Нийл Геймън
Скандинавска митология (6)

I

Жената на Тор била красавицата Сиф. Тя била от асите. Тор я обичал заради нея самата, както и заради сините й очи, бялата й кожа, червените й устни и усмивката й. Обичал я и заради нейната дълга, дълга коса с цвят на ечемична нива в края на лятото.

Тор се събудил и се загледал в спящата Сиф. Почесал брадата си. След това потупал жена си с огромната си ръка.

— Какво е станало с теб? — попитал той.

— За какво говориш? — попитала Сиф, после размърдала глава и погледнала учудено. Повдигнала ръка и докоснала с пръсти голия си, розов скалп, опипвайки го внимателно. Погледнала с ужас към Тор.

— Косата ми — успяла да каже тя.

Тор кимнал.

— Няма я — потвърдил той. — Оставил те е с гола глава.

— Кой? — попитала Сиф.

Тор не отговорил нищо. Сложил си Мегингьорд, колана, който му давал сила, увеличавайки неговата два пъти.

— Локи — казал той. — Локи го е направил.

— Защо говориш така? — попитала Сиф, опипвайки като обезумяла голата си глава, сякаш пърхащите докосвания на пръстите й можели да върнат косата й.

— Защото, когато се случи нещо лошо, първото нещо, което мисля, е, че виновният е Локи. Спестява ми много време.

Вратата на Локи била заключена и Тор минал през нея, разбивайки я на парчета. Вдигнал Локи и казал само:

— Защо?

— Какво защо? — отговорил Локи, а на лицето му била изписана истинска невинност.

— Косата на Сиф. Златната коса на жена ми. Беше толкова красива. Защо си я отрязал?

По лицето на Локи преминали стотици изражения — хитрост и лукавство, жестокост и смущение. Тор го разтърсил силно. Локи погледнал надолу и се постарал да изглежда засрамен.

— Беше забавно. Бях пиян.

Тор се намръщил.

— Косата на Сиф беше нейната гордост. Хората ще решат, че главата й е обръсната за наказание. Че е направила нещо нередно и го е направила с някого, с когото не е трябвало.

— Ами да, така е — отговори Локи. — Сигурно така ще си помислят. И за съжаление, като имаш предвид, че взех косата й от корените, през остатъка от живота си ще остане напълно плешива…

— Не, няма. — Тор погледнал нагоре към Локи, когото вече държал високо над главата си, а лицето му било като градоносен облак.

— Страхувам се, че ще е така. Но винаги може да сложи шал или шапка…

— Няма да изживее живота си плешива — казал Тор. — Защото, Локи, син на Лойфей, ако веднага не върнеш косата й, ще счупя всяка една кост в тялото ти. Всяка една кост. И ако косата й не порасне както трябва, ще се върна и отново ще счупя всяка една кост от тялото ти. И после отново и отново. Ако го правя всеки ден, скоро ще стана много добър — продължил той вече малко по-весело.

— Не! — извикал Локи. — Не мога да върна косата й. Не става така.

— Днес сигурно ще ми трябва един час, за да счупя всяка една кост от тялото ти — изрекъл замислено Тор. — Но се басирам, че като се упражнявам, може да стигна до около петнадесет минути. Ще ми е интересно да видя дали е така. — И той започнал да чупи костите на Локи.

— Джуджетата! — изкрещял Локи.

— Моля?

— Джуджетата могат да направят всичко. Могат да направят златна коса за Сиф, коса, която ще се слее с главата й и ще започне да расте нормално, прекрасна златна коса. Те могат да го направят. Кълна се, че могат.

— Тогава най-добре отивай да говориш с тях — казал Тор.

Локи се изправил на крака и бързо се отдалечил, преди Тор да счупи още от костите му.

Обул си ботушите, с които можел да ходи по небето, и отишъл в Сварталфхейм, където са работилниците на джуджетата. Решил, че най-изкусните от тях са трите джуджета, известни като синовете на Ивалди.

И затова отишъл в подземната им ковачница.

— Здравейте, синове на Ивалди. Разпитах наоколо и хората ми казаха, че Брок и брат му Ейтри са най-добрите майстори сред всички джуджетата, живели някога на света.

— Не — отговорило едното джудже. — Ние сме най-добрите майстори. Ние, синовете на Ивалди.

— Увериха ме, че Брок и Ейтри могат да правят съкровища толкова добри, колкото и тези, които правите вие.

— Лъжа! — отговорил най-високият от синовете на Ивалди. — Не бих поверил на онези некадърници със схванати пръсти и подковаването на един кон.

Най-дребният и най-умният от синовете на Ивалди просто свил рамене.

— Каквото и да направят, ние можем да направим нещо още по-добро.

— Чувам, че са ви предизвикали — казал Локи. — Три съкровища. Боговете на асите ще отсъдят кой е направил най-доброто съкровище. А, и между другото, едно от съкровищата трябва да е коса. Растяща, идеална златна коса.

— Можем да направим това — казал един от синовете на Ивалди. Дори и Локи не можел да ги различава съвсем добре.

След това Локи отишъл от другата страна на планината при джуджето на име Брок в работилницата, която той делял с брат си Ейтри.

— Синовете на Ивалди правят три съкровища като подарък за боговете от Асгард — казал той. — Боговете ще ги оценяват. Синовете на Ивалди искат да ти кажа, че ти и брат ти Ейтри не можете да направите нещо по-добро от тях. Нарекоха ви „некадърници със схванати пръсти“.

Брок не бил глупак.

— Тук има нещо подозрително, Локи — отговорил той. — Сигурен ли си, че не си го измислил ти? Създаването на проблеми между нас с Ейтри и синовете на Ивалди ми се струва точно нещо, което ти би направил.

Локи го погледнал колкото може по-невинно, което било изумително невинно.

— Нямам нищо общо — отговорил искрено той. — Просто реших, че е добре да го знаете.

— И ти не си заинтересован от това? — попитал Брок.

— Изобщо не съм.

Брок кимнал и вдигнал глава към Локи. Ейтри, братът на Брок, бил по-добрият майстор, но Брок бил по-умният от двамата и по-решителният.

— Е, тогава с удоволствие ще приемем предизвикателството на синовете на Ивалди в състезание за майсторство, съдии, на което ще бъдат боговете. Защото не се съмнявам, че Ейтри може да кове по-сръчно и умело от синовете на Ивалди. Но нека направим това по-лично, Локи? А?

— Какво имаш предвид? — попитал Локи.

— Главата ти — отговорил Брок. — Ако победим в състезанието, искаме главата ти, Локи. Много неща минават през тази глава и не се съмнявам, че Ейтри може да направи нещо забележително от нея. Може би машина за мислене. Или мастилница.

Локи продължил да се усмихва, но вътрешно се намръщил. А денят започнал толкова добре. Е, трябвало просто да направи така, че Ейтри и Брок да не спечелят състезанието. Боговете пак щели да получат шест прекрасни подаръка от джуджетата, а Сиф — своята златна коса. Можел да се справи. Все пак бил Локи.

— Разбира се — отговорил той. — Главата ми. Няма проблем.

От другата страна на планината синовете на Ивалди изработвали своите съкровища. Локи не се притеснявал за тях. Но трябвало да се погрижи Брок и Ейтри да не спечелят, да няма никаква вероятност да спечелят.

Брок и Ейтри влезли в ковачницата. Вътре било тъмно, осветявал я само оранжевият пламък на горящи дървени въглища. Ейтри взел една свинска кожа от полицата и я сложил в огнището на ковачницата.

— Пазя тази кожа за нещо като това — казал той.

Брок просто кимнал.

— Така — продължил Ейтри. — Ти започни да работиш с меховете, Брок. Просто помпай. Трябва ми да е горещо и температурата да е постоянна, защото иначе няма да се получи. Помпай. Помпай.

Брок започнал да помпа меховете, изпращал струя от богат на кислород въздух в сърцето на ковачницата, загрявайки всичко. Бил го правил много пъти. Ейтри наблюдавал, докато се убедил, че нещата ще са както иска.

Той излязъл, за да работи върху творението си извън ковачницата. Когато отворил вратата, за да излезе, вътре влетяло едно голямо, черно насекомо. Не била конска муха, нито домашна муха, а по-голяма от тях. Тя нахлула вътре и започнала да кръжи злобно из стаята.

Брок чувал ударите от чука на Ейтри пред ковачницата, звуците на изстъргване и извиване, на оформяне и изковаване.

Голямата черна муха — била най-голямата и най-черната муха на света — кацнала на дланта на Брок.

И двете му ръце били върху меховете. Той не спрял, за да удари мухата, и тя го ухапала силно по горната страна на дланта.

Брок продължил да помпа.

Вратата се отворила и Ейтри влязъл и внимателно издърпал творението си от огнището. То било огромен глиган е козина от блестящо злато.

— Добра работа — казал Ейтри. — Още съвсем малко по-топло или по-хладно и всичко щеше да е само губене на време.

— Добра работа и при теб — казал Брок.

Черната муха, високо в ъгъла на тавана, кипяла от гняв и възмущение.

Ейтри взел едно златно блокче и го сложил на наковалнята.

— Така — изрекъл той. — Това нещо ще ги впечатли. Когато извикам, ти започни да помпаш меховете и каквото и да става, нито забавяй, нито забързвай, нито спирай. Предстои сложна работа.

— Разбрах — отговорил Брок.

Ейтри излязъл от стаята и започнал работа. Брок изчакал, докато чул вика на Ейтри, и започнал да помпа меховете.

Черната муха закръжила замислено из стаята и след това кацнала на шията на Брок. Насекомото пристъпило умело встрани, за да избегне едно ручейче от пот, защото в ковачницата било горещо и задушно. Мухата ухапала Брок с всички сили. Към поточето от пот се присъединила и струйка алена кръв, но джуджето не спряло да помпа.

Ейтри се върнал и извадил от огнището една нагорещена гривна. Пуснал я в хладния каменен вир на ковачницата, за да изстине. Когато гривната паднала във водата, над нея се вдигнал облак пара. Гривната се охладила, преминавайки бързо от оранжево към аленочервено и след това в златно.

— Казва се Драупнир — казал Ейтри.

— Капещата? Странно име за гривна — вметнал Брок.

— Не и за тази — отвърнал Ейтри и обяснил на Брок какво в гривната е толкова специално.

— Така — започнал Ейтри, — има нещо, което искам да сътворя от много време — моя шедьовър. Но той е още по-сложен от другите две съкровища. Така че ето какво трябва да направиш…

— Да помпам и да не спирам да помпам? — казал Брок.

— Точно така — отвърнал Ейтри. — Дори повече от преди. Не променяй скоростта или всичко ще се провали.

Ейтри взел едно блокче грубо отлято желязо, по-голямо от всички блокчета, които мухата (всъщност Локи) някога била виждала, и го сложил в огнището.

Излязъл от стаята и извикал на Брок да продължава да помпа.

Брок започнал да помпа, а отвън се чувало как Ейтри разтегля, оформя, заварява и съединява.

Локи, в образа на муха, решил, че няма повече време за деликатност. Шедьовърът на Ейтри щял да е нещо, което ще впечатли боговете, и ако се впечатлели достатъчно, той щял да изгуби главата си. Локи кацнал между веждите на Брок и започнал да хапе клепачите на джуджето. То продължило да помпа въпреки болката. Локи захапал по-дълбоко, по-силно, по-отчаяно. От клепачите на джуджето бликнала кръв, която започнала да се стича по лицето му, заслепявайки го.

Брок присвил очи и разклатил глава, опитвайки се да прогони мухата. Заизвивал главата си от едната страна до другата. Изкривил уста, опитвайки се да издуха въздух към мухата. Никакъв резултат. Тя продължила да хапе и джуджето не виждало нищо, освен стичащата се кръв. Остра болка пронизвала главата му.

Брок започнал да брои и когато завършил едно движение надолу, той вдигнал бързо ръка от меховете и замахнал към мухата с такава скорост и такава сила, че Локи едва успял да избяга. Брок сграбчил отново меховете и продължил да помпа.

— Достатъчно! — извикал Ейтри.

Черната муха полетяла замаяно из стаята. Ейтри отворил вратата и тя избягала.

Ейтри погледнал разочаровано брат си, чието лице било потънало в кръв и пот.

— Не знам какво правеше този път — казал той. — Но едва не развали всичко. Накрая температурата изобщо не беше равномерна. И сега съкровището ми не е и наполовина толкова впечатляващо, колкото се надявах. Ще трябва просто да видим какво ще стане.

Локи, вече във формата на Локи, влязъл през отворената врата.

— Е, готови ли сте за състезанието? — попитал той.

— Брок може да отиде в Асгард, за да даде моите дарове на боговете и да отреже главата ти — отговорил Ейтри. — Аз предпочитам да съм си в ковачницата и да правя разни неща.

Брок се втренчил в Локи изпод подутите си клепки.

— Нямам търпение да отрежа главата ти — казал той. — И това е лично.

II

В Асгард трима богове седели на троновете си — Один, едноокият баща на всички, Тор с червената брада, повелителят на гръмотевиците, и красавецът Фрей, богът на лятното плодородие. Те били съдиите.

Локи се изправил пред тях заедно с тримата едва различими един от друг синове на Ивалди.

Брок с черната брада гледал мрачно, застанал сам отстрани, а донесените от него неща били скрити под покривала.

— И така, какво ще оценяваме? — попитал Один.

— Съкровища — отговорил Локи. — Синовете на Ивалди са изработили дарове за теб, могъщи Один, както и за Тор и Фрей. Същото са направили и Ейтри и Брок. Вие трябва да решите кое от шестте неща е най-хубавото. Аз самият ще ви покажа вещите, направени от синовете на Ивалди.

Той подал на Один копието, наречено Гунгнир. То било много красиво, изписано със сложни руни.

— Може да прониже всичко и когато го хвърлиш, винаги намира целта си — обяснил Локи. Все пак Один имал само едно око и понякога не се прицелвал особено добре. — И още нещо важно: клетва, изречена пред това копие, е ненарушима.

Один вдигнал копието и казал само:

— Наистина е хубаво.

— А това е дълга златна коса — изрекъл гордо Локи. — Направена е от истинско злато. Тя ще се прикрепи към главата на човек, който има нужда от нея, и ще расте и във всяко отношение ще е като истинска коса. Сто хиляди нишки от злато.

— Ще я изпитам — казал Тор. — Сиф, ела тук.

Сиф, чиято глава била покрита, станала и се приближила. Тя свалила шала си. Когато видели голата й розова глава, боговете ахнали. Сиф внимателно си сложила златната перука на джуджетата и разтърсила косата си. Те видели как основата на перуката се съединява с главата й и след това Сиф се изправила пред тях още по-сияйна и красива, отколкото била по-рано.

— Впечатляващо — изрекъл Тор. — Добра работа!

Сиф разтърсила златната си коса и излязла от залата, за да я покаже на приятелите си на слънчева светлина.

Последният подарък на синовете на Ивалди бил малък и сгънат като кърпа. Този подарък Локи сложил пред Фрей.

— Какво е това? Прилича на копринен шал — казал Фрей, който не се впечатлил особено.

— Така е — отговорил Локи. — Но ако го разгърнеш, ще видиш, че е кораб на име Скидбладнир. Където и да отиде, вятърът му винаги ще е попътен. И макар да е огромен, най-големият кораб, който може да си представиш, както виждаш, се сгъва като кърпа и може да го сложиш в торбичка.

Фрей бил впечатлен и Локи си отдъхнал. Това били три чудесни подаръка.

След това дошъл ред на Брок. Очите му били червени и подпухнали, а на шията му имало огромна следа от ухапване от насекомо. Локи си помислил, че Брок изглежда прекалено самоуверен, особено имайки предвид забележителните подаръци, донесени от синовете на Ивалди.

Брок взел златната гривна и я поставил пред Один, който седял на високия си трон.

— Тази гривна се нарича Драупнир — казал Брок. — Защото всяка девета вечер от нея ще падат осем точно толкова красиви златни гривни. Можеш да възнаграждаваш хората с тях или да ги събираш и така да увеличаваш богатството си.

Один разгледал гривната и я сложил високо на бицепсите си, където тя заблестяла.

— Много е хубава — казал той.

Локи си спомнил, че Один казал същото и за копието.

Брок се приближил до Фрей. Вдигнал покривалото и открил огромен глиган с козина от злато.

— Брат ми направи този глиган за тебе, за да тегли колесницата ти — казал Брок. — Той ще се носи по небето и над морето по-бързо и от най-бързия кон. Никога няма да има толкова тъмна нощ, че златната му козина да не може да дава достатъчно светлина, за да виждаш какво правиш. Никога няма да се умори и никога няма да те разочарова. Нарича се Гулинбурсти, този със златната козина.

Фрей изглеждал впечатлен. Е — помислил си Локи, — и корабът, който се сгъва като кърпа, беше точно толкова впечатляващ, колкото и неуморния глиган, светещ в тъмното. Главата му била в безопасност. А и знаел, че вече е успял да попречи в изработването на последния подарък, който Брок трябвало да поднесе.

Брок извадил изпод платното един чук и го поставил пред Тор.

Тор го погледнал и подсмръкнал.

— Дръжката е доста къса — казал той.

— Да — кимнал Брок. — Вината е моя. Аз работех на меховете. Но преди да го отхвърлиш, нека ти кажа какво го прави наистина необикновен. Нарича се Мьолнир, правещият светкавици. Първо, чукът не може да се счупи — колкото и силно да удариш нещо с него, той никога няма да пострада.

Тор изглеждал заинтересуван. През годините бил счупил доста оръжия обикновено като удрял неща с тях.

— Ако го хвърлиш, той никога няма да пропусне целта, по която си го метнал.

Тор изглеждал още по-заинтересуван. Бил изгубил доста добри оръжия, защото ги хвърлял по неща, които са го ядосали, но не ги улучвал и прекалено много хвърлени от него оръжия изчезвали в далечината и никога вече не ги виждал.

— Колкото и силно да го хвърлиш и колкото и далече да отиде, чукът винаги ще се връща при теб.

Сега Тор вече се усмихвал. А богът на гръмотевиците не се усмихвал често.

— Можеш и да променяш големината на чука. Може да стане голям, а може и да се свие така, че да го скриеш в джоба си.

Тор плеснал радостно с ръце и над Асгард отекнали гръмотевици.

— И все пак, както забеляза, дръжката наистина е прекалено къса. Вината за това е моя. Не успях да накарам меховете да духат, докато брат ми Ейтри изковаваше чука.

— Късата дръжка е незначителен козметичен дефект — отговорил Тор. — Този чук ще ни защити от ледените великани. Това е най-хубавият подарък, който съм виждал.

— Ще защити Асгард. Ще защити всички ни — изрекъл одобрително Один.

— Ако бях великан, щях много да се страхувам от Тор, когато държи този чук в ръцете си — казал Фрей.

— Да. Чукът е чудесен. Но Тор, какво ще кажеш за косата? Новата прекрасна златна коса на Сиф! — попитал малко отчаяно Локи.

— Какво? А, да. Жена ми има много хубава коса — отвърнал Тор. — Така. А сега, Брок, ми покажи как да накарам чука да става по-голям и по-малък.

— Чукът на Тор е по-хубав дори от прекрасното ми копие и от превъзходната ми гривна — казал Один, кимайки.

— Чукът е по-забележителен и по-внушителен и от кораба, и от глигана ми — признал Фрей. — Той ще опази боговете на Асгард от опасности.

Боговете потупали Брок по рамото и му казали, че Ейтри е направил най-чудесния дар, който някога са получавали.

— Радвам се да го чуя — отговорил Брок и се обърнал към Локи: — И така, сега ще отрежа главата ти, сине на Лойфей, и ще я взема със себе си. Ейтри много ще се зарадва. Ще направим от нея нещо полезно.

— Аз… ще откупя главата си — казал Локи. — Имам съкровища, които мога да ви дам.

— Двамата е Ейтри вече имаме всички съкровища, които ни трябват. Ние изработваме съкровища. Не, Локи. Искам главата ти.

Локи се замислил за момент, после казал:

— Тогава я вземи. Ако можеш да ме хванеш.

И скочил във въздуха, и се затичал високо над главите им. След миг вече го нямало.

Брок погледнал към Тор:

— Можеш ли да го хванеш?

— Всъщност не би трябвало — свил рамене Тор. — Обаче много ми се иска да опитам как работи чукът.

След малко Тор се върнал, хванал здраво Локи, който гледал е безсилен гняв.

Джуджето Брок извадило ножа си и казало:

— Ела тук, Локи. Ще отрежа главата ти.

— Разбира се — отвърнал Локи. — Разбира се, че може да отрежеш главата ми. Но — и тук призовавам могъщия Один — ако отрежеш и парченце от шията ми, ще нарушиш условията на споразумението ни, което ти обещава главата ми и само главата ми.

— Локи е прав — наклонил глава Один. — Нямаш право да режеш шията му.

— Но как да отрежа главата, без да отрежа шията му — ядосал се Брок.

— Знаеш ли — казал доволно Локи, — ако хората се замисляха за точността на думите си, нямаше да се осмелят да се изправят срещу Локи, най-умния, най-мъдрия, най-хитрия, най-знаещия и най-красивия…

Брок прошепнал нещо в ухото на Один.

— Това ще е справедливо — съгласил се Один.

Брок извадил парче кожа и нож. Завързал кожата през устата на Локи. След това се опитал да прободе кожата с острието на ножа.

— Не става — оплакал се той. — Ножът ми не може да те пореже.

— Може и предвидливо да съм си осигурил защита от ножове — отговорил скромно Локи. — Просто за всеки случай, ако цялата тази тактика „не може да отрежеш шията ми“ не проработеше. Страхувам се, че нито едно острие не може да ме нарани.

Брок изсумтял, извадил едно шило и го забил в кожата, пробивайки дупки в устата на Локи. След това взел един здрав конец и я зашил с него.

После си тръгнал, оставяйки Локи със здраво зашита уста, така че да не може да се оплаква.

За Локи болката, че не може да говори, била още по-голяма от това, че устните му били зашити към кожата.

И така, вече знаете как боговете получили най-големите си съкровища. Всичко станало заради Локи. Дори и чукът на Тор е заради Локи. Такъв бил Локи. Ядосваш му се дори и когато си му най-благодарен, и си му благодарен дори и когато го мразиш най-много.