Матю Райли
Четирите легендарни царства (6)

Третото изпитание
Кулата и бездната

ПРОФИЛ НА БОЕЦ

ИМЕ: ГУРКАТА

ВЪЗРАСТ: 31

ШАНС ЗА ПОБЕДА: 6

ПРЕДСТАВЛЯВА: НЕБЕ

ПРОФИЛ:

Непалец по рождение, Гурката е от най-прославения полк на Индия, 8-и карабинерски, на гурките. (Въпреки че е част от Индийската армия, 8-и полк се състои изцяло от непалци.)

Не е трудно да бъде забелязан, защото носи кърпа на главата и меч кукри.

Класиран на 6-о място от 16 като възможен победител в Игрите.

ОТ ПАТРОНА МУ:

Ще бъде много трудно да победят Гурката.

Кензо Депон, Цар на Небето

През първата площадка

Пред Джак и Скай Монстър се откри гледка едновременно страховита и поразителна.

Огромна бездна с размерите на три футболни игрища се простираше надлъжно пред очите им.

Вляво от тях от едната страна на бездната имаше колосална планина, а над нея — високо, много високо — беше царствената ложа на Хадес и неговите аристократични гости. Под ложата беше влакът със заложниците в клетките им, докаран от предишната арена.

От бездната пред тях се издигаха две колони, свързани с тесен мост без парапети. Първата колона беше по-малка, с плоска горна част, като площадка, а втората беше направо гигантска. Издигаше се много по-високо от първата и върху нея имаше нещо — голяма цилиндрична кула.

Кулата всъщност беше много красива и напомняше на Джак древната вавилонска архитектура.

Нагоре по стените на тази обла кула спираловидно се издигаха пътеки, които се пресичаха на различни интервали. Цялото нещо — кулата и скалната колона — се издигаше поне колкото десететажна сграда над мястото, на което стоеше Джак, така че върхът беше на нивото на ложата със зрителите.

Джак виждаше златната сфера на върха на кулата и недалеч от нея малко мостче, окачено на въжета, което водеше от върха на кулата до царската ложа.

Този мост бе споменал Вахерон — лесния изход за боеца, който успее да грабне сферата… но само за него. После мостът щеше да бъде прибран. От мястото си Джак не виждаше другия изход — Пътя на страхливците — по който трябваше да се измъкнат останалите бойци.

В интерес на истината, в този момент не даваше пет пари за никакъв изход. По-непосредствена грижа за него и Скай Монстър беше това, което препречваше пътя към мостчето, водещо към централната кула/колона:

Фаланга от тридесет минотаври, стиснали мечове и копия. Бяха строени в четири редици на плоската повърхност на първата кула, пред четири бойни слона със защитна броня, церемониално оцветени в червено и черно — цветовете на войната. На гърба на всеки слон седяха по двама минотаври, които надуваха бойни тръби.

— Това слонове ли са? — попита Скай Монстър стъписано.

— Да — отговори Джак.

Анализиращата част от мозъка му отбеляза малките уши на животните. Азиатските слонове имат малки уши, за разлика от африканските. Може би Йоланте не беше излъгала, че са в Индия.

Отърси се от тази мисъл. Беше го накарала да блокира за миг. Другите бойци вече действаха.

Хукнаха от клетките си — заедно с партньорите, закопчани за тях — през плоската кула към строените минотаври и слонове.

Гурката, който беше в съседната клетка до Джак, тичаше с особена бързина и равновесие, в идеален синхрон с ниския си партньор.

Едва сега Джак забеляза — с яд — че партньорите на почти всички други бойци са ниски, дребни, стройни и слаби.

Погледна Скай Монстър до себе си — висок и доста пълен — и отново се зачуди дали другите бойци предварително са имали достъп до информация, за разлика от него. Бързината и пъргавината явно щяха да са от значение в това изпитание, а за разлика от останалите придружители, Скай Монстър не беше нито бърз, нито пъргав.

Силен рев прогони тези мисли от главата на Джак.

Миниармията минотаври нададе боен вик и се устреми напред, право към бойците, следвана от тежките слонове.

Третото изпитание бе започнало.

Битката, която последва, беше жестока и хаотична, но също така ужасяваща и шумна.

Възцари се хаос — минотаврите тичаха и съсичаха с мечовете си, слоновете тъпчеха и се изправяха на задните си крака, после се сгромолясваха със силен тътен, бойците бягаха накъдето видят.

Сред целия този хаос Джак видя морския пехотинец с огледалните очила да тича приведен през тълпата, привързан за доста едра жена.

За миг Джак изпита доволство, че някой друг също е взел едър партньор, но веднага се намръщи — стори му се, че позна едрата жена от морската пехота…

… тогава един ревящ слон закри полезрението му и Джак трябваше да се промуши между краката му и да издърпа Скай Монстър със себе си. Тръгнаха към лявата част на кулата.

Докато тичаше, Джак видя британския боец, рижия тип от САС — Бригам.

Тичаше с къс меч в едната ръка и дребен партньор, окован за другата. Съсече три минотавъра по пътя си. Целта му беше сводестата порта, през която се минаваше, за да се стигне мостът към основната колона.

Тогава обаче Бригам направи нещо, което надминаваше всякакви очаквания на Джак.

След като за момент се освободи от нападащите минотаври, Бригам се обърна и без дори да трепне, отсече ръката на дребния си партньор.

Джак пребледня.

— Боже мили…!

Партньорът му изрева от болка, когато китката се отдели от ръката му… заедно с желязната гривна.

Това беше едно от най-жестоките неща, които Джак бе виждал… но в него имаше някаква безмилостна логика.

Освободен от бремето на дребния мъж, когото остави превит от болка, Бригам се устреми доста по-бързо към портата.

След секунди два минотавъра се спуснаха към дребния и го съсякоха на парчета.

На няколко метра от Бригам Джак видя Гурката да прави същото — замахна с острия кукри и отряза ръката на партньора си от лакътя.

Партньорът му обаче не умря примирен като този на Бригам. Не — хвърли се към нападащите минотаври и саможертвата му осигури време на Гурката да спринтира към целта.

— За бога! — възкликна Джак. — Това е безумие!

Скай Монстър видя и двете ситуации. Очите му /яха ококорени от ужас.

— Моля те, не прави това с мен, Джак.

— Ще минем през това заедно или никак, приятел — увери го Джак. — Хайде, да действаме.

Джак и Скай Монстър тичаха през хаоса. Бойците около тях не преставаха да се бият с минотаврите.

Джак веднага забеляза, че по-дребните минотаври са по-слаби в ръкопашния бой от школуваните бойци, макар те да бяха по-малко на брой.

Целта на тридесетимата минотаври беше просто да забавят напредъка им по пътя към кулата със сферата, да ги разделят.

Все пак го правеха свирепо и с ентусиазъм, който плашеше. Хвърляха се към бойците, без да ги е грижа за собствения им живот.

* * *

С едно изключение.

Джак видя как вторият златен минотавър — вторият от двамата, които бяха издигнати до статут на бойци — тича невредим с партньора си през редиците на обикновените си родственици.

„Минотаврите не закачат своите — даде си смета Джак. — Може да не са съвсем хора, но не са глупави.“

Точно тогава един слон — някой от бойците бе успял да среже търбуха на животното, докато то връхлиташе — рухна на земята недалеч от Джак и Скай Монстър.

Огромното животно се строполи със силен трясък и се плъзна към тях!

— Наляво! — Джак дръпна Скай Монстър и двамата отскочиха наляво, а слонът се плъзна покрай тях и падна през ръба на площадката заедно с двамата си ездачи минотаври.

Джак и Скай Монстър се бяха приближили опасно до левия край на плоската колона, а когато се изправиха, към тях се спуснаха два минотавъра.

— Монстър! Въже за простиране! — извика Джак и с пилота вдигнаха свързаните си китки нагоре, удариха първия минотавър в гърлото с веригата между белезниците и го проснаха по гръб с вирнати крака.

Секунда след това Джак приклекна и препъна втория нападащ минотавър, който полетя от ръба на площадката.

— Истинска лудница! — извика Скай Монстър.

— Събитието на живота ми — извика Джак и посочи мостчето, което водеше към голямата средна колона. — Не можем да останем тук! Трябва да се доберем до моста!

Хукнаха през мелето.

Тичаха приведени, бързо. Джак избягваше нападащите минотаври и връхлитащите слонове, но тежкият Скай Монстър беше доста по-бавен, пухтеше и сумтеше задъхан, със зачервено лице.

Бавеше и двамата.

За да се доберат до мостчето към главната колона, трябваше да минат под висока колкото триетажна сграда, наподобяваща замък порта с преградна решетка, която можеше да се спусне и да прегради прохода.

Джак погледна през портата към много по-голямата главна колона и видя златния минотавър и британския боец, Бригам, които вече бяха минали по мостчето и сега се катереха по стръмните пътеки към върха. Малко след тях напредваше Гурката.

Джак и Скай Монстър бяха на двайсетина метра от портата. Само още една двойка все още беше на първата кула и вече беше стигнала почти до портата.

— Не можем да спечелим това изпитание! — извика Джак. — Нека поне се постараем да не останем последни!

— Разбрах!

В този момент другата двойка мина през портата и направи нещо особено отвратително.

Намериха лоста на механизма и спуснаха преграждащата решетка, за да затворят портата.

— Мръсници! — изръмжа Джак.

Със Скай Монстър вече бяха последни в това състезание на живот и смърт, а сега се оказваше, че са попаднали в капан още на първата площадка.

— Насам! — Джак дръпна Скай Монстър към лявата кула на сводестата порта.

Беше от грубо издялан камък, което означаваше, че има на какво да се задържат, ако пропълзят по колоната отвън.

Скай Монстър погледна надолу към дълбоката стотици метри отвесна пропаст.

— Джак…

— Не гледай надолу! Вкопчвай се в стената и действай! Веднага! — нареди Джак и погледна отчаяно назад.

* * *

Горе, в царската ложа, мосю Вахерон каза:

— Дами и господа, позволете да насоча вниманието ви към кулата на портала. Петият воин и партньорът му се опитват да се придвижат покрай портата.

Царствената публика насочи вниманието си натам.

Седналата сред гостите Лили вече бе видяла какво се случва и продължаваше да наблюдава, изпълнена с тревога.

 

 

Скай Монстър протегна ръка към една вдлъбнатина в зидарията на кулата и стъпи под нея зад ъгъла над бездънната бездна. Джак, дръпнат от белезниците, го последва.

Започнаха да се придвижват, вкопчени в стената на кулата.

— Мини по-нататък! По-нататък! — настоя Джак. — После започни да се движиш…

Скай Монстър мина на около метър и половина по-нататък по стената, но в този миг един минотавър, без да мисли за собствената си безопасност, скочи от ръба и вкопчи косматите си ръце в краката на Джак.

Резултатът беше моментален.

Пръстите на Джак изпуснаха опората и той се хлъзна надолу.

Зрителите в ложата ахнаха.

Лили закри устата си с длан.

Джак падна от стената.

Лявата му китка, окована за дясната на Скай Монстър, я дръпна от стената и за миг Джак си помисли, че това е краят — че със Скай Монстър ще полетят в бездната и това ще е краят…

Но падането внезапно спря.

Скай Монстър някак бе успял да се задържи.

Стиснал зъби, с изкривено от усилието брадато лице, Скай Монстър висеше на стената само на лявата си ръка и удържаше своята тежест, тежестта на Джак — и на минотавъра!

Джак почувства прилив на енергия.

— Невероятен си, Монстър! — извика и изрита минотавъра — един, два, три пъти — докато той не пусна крака му и не полетя в бездната миг преди Скай Монстър да се изпусне. Джак бързо се улови за стената и се изкатери малко нагоре, за да даде възможност на партньора си да се улови по-добре и да си поеме дъх.

Двамата останаха така за момент, на съвсем малко разстояние от ръба на колоната, на която се бе събрала група гневни минотаври.

— Благодаря, приятел — каза Джак. — Определено не съжалявам, че не взех по-лек партньор от теб. Нямаше да се справи с това. Хайде, трябва да пропълзим по това чудо и да приключваме.

Джак и Скай Монстър започнаха бавно да се придвижват по стената на колоната.

В същото време, далече над тях и напред, майор Грегъри Бригам от САС тичаше без партньор, който да го бави, и вече се изкачваше по кръстосващите се пътеки около кръглата кула на главната площадка.

Малко след него тичаха златният минотавър и Гурката.

 

 

Вахерон ги посочи на аристократичната публика.

— Господа и дами, водачите приближават върха на кулата. Те обаче трябва да внимават, защото тази кула има своя собствена отбрана.

 

 

Грег Бригам дишаше тежко — не му достигаше въздух. Изкачването беше жестоко.

Чу зад себе си сумтене, обърна се и видя златния минотавър и Гурката да се изкачват по пътеката недалеч зад него.

Скъсяваха дистанцията.

Пътеката, по която тичаше майор Бригам, не беше за хора със слаби сърца — бе вкопана в стената на огромната цилиндрична кула и беше широка колкото да мине само един човек.

През равни интервали в стената покрай пътеката бяха вдълбани ниши, а външната й страна, над главоломната пропаст, беше ограничена от трийсетсантиметров бордюр…

Изведнъж Бригам чу бумтене високо горе и се вмъкна в най-близката ниша… секунда преди огромна желязна топка с шипове, която заемаше цялата широчина на пътеката, да се появи иззад извивката.

Топката изглеждаше зловещо — с множество нажежени до червено железни шипове, които губеха очертанията си поради бързото движение. И идеално се побираше между стената и външния бордюр, така че да не може да изпадне от пътеката. Търкаляше се неумолимо надолу.

Бригам притисна гръб към дъното на нишата и дори прибра корема си, докато топката мине — толкова близо, че той усети горещината й; шиповете минаха буквално край носа му.

Гурката се преметна през бордюра и увисна на ръба му.

Златният минотавър и партньорът му обаче нямаха наблизо ниша, в която да се скрият, и видяха заплахата твърде късно, за да предприемат каквото и да било.

Желязната топка ги връхлетя.

Два от жестоките шипове пронизаха минотавъра, топката го премаза, после прониза партньора му и след това двамата, заедно с топката, паднаха в бездната.

 

 

Джак чу крясъците и вдигна поглед.

След като пропълзяха по страничната стена на кулата, двамата със Скай Монстър вече бързаха по моста към главната площадка.

Зад тях ордата минотаври се тълпеше пред портата. Някои опитваха да вдигнат преградната решетка, други — да заобиколят кулата, както бяха направили Джак и Скай Монстър.

Така или иначе, разярената орда скоро щеше да се втурне по моста.

Джак чу писъци, обърна се сепнато и видя двата оковани един за друг минотавъра и топката да падат от кулата.

Летяха цели стотина метра, преди да се ударят в скалистия скат в основата на кулата и да полетят в незнайно колко дълбоката пропаст под него.

Джак вдигна очи и видя двама бойци да се изкачват по кръстосващите се пътеки.

Видя Бригам от САС да наближава първи върха, следван отблизо от Гурката — и двамата ловко избягваха търкалящите се надолу железни топки, които помитаха всичко по пътя си.

Няколко бойци се изкачваха по пътеките в подножието на кулата, доста назад. Други изобщо не си дадоха труд да продължават нагоре — видяха, че Бригам и Гурката са много близо до финала, и се насочиха към Пътя на страхливците, за да компенсират поне донякъде загубата си.

От моста, на който беше Джак, нагоре по скалистия наклон се изкачваше извита пътека, която се събираше с една от пътеките по самата кула — това означаваше, че някое от търкалящите се надолу железни кълба ще дойде до мястото, на което бяха със Скай Монстър.

Когато стигнаха до началото на изкачващата се нагоре пътека, видяха една от железните топки спряла в края на дългото си търкаляне надолу.

Джак я огледа.

Изглеждаше зловещо — двуметрово желязно кълбо, от което стърчаха множество нажежени до червено шипове, както и няколко извити остриета.

Сега, спряла, изглеждаше странно красива — желязото беше изковано в живо изображение — муцуните на озъбени глигани.

Всъщност смъртоносните шипове бяха оформени като бивни.

— Ау! — изпъшка Джак.

Скай Монстър също гледаше стъписано.

— Ето заради такива неща обикновено си стоя в самолета.

Страховит рев накара и двамата да се обърнат.

Минотаврите бяха успели да вдигнат решетката на портата и сега нахлуваха през нея и тичаха по моста към тях.

— Хайде! — каза Джак. — Трябва да се махнем от тази скала. Не бива да останем последни тук.

Тръгнаха нагоре по пътеката.

 

 

Високо над тях майор Грегъри Бригам стигна до върха.

След като избегна още няколко железни топки и мина покрай един от четирите отвора, от които те излизаха, Бригам стигна целта само няколко метра преди Гурката.

Под одобрителните възгласи на зрителите от царствената ложа Бригам изкачи широките каменни стъпала, под които имаше вентилационни отвори, и стигна до самия връх на огромната конструкция…

… където беше златната сфера, поставена на олтар.

От платформата, на която беше олтарът, до ложата на зрителите минаваше мост, окачен на въжета.

Бригам не загуби и секунда. Грабна сферата, стисна я като футболна топка и хукна по моста.

След кратък бяг над бездната стъпи на платформата задъхан и зачервен под аплодисментите и одобрителните викове на аристократичната публика.

Когато обаче стъпи на каменната настилка от другата страна на моста, кракът му задейства механизъм, който веднага започна да прибира моста телескопично. Гурката остана на кулата, от другата страна.

Вахерон се обърна към царствените особи:

— Господа и дами, имаме победител! Както вече казах, само той ще напусне арената по този специален мост. На всички останали бойци трябва да бъде напомнено колко недостойни са в действителност. Те ще трябва да излязат през Пътя на страхливците.

В този момент, задействан по същия начин, в горния край на кулата оживя втори кошмарен механизъм.

Свръхнагорещен втечнен камък започна да бълва от отворите в стъпалата към олтара. Гъста сива лепкава маса, в която просветваха нажежени въглени и която напомняше вулканична лава.

Гурката се обърна и хукна надолу.

Сивата маса се стичаше бавно като лава от кратер на вулкан едновременно по четирите пресичащи се пътеки, надолу към бойците, които бяха опитали да изкачат кулата, и към равната горна част на колоната.

Пътят на страхливците

Джак и Скай Монстър бяха стигнали до средата на извитата пътека в подножието на кулата — малката армия минотаври тичаше зад тях — когато видяха огнената маса да се стича надолу.

Джак видя как всички бойци изведнъж сменят посоката и отчаяно бягат надолу.

След като стигнаха до средата на извитата пътека в подножието на кулата, пред очите им се появи другият изход от обширната пропаст — три страховито тесни мостчета над бездната, които водеха към колона с наклонена горна част, по която имаше стъпала от всеки мост към един-единствен изход.

Пътят на страхливците.

Джак си даде сметка за ситуацията.

Досега всички се състезаваха, за да стигнат първи до върха; сега състезанието беше в обратна посока, към трите мостчета и изхода.

— Побързай, Монстър! — извика Джак. — Трябва да се доберем до изхода!

Хукнаха колкото им държат силите по стръмната извита пътека, преследвани от група разярени минотаври.

Скай Монстър не се справяше добре. Беше останал без дъх и бавеше Джак.

Стигнаха до мястото, където склонът достигаше до подножието на кулата, и когато Джак вдигна очи към спускащо се отгоре кълбо, Скай Монстър се свлече на колене.

— Продължавай да тичаш — извика му Джак и го дръпна напред. Скай Монстър обаче остана на място.

— Скай Монстър, приятелю, трябва да…

— Джак — спря го Скай Монстър, — и двамата го знаем. Не мога да се справя. Твърде дебел съм, твърде тромав. Бавя те ужасно.

Джак погледна към изкачващата се по пътеката орда минотаври, после към търкалящата се надолу желязна топка. Нещата ставаха твърде бързо. Нямаха време за губене.

— Монстър, моля те! Нямаме време за…

— Да, но имаме време за това — каза Скай Монстър и изведнъж избута Джак настрани, извън пътеката, след което сложи ръката си — тази с гривната — върху нея.

Миг след това желязното кълбо се изтъркаля по пътеката и…

Прас!

Един от нажежените шипове премаза веригата между двете гривни и я скъса. Друг нажежен шип се заби в ръката на Скай Монстър и той изрева от болка.

Безмилостната топка продължи надолу и удари директно минотаврите, които се изкачваха по пътеката. Петима умряха веднага, после кълбото прониза крака на шести и спря. Съществото изрева в агония.

Самият Джак за миг замръзна от изненада, внезапно освободен от Скай Монстър.

— Бягай! — извика пилотът. — Трябва да оцелееш, Джак! Остави ме мен! Винаги си бил специален. Аз не съм. Аз съм обикновен пилот. Животът ми ще струва нещо, ако се измъкнеш оттук и сриташ тези задници по задниците! Бягай!

Джак нямаше време за спорове, така че само кимна на приятеля си и хукна към един от трите моста на изхода.

Тичаше възможно най-бързо.

Спусна се по наклонената пътека и продължи по тесния проход над шеметната бездна към изхода.

Докато тичаше, видя другите бойци, които бяха пред него.

Те се препъваха по трите високи стълбища нагоре, към точката, в която пътеките от трите моста се сливаха. После имаше тясна пролука над бездната и тясна конзола, по която се стигаше до изхода.

Джак забеляза, че конзолата е доста надолу — поне два метра по-ниско. След като скочиш там, вече нямаше начин да се върнеш. Вероятно беше направено така, за да не може никой да се върне и евентуално да помогне на партньора си.

Огледа пътя пред себе си. Другите бойци бяха по-напред от него.

Всички с изключение на един. Гурката.

Беше опитал да стигне до върха първи и да спечели изпитанието. Опитът му обаче се бе оказал нож с две остриета — след като Бригам все пак бе завършил първи, Гурката трябваше да измине най-голямото разстояние, за да стигне до другия изход. Поради това азиатецът се оказа единственият друг боец на терена освен Джак. В момента тичаше по средния мост, съвсем малко преди него.

„Един боец вече умря, не мога да остана последен тук!“ — крещеше умът на Джак.

 

 

Горе, в ложата, цар Хадес и гостите му наблюдаваха отчаяния спринт на Джак с повишен интерес.

— Ах! — възкликна Вахерон. — Погледнете как бяга Петият воин. Той знае какъв е залогът. Един боец беше убит, така че сега последният, останал на арената, ще бъде вторият от последните двама, което значи смърт. Той бяга буквално за да спаси живота си.

 

 

Гурката бе в средата на средните стълби, когато Джак стигна подножието им.

Хукна нагоре по стъпалата.

Съперникът му — стиснал късия си меч — вече приближаваше горния край и не забавяше темпото.

Гурката стигна края на стълбите и скочи…

… точно когато Джак се хвърли напред и сграбчи глезените му с две ръце, като ръгбист, и го събори грозно по очи.

Джак и Гурката се изправиха и застанаха един срещу друг на тясната платформа в горния край на трите стълбища.

Гурката вдигна меча си заплашително. Вече не беше надбягване към изхода.

Вече беше битка на живот и смърт.

Гурката се спусна към Джак, размахал меча.

— По дяволите! — изруга Джак.

Беше твърде уморен, за да се бие, и твърде изтощен, за да постъпва джентълменски, така че реши да действа мръсно.

Един ритник в капачката на коляното предизвика мъчителен пращящ звук и изведнъж кракът на Гурката се огъна в неестествена посока. Чу се рев от болка.

Следващият ритник, в гърдите на загубилия равновесие мъж, го изпрати зад ръба на платформата, в пропастта. Виковете му не стихнаха чак до дъното.

Джак изведнъж остана сам на платформата. Огромното пространство около него беше неестествено тихо.

Железните топки вече не се търкаляха по спираловидните пътеки по стените на кулата.

Ордата минотаври — спряна от топката, срязала белезниците на Джак и изправена пред перспективата да бъде залята от лавата, която продължаваше да се стича от кулата — се бе върнала на първата площадка.

Хадес, Вахерон и останалите аристократи наблюдаваха Джак с очакване, смълчани, сякаш готови да аплодират, когато направи последния скок.

Останалите бойци бяха на не повече от три метра от него, от другата страна на тясната пролука, и също наблюдаваха. Оставаше само да направи лекия скок и да се присъедини към тях, извън арената.

Джак обаче направи нещо, което никой не очакваше. Не скочи.

 

 

Докато знатните особи наблюдаваха стъписани, за тяхна пълна и крайна изненада Джак Уест младши, се обърна и хукна — хукна назад — надолу по високото стълбище, към главната площадка с цилиндричната кула.

— Какво прави, по дяволите? — учуди се някой.

Йоланте наблюдаваше Джак с присвити очи.

— Прави това, което прави обикновено.

 

 

Джак забърза назад по моста, после огледа бавните реки втечнен камък, които се стичаха по пресичащите се пътеки на кулата.

Бяха стигнали до основата й.

Забърза нагоре по една от извитите пътеки, които водеха към подножието на кулата, точно когато реката от лава беше на десетина метра от него.

Завари Скай Монстър там, където го бе оставил. Едрият новозеландец седеше и държеше окървавената си ръка, вперил поглед в земята.

Вдигна очи, когато Джак каза:

— Монстър! Хайде, време е да вървим.

— Джак!? Върна се? Не трябваше ли да… излезеш?

Джак се усмихна.

— Стига да изпреварим лавата, имаме толкова време, колкото ни е нужно, приятелю. Няма да оставя никого, колкото и да е зле. Хайде.

И поведе Скай Монстър към изхода.

Направиха няколко крачки и Джак го чу.

Скимтене.

Болезнено животинско скимтене.

Джак присви очи и погледна надолу, към наклонената пътека, която водеше към първата площадка.

Там, затиснат под желязната топка, минала по пътеката преди малко, наполовина извън пътеката — явно бе опитвал да се измъкне — лежеше минотавър.

Единият му ботуш беше затиснат от спрялата желязна топка и сега получовекът лежеше безпомощен, без шанс да се освободи.

Обаче скимтенето не беше предназначено за Джак.

Минотавърът умоляваше за помощ други два минотавъра, застанали недалеч на пътеката. Те пристъпваха притеснено на местата си, несигурни, неуверени. Да опитат да спасят другаря си означаваше да рискуват прииждащата лава да ги залее.

След миг взеха решението си… и се втурнаха в обратната посока. Заклещеният минотавър дръпна бичата си маска и зави жално зад гърбовете им, докато те се отдалечаваха.

Джак видя как раненият минотавър опита отново да измъкне крака си — без успех. Топката беше твърде тежка и получовекът не можеше да я помръдне сам.

Без бойния си шлем съществото не изглеждаше така страховито — имаше топка черна грива, ниско чело, издадена челюст.

Така изглеждаше по-човешки.

И нещо в Джак прещрака.

Това същество, това нещо, този получовек — каквото там беше — щеше да умре от ужасна смърт, изгорено, направо стопено от стичащата се лава.

Джак остави Скай Монстър в подножието на кулата и се спусна по пътеката.

 

 

В царската ложа един хубав млад принц приближи Хадес и попита шепнешком:

— Това позволено ли е, татко? Може ли да го направи?

След малко Хадес — не откъсваше очи от Джак — отвърна:

— Боецът не нарушава никое правило, доколкото виждам.

Затиснатият минотавър все още не беше видял Джак.

След това босите крака на Джак захрущяха по чакъла на пътеката и минотавърът се обърна към него изненадан, с широко отворени от страх очи.

Джак разпери ръце.

— Няма да те нараня. Искам да ти помогна.

И без да чака отговор — нямаше време, защото лавата вече се стичаше по подножието на кулата — се наведе и за абсолютна изненада на минотавъра сграбчи един от нажежените шипове на желязното кълбо с титановата си ръка и го дръпна.

 

 

Гостите в царската ложа следяха случващото се стъписани и изненадани.

— Колко ужасно! — изпъшка една от жените.

— Безумно — отбеляза някакъв мъж.

Лили наблюдаваше какво прави баща й с гордост.

Недалеч от нея Хадес наблюдаваше Джак ледено.

* * *

Тежката желязна топка се изтъркаля надолу по пътеката и освободи крака на минотавъра.

Получовекът се изправи рязко и заподскача смешно на здравия си крак, сякаш за да се защити.

Джак пак му показа ръцете си.

— Казах ти, че искам да ти помогна.

След това се мушна под лявото рамо на съществото, пое тежестта му и му помогне да тръгне по пътеката.

Пред смълчаната публика в ложата Джак и минотавърът отидоха при Скай Монстър в горния край на пътеката и тримата заедно се спуснаха от другата страна на кулата, към мостовете и изхода.

Пред изхода — на мястото, където преди малко Гурката бе излязъл от играта — Джак помогна на Скай Монстър да прескочи пролуката, като почти го хвърли от другата страна.

След това качи минотавъра на раменете си, вдигна очи към царската ложа, към Хадес и Вахерон, и извика:

— Мога да задържа всичко, което успея да изнеса от арената, нали?

Вахерон погледна въпросително Хадес. Хадес кимна.

— Можеш — отговори Вахерон.

— Добре тогава — каза Джак.

И с ранения минотавър на раменете си прескочи пролуката към изхода.

Царската ложа зажужа.

През хилядолетията по време на Игрите се бяха случвали какви ли не чудни неща, но никога нещо подобно — боец да спаси минотавър!

На площадката преди изхода се бяха събрали останалите бойци — те също гледаха Джак стъписано.

Озадачените им физиономии бяха красноречиви — кой помага на минотавър?

Хадес вдигна ръка и огромното пространство притихна.

Хадес заговори и Джак го чу дори от толкова далече.

— Господа и дами, бойци! На какъв спектакъл ставаме свидетели! Победителю в изпитанието, пристъпи напред.

Майор Бригам от САС застана пред Хадес и подаде почтително Златната сфера, която бе взел от върха на кулата, на Господаря на мрака.

Хадес продължи:

— Боецо, впечатлен съм. Ти спечели и двете изпитания досега. И този път наградата за победата ще назовеш самият ти. Всичко, което е във властта ми да ти дам. Слушам те.

Бригам се поклони.

Знатната публика мълчеше в напрегнато очакване, бойците на площадката също.

След като бе спечелил Второто изпитание, Бригам бе поискал да убият съперника му с най-големи шансове за победа. И сега ли щеше да постъпи така?

Няколко бойци гледаха Бригам нервно и си даваха сметка, че двамата ловци с лъвски маски, Хаос и Страх, тихомълком бяха дошли при тях. Горе, в царската ложа, Вахерон стоеше до Хадес с дистанционното в ръка.

Най-накрая майор Грегъри Бригам проговори.

Поклони се на Хадес.

— Господарю, бих искал тибетският принц Тензин Депон да бъде убит.

Знатните зрители зашушукаха одобрително.

Тибетският принц бе класиран трети според шансовете му да спечели Игрите. След Първото изпитание Бригам беше наредил да убият класирания на второ място. Сега отстраняваше следващия поред свой съперник. Тази стратегия беше изпробвана и доказала се в Игрите — печелиш първите изпитания и отстраняваш съперниците си с най-големи шансове да победят.

Джак видя как мускулестият тибетски монах воин, който стоеше недалеч от него, затвори очи и се приготви да посрещне съдбата си. Миг след това главата му се взриви и тялото му се свлече.

След това убиха неговите хора в клетката със заложниците: течният камък се изля върху клетката им… и толкова.

На Джак му призля.

— Господа и дами, това беше всичко за днес! — извика Вахерон. — Всички бойци ще се оттеглят при хората си! Четвъртото предизвикателство започва утре на зазоряване! — Поклони се на знатните гости. — Желая на всички ви приятна вечер.