Матю Райли
Четирите легендарни царства (17)

Епилог

Големият кръг, Долният свят, Индия

В най-вътрешното кътче на Долния свят, в най-далечната точка на огромната състезателна писта, на която се бе провело Петото изпитание, всичко беше замряло.

Огромната пирамида, която осветяваше голямата кухина по време на изпитанието, сега не светеше. Единственото осветление бяха аварийните лампи, захранвани с акумулатори, от двете страни на пистата без мантинели.

Разбитите машини и мъртвите тела на бойците, намерили края си по време на изпитанието, все още бяха там, където бяха паднали, и чакаха да дойдат минотаврите, за да ги изнесат.

Камион тайфун лежеше обърнат на една страна в основата на пирамидата.

Трупът на морския тюлен Дешон Мънро лежеше на земята пред него.

От челото му стърчеше стрела от арбалет, на сантиметър над безжизнените му очи. Бяха широко отворени, втренчени в нищото. До Мънро беше трупът на придружителя му, също морски тюлен, също умрял от стрела на арбалет.

Труповете им бяха близо до горната част на масивната постройка, която висеше над пропастта, около която обикаляше Големият кръг на пистата.

Сградата изглеждаше колосална на слабата светлина — както беше от хиляди години.

Дълбоки сенки прорязваха стотиците правоъгълни ниши, подредени в правилни редове, и скриваха многото сребърни ковчези, оставени в тях, в още по-голям мрак.

От всички бойци, минали оттук през Петото изпитание, само Джак Уест младши бе забелязал, че в тези странни кухини има ковчези със странни гравюри на хора с глави на птици с дълги човки.

Цареше пълна тишина. И покой. Нищо не помръдваше.

И тогава, много бавно, един от сребърните ковчези започна да се отваря…