобен на вид меч.

Вахерон продължи:

— Двамата бойци ще се сражават, а Хаос ще ги дебне отстрани. Да се биеш с някого до смърт е едно. Да го направиш, докато друга заплаха се спотайва наблизо, е съвсем друго. Само най-достойните бойци ще продължат след това изпитание.

Вахерон посочи един компютър на терасата на зрителите.

Към него бяха свързани няколко монитора.

Екраните им показваха нещо като ЕКГ, като мониторите на жизнените показатели в болница — на всеки беше изписано името на боец, а отдолу се виждаше писукаща пулсираща линия, която изобразяваше сърдечната му дейност.

— Както знаете, в тила на всеки от нашите бойци е имплантиран чип с взривно вещество. Същото устройство осигурява и биометрични данни, включително пулса на боеца. Когато сърцето спре, оцелелият боец ще бъде обявен за победител и Хаос веднага ще прекрати намесата си в схватката.

— Така… — Вахерон млъкна за момент. — Надявахме се на този етап от Игрите да имаме осем живи бойци, което би означавало четири схватки. Обаче, уви, изпитанията се оказаха твърде трудни, така че имаме само седем бойци.

— При това положение — продължи Вахерон — в мъдростта си цар Хадес реши боецът, спечелил най-много изпитания, да бъде освободен от предстоящите двубои. Този боец е майор Бригам, представител на царя на Земята. Сигурен съм, че патронът му ще се зарадва на тази добра новина.

Вахерон се поклони на цар Орландо на терасата. Орландо кимна одобрително.

Вахерон продължи:

— Другите схватки бяха определени с жребий, без манипулации или интриги. И така, без да губим повече време, нека започнем изпитанието. Позволете ми да доведа първите двама бойци.

 

 

Джак седеше сам в килия под Обсерваторията.

Нямаше прозорци. Вратата беше от стомана.

Още беше с мръсните джинси и тениската под бялата броня от кевлар, която бе взел от Страх. С бялата защитна плоча на гърдите, с налакътниците и наколенките се чувстваше като полицай, екипиран за борба с безредици.

Чувстваше се и ужасно уморен.

Не беше почивал от началото на Петото изпитание — шофиране, бой, бягство, сваляне на хеликоптер, после присъствие на Първата церемония на върха…

Вратата на килията се отвори и влезе Вахерон, придружен от минотаври, които веднага застанаха около Джак.

— Няма време за почивка, Пети воине — каза Вахерон. — Твой ред е. Следващото ти изпитание е толкова чисто, колкото и древно — ръкопашен бой срещу друг боец. Можеш да останеш жив или да умреш. Трябва да призная, надявам се да умреш скоро. Физиономията ти ме отегчава.

— Подвизите на Херакъл — каза Джак. — Това ли е? Възстановка на древните митове?

Вахерон не отговори веднага. Огледа Джак и изсъска:

— Възстановка? Капитан Уест, както би трябвало да знаеш, историята не е точна наука. Както детската игра на развален телефон променя простото изречение до неузнаваемост само за секунди, така и историческите събития се видоизменят, когато се преразказват многократно. Херакъл например. Този, когото знаеш като Херакъл, не е някакъв полубог от древна легенда. Той е бил най-прославеният боец в нашите игри. Името му е стигнало до нас през вековете, защото е спечелил всички изпитания в Големите игри. От победата над минотавъра в килията в началото, през придобиването на сферата във вертикалния лабиринт от Четвъртото изпитание, до тези ритуални двубои… Херакъл е спечелил всичко. Това е особен и невероятен успех и заради него с право му е отредена вечна слава. Обаче историците са небрежни. През хилядолетията погрешно са взели името на тогавашния цар на Долния свят — жесток владетел на име Евристей — и го превръщат в дребен цар, измислил подвизите, които трябвало да извърши Херакъл. Понеже не са били запознати с изпитанията и метафоричните елементи, които те съдържат — бикове, елени, глигани, дори колан — тези историци ги определят като „подвизи“, свързани с Херакъл. Царските фамилии, които наблюдават игрите, знаят истината. Сега и ти я знаеш. Хайде. Време е за бой.

Вахерон кимна на минотаврите и те поведоха Джак по тъмен каменен проход, осветен с факли, по който имаше и други килии.

След двайсетина метра проходът се разклоняваше.

Минотаврите избутаха Джак по десния ръкав и затръшнаха стоманена врата зад гърба му.

Блъсна го свистящ вятър.

Джак се огледа и видя, че се намира на тясна каменна конзола — мост високо над Долния свят. На триста метра под себе си виждаше вертикалния лабиринт от Четвъртото изпитание.

В края на конзолата имаше каменни стъпала, които водеха настрани, извиваха покрай облата страна на висящата платформа и се скриваха от поглед.

Когато отиде до тях, Джак чу Вахерон и минотаврите да минават по прохода и да отварят друга килия. Пак стъпки. След това се затръшна стоманената врата на лявото разклонение на прохода.

„Двубой — помисли си Джак. — Но няма да видя с кого ще се бия, преди да стигна до площадката…“

Пое дълбоко въздух и се изкачи по стъпалата, за да срещне съдбата си.

 

 

Площадката се появи след петнайсет стъпала и Джак стъпи на нея.

От другата страна се появи друг боец и в един кошмарен миг Джак си помисли, че може да е Плашилото, новият му съюзник и приятел…

Но не беше Плашилото.

Оказа се сержант Виктор Варгас, ревностен католик и жесток бивш служител на бразилските специални части. И също като Джак — представител на царството на Земята.

Варгас беше висок поне един и осемдесет и пет — по-висок от Джак, а също и по-тежък, може би с петнайсет килограма. С нетрепващи черни очи и мургаво небръснато лице, Варгас се взираше в Джак гневно, с поглед на психопат, който знае, че трябва да убие, за да не бъде убит.

На площадката, до широкия отвор в средата, вече стоеше Хаос. Джак и Варгас нямаха оръжия, но Хаос държеше меч, спокойно отпуснат надолу.

В задната част на площадката имаше постамент, на който беше златната сфера.

 

 

Вахерон се върна на мястото си на терасата на зрителите.

— Нашият първи двубой ще бъде между сержант Виктор Варгас, представител на царството на Земята, и капитан Джак Уест, също представител на царството на Земята!

Обърна се към Хадес и се поклони. А Хадес каза:

— Нека двубоят започне. До смърт.

Двубой 1: Джак срещу Варгас (срещу Хаос)

Варгас веднага зае странна приклекнала поза и започна да кръжи около Джак като дива котка. Движеше се необикновено бързо за толкова едър мъж. Джак позна техниката веднага. Можеше да се очаква, че бразилски войник ще я използва.

Беше капоейра — бразилското бойно изкуство. Сред множеството техники, известни на света, капоейра се отличаваше само с едно основно качество — бързина.

Защитните похвати използваха бързи финтови движения, а нападенията бяха светкавични, остри и решителни. Ако първият удар не те извади от играта, тогава ще те извади вторият — несъмнено.

„По дяволите“, каза си Джак.

 

 

Лили гледаше от терасата за зрителите.

До нея бяха Йоланте и кардинал Мендоса.

Мендоса въздъхна.

— Колко жалко. Трима от нашите представители достигнаха до тази фаза на Игрите и двама от тях трябва да се бият помежду си. Наистина жалко.

Йоланте не сваляше поглед от сцената.

— Кой ще победи?

— О, Варгас ще победи — каза Мендоса. — Петият воин е смел, несъмнено, но сержант Варгас е майстор на капоейра, много добър при това. Обучаван е в ръкопашен бой. Освен това погледни Петия воин… колко е изтощен. Глупавият опит да избяга изсмука силите му. Този път няма къде да бяга. Ако има късмет, Варгас ще свърши с него бързо.

 

 

Джак и Варгас започнаха да се дебнат един друг навъсено.

Освен от противника двамата трябваше да се опазят от още три опасности — външния ръб, облия отвор в средата и Хаос.

Варгас започна да мърмори бързо на португалски:

— … ave Maria, cheia de graça, o Senhor é convosco…

Трябваше да мине малко време преди Джак да осъзнае какво казва.

Португалецът се молеше.

И изведнъж скочи.

Скочи толкова бързо, че Джак едва успя да реагира. Сякаш Варгас бе приспал вниманието му с напевния ритъм, а после го бе изненадал.

Висок ритник полетя към главата на Джак като куршум. Джак се дръпна вдясно и подметката просвистя край бузата му толкова близо, че той усети движението на въздуха.

Хаос не предприе нищо.

Просто наблюдаваше, отпуснал небрежно меча си.

Последва лавина от бързи атаки — Варгас напредваше към Джак с ритници, юмруци, лакти.

Джак затанцува назад, като избягваше, парираше и отклоняваше ударите.

Но един от тях попадна в челюстта му.

Джак падна, удари се в пода, главата му увисна над ръба на отвора и когато той погледна надолу, към дъното на кратера, времето спря.

Зрението му се замъгли.

Всички звуци секнаха, освен звъненето в главата му.

Джак познаваше това усещане. Всички боксьори и състезатели по бойни изкуства го познават — кошмарната реакция на организма след силен удар. Получава се сътресение, вцепенение, а ако не избегнеш следващия удар, с теб е свършено.

Вдигна глава. От устата му течеше кръв.

Варгас отново се спусна напред, подготвил следващия удар. Джак се извъртя и Варгас не го улучи.

Джак стана и се обърна…

… и се озова лице в лице срещу невъзмутимата физиономия на Хаос, с шлем като лъвска глава.

Хаос го удари по лицето.

Този път го отнесе носът на Джак. Полетяха пръски кръв.

 

 

Аристократичните гости наблюдаваха напрегнато залитащия между Хаос и Варгас Джак Уест.

Приличаше на уловено в капан животно, олюляващо се между два хищника.

Лили побесня.

— Не е честно! Този тип с лъвската маска дори не опитва да нападне Варгас. И двамата са срещу Джак!

Йоланте — беше присвила устни — обясни:

— Джак ядоса Хаос, като уби Страх и взе бронята му. И ядоса всички тук, когато опита да освободи заложниците. Наказват го, преди да умре.

* * *

Джак залитна назад. От носа му течеше кръв, дишаше тежко през устата. Пред себе си имаше двама жестоки противници.

Стремеше се да е на еднакво разстояние между Варгас и Хаос.

Умът му се съпротивляваше отчаяно срещу замайването, опитваше да го преодолее. Имаше около четири секунди, за да измисли как да се измъкне от ситуацията, преди да загуби съзнание.

„Мислѝ!

Не можеш да победиш със сила. Трябва да победиш с ум. Трябва да надхитриш тези двамата.

Всеки може да бъде победен.

Добре. Какви са силните им страни? Какви са слабостите им? Те — даде си сметка Джак — са едно и също нещо. Увереността им, че са по-добри бойци от мен, е най-голямата им сила и най-голямата им слабост.

Да ги накарам да мислят, че са победили…“

Обърна гръб на Варгас и се спусна към Хаос. Замахна слабо, отчаяно.

Хаос отби удара му с една ръка. Зрителите на терасата се разсмяха.

Варгас също пристъпи към действие.

Сграбчи Джак отзад, притисна гърлото му с едната си яка ръка.

Джак очакваше точно това, защото този захват е най-ефективният в ръкопашен бой — душене.

Като притиснеш сънната артерия на жертвата, прекъсваш притока на кръв към мозъка. Следва безсъзнание, а ако продължиш да притискаш, скоро идва и смъртта.

Джак одраска масивната космата предмишница, която стискаше гърлото му.

Лицето на Варгас беше до неговото и Джак усещаше вонящия дъх на бразилеца, който продължаваше да нашепва:

— … ave Maria, cheia de graça, o Senhor é convosco…

Душенето започваше да въздейства, Джак започваше да губи сили…

 

 

— Край — каза Мендоса. Прекръсти се и извърна лице.

Лили не сваляше поглед от Джак. Тялото му се отпускаше. Поддържаше го единствено едрият бразилец.

Хаос отстъпи, за да изчака. По лицето на Лили се търколи сълза.

— Не!…

 

 

Джак се отпусна изцяло в ръцете на Варгас.

И за част от секундата — онази, в която осъзна, че е победил Джак — Варгас отпусна хватката си и се ухили.

Това беше неговата слабост — увереността, че е победил.

И в този кратък миг Джак скочи.

Не беше свършило. Не беше изпадал в безсъзнание. Беше се отпуснал умишлено, за да накара противника си да отслаби вниманието си.

Отметна рязко глава назад и заби мощно черепа си в носа на Варгас, при което бразилецът отпусна ръката, с която го душеше.

Джак не очакваше бразилецът да го пусне изцяло. Беше твърде добър боец, за да го направи.

Поради което Джак направи нещо друго — нещо, което никой не би могъл да предвиди.

Протегна ръка напред, сграбчи Хаос за бронята и с останалите си сили избута и тримата в отвора в средата на площадката.

Зрителите се наведоха машинално напред при вида на тримата пропаднали през дупката противници.

Лили се вкопчи в парапета на терасата.

Дъхът й секна, когато видя една-единствена фигура да пада към дъното на кратера с крясък.

Когато падна долу — след малко се чу кошмарният звук — на един от мониторите се появи равна линия и се разнесе пронизително пищене.

Пиууууууууууу!

Всички се обърнаха, за да видят кой боец е умрял, Варгас или Уест. Името, изписано на пищящия монитор, беше ВАРГАС.

Миг след това Джак се покатери по ръба на дупката и се отпусна изтощен на ръце и колене.

Пропълзя по-далеч от дупката и се отпусна по очи, с изцедени сили, капнал от умора.

Миг след това и Хаос изпълзя от дупката. Джак лежеше на площадката по очи, съвършено беззащитен. Варгас обаче беше мъртъв, така че Хаос нямаше право да навреди на Джак. Остана изправен над проснатата фигура на Джак, объркан.

Тогава Джак стана с леко залитане, с окървавено лице. Вдигна глава към зрителите, към Вахерон и Хадес…

… и бавно, много бавно им показа среден пръст.

 

 

Когато тримата пропаднаха през дупката, се случиха две неща, които Джак беше предвидил.

Първо, Варгас го пусна.

Пусна го с надеждата да се улови за нещо. Стените на дупката обаче бяха гладки и бразилецът просто полетя надолу, в бездната, за да намери смъртта си.

Второ, също за да се спаси, Хаос се бе вкопчил за ръба на дупката.

Джак бе предвидил и това, така че се вкопчи в дрехите на Хаос и двамата увиснаха заедно от ръба.

След което Джак просто се покатери по тялото на Хаос и се качи на сцената.

* * *

За миг Вахерон като че ли онемя.

После се съвзе.

— Така да бъде. Подгответе следващия двубой!

Двубой 2: Зайтан срещу Депон (срещу Хаос)

— Вторият ни двубой ще бъде между Зайтан Десакс, представител на Долния свят, и брат Рензин Депон, представител на царството на Небето — обяви Вахерон.

Все така официално Хадес също извиси глас:

— Нека двубоят започне. До смърт.

Вторият двубой беше много по-кратък от първия.

Тибетският монах воин беше умел боец, но след няколко разменени удари със също толкова умелия Зайтан се оказа окървавен.

Хаос дебнеше недалеч от двамата и пристъпваше напред само когато Депон се доближеше до него — и се отдръпваше, когато се приближеше Зайтан. Определено помагаше на сина на Хадес.

Зайтан нанесе поредица бързи удари, при които от устата на тибетеца пръскаше кръв. Той падна на колене зашеметен.

След това всичко приключи бързо.

Зайтан скочи зад него, уви ръце около главата му и с рязко движение му счупи врата.

Биометричният екран на Депон на терасата за зрителите запищя.

Тялото му на площадката престана да се движи и Зайтан го ритна.

Тълпата ликуваше.

Дион ръкопляскаше особено енергично.

Два минотавъра се спуснаха на площадката, хванаха трупа на Депон за краката и го повлякоха към килиите долу.

Хаос също излезе — бе свършил работата си.

Останал сам на облата платформа, Зайтан сложи ръце зад гърба си и се поклони на аристократичната публика.

Никой не видя какво прави с ръцете си отзад. С ловко движение на пръстите той прибра две керамични остри като бръснач пластини под гънките на кожата на пръстите си — остриетата, с които бе срязал лицето на Депон в ключовия момент на двубоя.

През цялото време се усмихваше на възторжената възхитена публика.

Двубой 3: Плашилото срещу Едуардс (срещу Хаос)

Шейн Скофийлд — Плашилото — се изкачи по извитата стълба покрай стената на заоблената площадка, на която щеше да се състои двубоят, и видя противника си.

— Ти… — прошепна, когато видя кой стои в другия край на площадката.

— Имах чувството, че може да се стигне до това — каза противникът му с коварна усмивка.

Беше Джефри Едуардс от Делта Форс. Също американец и също представител на царството на Морето. Той беше човекът, който няколко дни преди това, в Афганистан, бе подлъгал Плашилото и другите морски пехотинци да дойдат тук.

Едва ли би могло да са по-различни. Плашилото беше слаб, гладко избръснат. Едуардс, както повечето оператори от Делта, беше неугледно брадясал и със здрава физика.

Плашилото просто го гледаше гневно.

Едуардс беше наясно защо идва в Индия. Беше обучаван да участва в Игрите. Беше подготвен. Плашилото, на свой ред, както и Джак Уест младши, беше хвърлен в дълбокото и му бе казано да плува или да се удави.

— Предполагам, доста си ми ядосан, не е ли така? — изсумтя Едуардс.

Плашилото не отговори.

— Подлъгах те да дойдеш тук — продължи Едуардс. — Един морски пехотинец не би харесал такова нещо. Шибани морски пехотинци. Откачени натегачи. Налагало се е да убия няколко през годините, трябва да знаеш. Шибаняците видяха неща, които не трябваше да виждат. Сега трябва да убия теб.

Едуардс разкърши врат, за да освободи напрежението. Направи го небрежно, като човек, който се кани да поиграе баскетбол в задния си двор.

Плашилото огледа тялото на противника си. Бойни униформени панталони и тениска. Нищо опасно. Обувки с метални бомбета — сериозен риск.

След това видя ръцете на Едуардс — основната опасност беше там.

На двете си ръце имаше нападателен комплект на Делта — пясъчни на цвят ръкавици, известни с доста по-зловещо име — ръкавици „бокс“.

В пръстите бяха зашити специални конусовидни капси — от стомана — което осигуряваше на боеца значителна ударна мощ. Ефектът беше като от метален бокс — един добре премерен удар с тази ръкавица може да вкара носа на човек в черепа и да го убие моментално.

Чу се гласът на Вахерон:

— Третият ни двубой ще бъде между майор Джефри Едуардс, представител на царството на Морето и капитан Шейн Скофийлд, който също е представител на царството на Морето!

Хадес каза:

— Нека двубоят започне! До смърт.

Едуардс се спусна напред със серия бързи удари с подплатените ръкавици и изтласка Плашилото до ръба на площадката.

Плашилото отстъпи пред атаката, като парираше ударите на Едуардс и държеше Хаос под око.

Тогава Едуардс пусна страничен удар с дясната, Плашилото приклекна, извъртя се и се надигна отново…

… и видя как Хаос замахва към него с меча!

Дръпна се и мечът профуча на сантиметри над главата му.

Пак се обърна към Едуардс и — фрас! — лявата ръкавица се стовари върху скулата му.

Металните подплънки изпълниха предназначението си. Плашилото чу как костта на скулата му изхрущя. Счупена.

Очите му се насълзиха, причерня му.

„Трябва да следиш Хаос!“ — крещеше умът му.

Обърна се, за да провери какво прави убиецът с лъвската глава, и го видя да връхлита с насочен напред меч…

… и за ужас на Плашилото острието потъна дълбоко в лявото му рамо, прониза го, така че поне десет сантиметра от блестящата стомана се показаха от другата страна, откъм гърба на Плашилото!

Зрителите изохкаха.

Никой не можеше да оцелее след такъв удар.

Хаос отстъпи назад и жестоко остави меча забит в рамото му.

Едуардс се подготви за смъртния удар.

Плашилото залитна и изпъшка.

Видя забития в рамото си меч и усети как ръката му отдолу губи сила.

А Едуардс застана пред него и се нахвърли върху него с нови удари. Плашилото безпомощно вдигна здравата си ръка в безполезен опит да се опази.

Докато удряше, Едуардс не спираше да говори.

— По-добре съм подготвен от теб!

Фрас.

— Имам повече опит от теб!

Фрас.

— Знам повече от теб!

Фрас.

Последният удар отклони здравата ръка на Плашилото и изведнъж той се оказа напълно открит.

Едуардс сви юмрук и го вдигна, за да нанесе последния удар.

Плашилото вдигна здравата си ръка и каза, останал без дъх:

— Обаче аз имам по-голямо…

Едуардс спря юмрука си и се ухили.

— Какво? Имаш по-голямо какво?

— Имам по-голямо въображение от теб.

С тези думи Плашилото изведнъж падна на земята, подкоси с ритник краката на Едуардс и той също падна.

Тогава Плашилото направи най-невъзможното нещо — скочи на крака, стисна дръжката на меча и се стовари по гръб върху противника си… така че острието, което стърчеше от гърба му, прониза сърцето на Едуардс.

Плисна кръв. Хаос не знаеше как да реагира.

Публиката наблюдаваше стаила дъх. Настъпи пълна тишина…

… чуваше се само монотонното пищене от монитора на сърдечната дейност на Джефри Едуардс.

 

 

Никой не каза нищо, докато принц Джордж не се изкиска.

— Мамка му! Ето това беше наистина страхотно!

Плашилото стана и се олюля, целият облян в кръв.

Стисна меча и го изтегли от рамото си. В този момент, сякаш от само себе си, механизмът, който държеше златната сфера на постамента до него, се отвори. 

Вахерон кимна и Плашилото взе светещата сфера от мястото й.

Под неуверените аплодисменти на публиката се изкачи до терасата и подаде сферата на Хадес, който я пое и тържествено я постави във вдлъбнатината на десния подлакътник на трона си.