Матю Райли
Четирите легендарни царства (3)

Второто изпитание
Водната яма

Дълъг пътят е и труден, който води вън от Преизподнята към светлината.

„Изгубеният рай“, Милтън

ПРОФИЛ НА БОЕЦ

ИМЕ: БРИГАМ, ГРЕГЪРИ ДЖОН

ВЪЗРАСТ: 32

ШАНС ДА ПОБЕДИ: 1

ПРЕДСТАВЛЯВА: ЗЕМЯ

ПРОФИЛ:

Майор Бригам е офицер от Британските специални части, САС. Изключително умел в ръкопашния бой, но и човек с безупречно потекло.

Образован в Итън. Бързо завършва Кралския военен колеж. Отличил се при служба в Афганистан и Ирак.

Син и наследник на херцог Оркни. Сгоден за дъщерята на херцога на Авалон.

Класиран като 1-ви от 16 като възможен победител в Игрите.

ОТ ПОКРОВИТЕЛЯ МУ:

„Домът ми се гордее изключително много, че майор Бригам се сражава от наше име. Когато победи в тези Игри, славата му ще отекне през вековете. Той е мой син във всяко едно отношение, освен по име. Очаквам с нетърпение да му дам ръката на дъщеря си.“

Орландо, херцог на Авалон, Цар на Земята

 

 

При думите на Вахерон в скалите около Джак оживя някакъв колосален механизъм.

Разнесе се дълбоко боботене и подът на арената се раздели на две половини, които се отдръпнаха в стените, докато пясъкът падаше от ръбовете им.

Пред Джак зейна огромна кръгла яма.

— Боже! — изпъшка той.

Ямата се спускаше надолу пред него, дълбока поне петнайсет метра. Имаше четири концентрични нива, едно под друго, като гигантски стъпала, всяко оформено като тераса, с вдлъбнато като изкоп дъно. От стените на всяка тераса стърчаха големи тръби с диаметър човешки ръст.

Точно в центъра на ямата, обкръжен от четирите тераси, имаше каменен конус с широка основа.

Върхът му достигаше малко под нивото на Джак, така че беше изцяло в ямата. По наклонената му страна спираловидно нагоре се изкачваше пътека, до самия връх, където имаше красив олтар.

На олтара беше оставен великолепен предмет. Светеща кристална сфера.

Беше колкото волейболна топка и изглеждаше просто фантастично. Светеше с неземно жълто сияние.

При вида й зрителите на трибуната започнаха да ахкат и охкат.

Дори Джак не можеше да не признае, че е изумителна. Блещукаше в изкуствените лъчи на прожекторите, омагьосваше, хипнотизираше.

Над конуса и цялата арена имаше покрив от опъната телена мрежа.

Приличаше на гигантска хоризонтална паяжина. Осем стоманени пръта излизаха от центъра радиално към стените, а между тях имаше фина мрежа нишки, подобни на корда за въдица.

Функцията й беше ясна — даваше възможност на Хадес и зрителите да виждат какво се случва в ямата, като същевременно никой не би могъл да се измъкне нагоре. В мрежата, точно пред Джак и всеки от останалите бойци, се отвориха малки капаци, като порти.

Още нещо привлече вниманието на Джак в ямата — изходът.

Точно над кристалната сфера на върха на конуса имаше стрела на подемен кран. Ако човек пропълзеше по нея над ямата, можеше да стигне до единствения, както изглеждаше, изход.

Вахерон заговори — но не на бойците, а на гостите на трибуната.

— Второто изпитание пред нашите герои е едно просто водно съоръжение. В центъра му е една от деветте Златни сфери на Древните. Боецът, който излезе от водното съоръжение със Златната сфера в ръце, се е справил с изпитанието и ще получи обичайната награда.

„Достатъчно ясно“, помисли си Джак. Ако не се броеше фактът, че никъде там долу нямаше вода. И каква беше „обичайната награда“?

— Ще трябва да побързат обаче — добави Вахерон, — защото последният боец, който напусне ямата, ще бъде възнаграден със смърт.

„Това не е добре“, помисли си Джак.

— Разбира се — продължи Вахерон, — тези Игри не биха били това, което са, ако нямахме и великолепни ловци.

Гостите на трибуната заговориха одобрително.

На сцената до Хадес застанаха две маскирани фигури.

Едната беше в черно, другата — в бяло.

Бяха с церемониални шлемове като минотаврите, но различни.

Първо, бяха доста по-високи от минотаврите — тези вероятно стърчаха с по една глава над Джак. И не бяха космати получовеци. Бяха човеци.

После, шлемовете им.

И тези бяха страховити и високотехнологични, но не бичи глави. Бяха оформени като лъвски глави, с големи гриви.

И накрая, за разлика от по-ниските минотаври, тези двама мъже не бяха с голи гърди. Имаха лека броня — нагръдници, нараменници, бойни панталони и ботуши със стоманени върхове. Единствено мускулестите им ръце не бяха прикрити.

Вахерон вдигна ръка към тях.

— Представям ви най-великите ловци на господаря Хадес, Хаос и Страх. Докато бойците опитват да се справят с лабиринта, Хаос и Страх ще ги преследват. Освен това няма други правила. Важи единствено древното правило на Арената: боецът може да задържи всичко, което успее да изнесе от бойното поле, било то оръжие, съкровище или дори зловещ трофей от победата. Желая късмет на всички. Започвайте!

При последната команда на Вахерон се разнесе силен шум и за пълно объркване на Джак едновременно се случиха няколко неща.

От тръбите по външната стена на най-горната тераса изригнаха силни струи вода.

Всички бойци се втурнаха като спринтьори на Олимпийски игри и се спуснаха през отворите в мрежата на първата тераса.

Джак се поколеба.

Какъв избор имаше? Вдигна очи нагоре към заложниците във вагона, иззад чиито решетки със страх го гледаха Лили, Алби и Скай Монстър. Ако не се състезаваше, те щяха да умрат.

„По дяволите!“ — каза си той, надяна на главата си бичия шлем и скочи през отвора.

|Водната яма

Първата тераса

Джак стъпи на сивата каменна тераса, която вече беше пълна до колене с шуртяща вода.

Отгоре се разнесе шум.

Бам! Бам! Бам! Капаците в мрежестия таван над главата му се затваряха.

Ревът на водата, която шуртеше от тръбите, беше оглушителен. Хиляди литри се изливаха в терасата всяка секунда. Тя не беше широка — може би колкото да се разминат двама души — така че се пълнеше бързо. При височина близо три метра обаче водата можеше да го залее и изправен в цял ръст.

Наблизо видя някои от другите бойци. Не губеха време.

Всички се катереха по извитата вътрешна стена на терасата, за да се спуснат на следващата, по-ниска тераса, преди тази да се е напълнила с вода.

Изведнъж цялата идея на ямата му се изясни. Когато най-горната тераса се напълнеше, щеше да започне да прелива в следващата, после в следващата.

След като водата стигнеше най-долната тераса обаче, нивото й отново щеше да започне да се издига, докато не запълни цялата яма, щеше да залее конуса в средата и да стигне до мрежата най-горе.

Ако не се спуснеш надолу по терасите и после не се изкачиш по конуса в средата до стрелата на крана и изхода навреме, когато водата стигне мрежата на тавана, ще се удавиш. Джак отново се почувства като дете, което е отишло на училище неподготвено. Всички останали като че ли бяха наясно какво се иска от тях.

Водата стигна до кръста му.

Помисли си за момент, че би могъл да изчака водата да се покачи догоре и да заплува от ръба на терасата, но си спомни двамата ловци с лъвски глави, които щяха да ги преследват. Не можеше да се бави.

Така че реши да прави каквото правеха всички останали — спусна се към триметровата стена към вътрешността на ямата…

… и точно тогава видя нещо да се плъзва през една от тръбите — голямо, с противно зелено тяло на точици.

Каквото и да беше, животното изчезна под неспокойната повърхност на водата.

— Това не е добре — каза Джак на глас.

Спусна се към стената, затърси с пръсти някаква опора. Нещо голямо се блъсна в крака му точно когато успя да се надигне и да се измъкне от водата, малко преди да се приземи непохватно на долната тераса.

Втората тераса

Джак скочи тежко на каменния под на следващата тераса, при което бичият му шлем се килна на една страна. Той го захвърли и вдигна очи…

… и видя как единият от белязаните със златни ивици минотаври се спуска към него с нож!

Джак вдигна своя нож — този, който бе взел от минотавъра, когото бе убил в килията си — и отклони удара, макар че падна назад при сблъсъка.

Вероятно това е неписано правило, разсъждаваше Джак — участниците имат право да убиват другите бойци по всяко време, защото колкото по-малко конкуренти имаш, толкова повече се увеличават шансовете ти да победиш.

Златният минотавър замахна отново с ножа и Джак пак парира удара.

С оглушителен рев от тръбите започна да шурти вода, така че и тази тераса започна да се пълни.

Златният минотавър продължаваше да напада, размахваше ножа заплашително и пристъпваше напред. Джак отстъпваше и отчаяно се отбраняваше от бесните му атаки.

Както обаче отстъпваше, Джак попадна в струята, която изригваше от следващата тръба, олюля се и падна.

Минотавърът си даде сметка, че е в ръцете му, и се спусна към него през водата — и в този момент от тръбата със струята се измъкна нещо, блъсна се в минотавъра и го събори!

Джак се надигна и видя, че е риба — гигантска, поне два метра и половина дълга, която блъскаше безпомощния минотавър.

Шлемът му падна и получовекът изрева болезнено, защото рибата го захапа.

В следващия момент обаче минотавърът се съвзе и започна да я дупчи с ножа. Водата почервеня.

Докато траеше всичко това, Джак успя да огледа странното същество по-добре.

Наистина беше риба, една от най-грозните на света. Освен това му даде и представа къде се намира.

Беше гигантски сом, Bagarius yarrelli — личеше по сплеснатата глава, дългото зеленикаво тяло на тъмни точки, острите зъби и най-вече по зловещите „пипала“ — дългите нишки, които излизаха от двете страни на муцуната, като котешки мустаци.

Този вид гигантски сом обитаваше Южна Азия — блатата на Виетнам, делтите на реките в Пакистан, реките в Индия.

„Някъде в Азия ли се намирам…?“

Но сега това нямаше значение. Когато останалият без шлем златен минотавър се справи с рибата, водата от горната тераса вече преливаше и долната тераса започна да се пълни още по-бързо. Минотавърът се отказа от Джак и скочи на долната тераса.

— По дяволите, това не свършва — изруга Джак, отскочи, опря се на лакът на ръба на стената, прехвърли се и се спусна на долното ниво.

Третата тераса

Джак скочи във вода.

Водата вече пълнеше и долната тераса. Останалият без шлем минотавър хукна наляво. Не се виждаха други бойци. Джак реши, че заради схватката на горната тераса е изостанал сериозно и е далеч зад тях.

Изправи се… и видя единият от ловците с лъвски глави — черният, Хаос — да се появява иззад извивката на терасата и да вдига арбалета, монтиран на защитната броня на дясната му предмишница.

Арбалетът стреля… Джак машинално се дръпна настрани… и стрелата профуча покрай него.

Джак падна във водата, надигна глава, за да поеме въздух, и в този момент към него се спусна гигантски сом! Джак се претърколи светкавично и рибата мина отстрани.

Оказа се по гръб, наполовина потънал във водата, с лице нагоре, половината стъпала стърчащи над водата.

Ловецът, облечен като черен лъв, продължи да напредва към него и вдигна арбалета на другата си ръка.

Джак нямаше начин да се защити. Ловецът натисна спусъка.

Чат!

Стрелата се заби в подметката на кубинката му — комично големите войнишки кубинки, които бе взел от минотавъра. Подметката се оказа достатъчно плътна — стрелата не успя да я пробие и Джак остана — невероятно — невредим.

И не знаеше кой е по-изненадан — той самият или онзи тип, черният лъв.

Нямаше намерение да чака, за да разбере.

Водата започваше да прелива над ръба на терасата. И със забитата в подметката стрела Джак се прекачи тромаво през ръба и се спусна на четвъртата, последната тераса.

Четвъртата тераса

Джак отново скочи във вода, само дето сега стигаше до кръста му. И нивото се покачваше все по-бързо.

Видя пред себе си централния конус — единствения изход.

Другите бойци наистина бяха доста напреднали. Изкачваха се трескаво или по права линия, или по рампата, която се виеше спираловидно нагоре, или по издатините и вдлъбнатините по почти вертикалната повърхност близо до върха.

Разнесоха се възгласи, когато първият боец стигна заветната цел, грабна кристалната топка и я вдигна високо над главата си. Беше едър, с квадратна челюст, покрита с небръсната рижа четина. Носеше бронирана жилетка, лека хокейна каска и бойни обувки и Джак реши, че е морски тюлен или командос от САС.

Боецът с рижата четина скочи в кофата на крана и изпълзя през отвора й. Зрителите го посрещнаха с нови насърчителни възгласи и аплодисменти.

Джак изруга.

„Не искам аплодисменти. Ще съм доволен, ако просто се измъкна оттук жив.“

Протегна ръка, за да се улови за най-близката издатина на стената, но нещо сграбчи десния му крак и дръпна толкова силно, че го събори и го завлече под водата.

Гигантски сом стискаше крака му в грозната си паст!

Джак започна да рита с левия крак, докато накрая — отвратително — заби задната част на стрелата, стърчаща от подметката му, в окото на сома.

Рибата го пусна и Джак отново излезе на повърхността, задъхан.

Изведнъж от последната тераса се заизлива огромно количество вода, като непрекъснат водопад — сега всичките тераси се изливаха на дъното на ямата.

След миг водата стигна до шията му.

Имаше чувството, че и самата вода го преследва.

Посегна отново към стената на конуса и започна да се катери възможно най-бързо.

Плувнал във вода, останал без дъх, с безчувствени пръсти, търсещи следващата издатина, за която да се вкопчат, Джак се изкачваше по почти вертикалната стена, следван от надигащата се вода.

Нивото се покачваше по-бързо, отколкото той успяваше да се катери — водата първо заля коленете му, после кръста, после гръдния кош.

Джак вдигна поглед, без да престава да пълзи нагоре, за да види още колко му остава, и в полезрението му се мярна нещо бяло — нещо, което скочи от последната тераса към стената на конуса.

Беше белият ловец с лъвска глава.

Джак наблюдаваше с ужас как маскираният боец — Страх — се улови за стената на конуса над него и сграбчи глезена на един от другите бойци, които пъплеха нагоре — един от белязаните със златно минотаври, този, който бе загубил шлема си в схватката с гигантската риба преди малко.

Тогава, съвсем целенасочено, Страх се оттласна от стената на конуса и дръпна белязания минотавър във водата.

Белият лъв и минотавърът паднаха във водата съвсем близо до Джак.

Получовекът се появи на повърхността първи, заразмахва ръце, напрегна сили, за да се добере отново до стената. Страх обаче го сграбчи отдолу и го завлече под водата.

За един кратък миг Джак потопи глава и в ограничения звуков спектър на водната среда чу механичното свистене на въздушен регулатор на акваланг.

И си даде сметка — в лъвската маска, която носеше Страх, имаше някакъв дихателен апарат.

Това не беше честна битка.

Страх щеше да държи минотавъра под водата, докато го удави…

Още щом си го помисли, нещо голямо изплиска водата от другата му страна и някаква силна ръка изведнъж сграбчи десния му крак.

Беше другият ловец, черният лъв, наречен Хаос.

Издърпа Джак надолу с нечовешка сила и той едва успя да поеме въздух за последен път, преди главата му да потъне под водата.

Под водата.

Настъпи злокобна тишина, в сравнение с рева на бучащите водопади горе.

Джак видя Хаос под себе си — стискаше десния му крак, теглеше го надолу и дишаше през маската си.

Видя до себе си и златния минотавър — все още в ръцете на белия лъв, Страх — бореше се отчаяно, после изведнъж се отпусна безжизнен и просто се понесе във водата, мъртъв.

Джак опита да си помогне със стрелата, забита в подметката му, както преди малко бе успял да прогони рибата. Насочи я към гърлото на Хаос и ритна, но стрелата се плъзна по защитната броня на шията му без никакви последствия.

Боже…

Хаос продължаваше да стиска другия му крак.

Джак започна да се извива, да размахва ръце, да рита, докато — при едно рязко дръпване — възголямата кубинка не се изхлузи от крака му.

Той намери опора в лъвския шлем на Хаос и се оттласна нагоре. Изскочи на повърхността задъхан.

Благодарение на надигащата се вода, когато Джак излезе отново на повърхността, вече беше на около две трети от височината на конуса.

Това беше добре, но и зле.

Добре, защото беше по-близо до върха.

Зле, защото при темповете, с които се изкачваше досега, водата щеше да го залее, оставаше да пропълзи и по рамото на крана, за да стигне до изхода.

Стисна зъби. Обзе го мрачна решимост.

„Няма да умра тук.

Не мога да се откажа сега. Ще премина през всичко това.“

Улови се за най-близката опора в стената и започна да се катери — бързо, възможно най-бързо, за да изпревари надигащата се вода.

Обаче нямаше начин да се справи. Все пак продължаваше. Въпреки всичко.

Водата около него се плискаше и клокочеше. Гигантски сом се плъзна съвсем близо до него. Толкова близо, че подобният на камшик мустак се плъзна по гърба му.

Стигна върха на конуса дълго след като и последният боец беше излязъл от ямата, едновременно с нивото на водата. Сега цялата височина на конуса, който някога гордо се издигаше от дъното, беше потопена.

Джак видя хоризонталната стрела на крана само на метър от ръката си. На трийсетина метра, в края й, беше изходът. Мрежата беше точно отгоре.

Спусна се към стрелата, докато водата безмилостно я заливаше.

Гледана от балкона, сега цялата яма беше запълнена с вода.

Приличаше на съвършено кръгъл басейн, набразден от малки вълнички. Под повърхността се плъзгаха силуетите на няколко гигантски сома.

Двамата ловци на Хадес, черният и белият, Хаос и Страх, бяха пуснати да излязат през входните отвори.

Водата се успокои. От Джак нямаше и следа.

От стрелата на крана се минаваше през малък тунел и се излизаше през кръгъл отвор на пода на арената, който също вече беше запълнен с вода. Приличаше на наводнена улична шахта.

Хадес я наблюдаваше с любопитство.

Публиката очакваше смълчана.

Другите бойци — мокри до кости и задъхани — също гледаха и чакаха.

Във вагонетките със заложници горе, над арената, бяха стаили дъх Лили, Алби и Скай Монстър.

Нищо не помръдваше. Нищо не се случваше.

Никаква следа от Джак.

И тогава водата в отвора на изхода се разплиска и се показа главата му.

Той изпълзя по корем, дишаше тежко, мокър; джинси, тениска, само една кубинка.

Претърколи се по гръб, за да се съвземе.

— Пети воине! — извика Хадес от балкона си. — Ти излезе от арената последен.

Джак усети как кръвта му изстива. Затова ли бе оцелял? За да му пръснат мозъка?

Хадес се усмихна.

— Все пак един боец така и не завърши изпитанието — един от белязаните със златно минотаври. Така че, макар и да излезе последен, не си последен в изпитанието. Спечели си правото да продължиш напред в Игрите.

Усмихна се на Джак — сякаш му доставяше истинско удоволствие да го плаши до смърт.

После Хадес се обърна към боеца с рижата четина, който бе взел кристалната топка.

— Ти, боецо. Кажи ни името и дома си.

Мъжът свали хокейната каска от главата си, която беше ниско остригана и също рижа. Говореше с изискан британски акцент.

— Аз съм майор Грегъри Бригам, Ваше Величество, от военновъздушните сили на Нейно Величество, САС. Представлявам могъщия и славен Deus Rex в Земното царство.

Хадес продължи:

— Ти се справи с изпитанието първи, така че имаш право на традиционната награда — ще ти дам всичко, което е във възможностите ми да ти дам. Ти само трябва да го назовеш.

Майор Бригам кимна. Като че ли очакваше тази чест.

Кимна към боеца до себе си — облечен с униформата на американските армейски рейнджъри, с бръсната глава.

И каза:

— Искам да убиете този господин.

Джак онемя.

Правилно ли беше чул? Наистина ли британецът искаше да убият човека до него?

Хадес сви рамене.

— Така да бъде.

Кимна на Вахерон и Вахерон натисна бутона на дистанционното.

Бам!

Главата на американеца избухна и обезглавеният му труп се свлече на пода.

Като че ли само Джак беше потресен. Всички останали, изглежда, приемаха случилото се, сякаш е нещо нормално, сякаш го бяха очаквали.

Миг след това течната маса избумтя върху една от камерите със заложници от влака — вероятно поддръжниците на рейнджъра — и уби всички вътре.

Когато жестоката церемония приключи, Вахерон се обърна към зрителите:

— Второто изпитание беше проведено и завърши. Сега ще освободим нашите бойци за кратка почивка, за да се консултират с подкрепящите ги екипи и да се погрижат за раните си, но това няма да трае дълго. Очаква ни третото изпитание.

Зрителите заръкопляскаха. Джак облекчено си пое дъх.

 

 

Когато след няколко минути влезе в килията на влака, Лили го прегърна силно, с облекчение.

Двете кучета, размахали радостно опашки, също скочиха към него. Рокси, по-малкото, дребен черен пудел, залая от възторг.

Джак отвърна на прегръдката на Лили, притисна я към себе си, затвори очи. Беше станала истинска млада жена, стройна и красива, вече на двайсет, с дълга катраненочерна коса, маслинена кожа и ум като бръснач.

Докато я прегръщаше, погледна Алби и го попита:

— Това не е сън, нали?

— Определено не е — отвърна Алби. — Обаче минахме през огледалото, през заешката дупка и съвсем категорично вече не сме в Канзас.

Алби също беше особено хлапе. Ниския очилат глух чернокож зубрач, какъвто беше на единайсет, вече го нямаше. Сега беше на двайсет и една и макар пак да носеше очила — качествени, без рамки — и дискретен слухов апарат, на ръст беше колко Джак.

След като завърши последните две години от средното училище на бързи обороти, бе приет светкавично в Калифорнийския технологичен. За него всичко там беше удивително. Там бе съзрял и сега говореше с тихата, непоколебима увереност, която допадаше на Джак.

Скай Монстър сложи ръка на рамото на Джак. Едрият новозеландец с рошава брада поклати глава.

— Хадес? Отвъден свят? Страховити типове с животински маски? Какво е това място, Джак? И как се озовахме тук?