Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- An Instance of the Fingerpost, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Надя Баева, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Исторически приключенски роман
- Исторически роман
- Историческо криминале
- Класическа криминална литература
- Роман за съзряването
- Роман на плаща и шпагата
- Характеристика
-
- Векът на Краля Слънце (XVII в.)
- Линейно-паралелен сюжет
- Ново време (XVII-XIX в.)
- Път / пътуване
- Реализъм
- Социалност
- Оценка
- 5 (× 6гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Dave(2018 г.)
Издание:
Автор: Иън Пиърс
Заглавие: Пръстът, който те сочи
Преводач: Надя Баева
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Orange Books
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: роман
Националност: английска
Печатница: Pulsio Print
Излязла от печат: 22.12.2017
Редактор: Нина Матеева
Художник: Християна Димитрова
Коректор: Гергана Стойчева-Нуша
ISBN: 978-619-171049-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4925
История
- —Добавяне
Великото доверие
Идеите за Мрака са по същество Идеите на всеки Човек, взет поотделно; всеки от нас си има своята тъмна пещера, която пречупва и изкривява Природната светлина поради различия във впечатленията, създали се в един предубеден Ум.
Първа глава
Обзема те известна изненада и дори неловкост, когато от сумрака на далечното минало като същински духове изплуват почти забравени лица и събития. Тъкмо това изпитах, докато четях ръкопис, написан от онзи странен малък венецианец Марко да Кола, изпратен ми неотдавна от Ричард Лоуър. Никога не бих помислил, че притежава толкова впечатляваща, та макар и избирателна памет. Нищо чудно още тогава да си е водил бележки с намерение да забавлява сънародниците си след връщането у дома. У нас подобни записки на пътешественици се ползват с немалка популярност, защо не и във Венеция, макар че, както съм чувал, тамошните хора са ограничени и не удостояват с внимание нищо, дето е отдалечено на повече от десет левги зад пределите на града.
Да, ръкописът ме изненада, и не само със съдържанието си, а и поради факта, че изобщо ми бе изпратен, защото отдавна не бях получавал вести от Лоуър. По времето, когато и двамата пробивахме в Лондон, често прекарвахме време заедно, но после пътищата ни се разделиха. Сключих изгоден брак с жена, чиято зестра допълни имотите ми, и започнах да общувам с по-издигнати в обществото хора. Докато Лоуър не преуспя особено, тъй като не съумя да се хареса на онези, които най-много биха могли да му съдействат. Не знам защо стана така. Да, вярно, притежаваше раздразнителност, която не подхожда на лекар, а и твърде усърдно се занимаваше със своята философия в ущърб на джоба си, за да заеме видно място в света. Но благодарение на моята лоялност и търпимост все още може да причисли семейство Престкот към немногобройните си пациенти.
Доколкото схванах, изпратил е писанията на Кола също и на Уолис, вече много стар и съвсем сляп, и очаква да получи отзивите му. Мога да си представя какви ще са те: всезнаещият Уолис триумфира или вариация на тази тема. Единствено в името на истината си направих труда да изложа как стояха нещата в действителност. Повествованието ми може да е понакъсано, тъй като често ме отвличат важни дела, но ще се постарая над него колкото мога.
Като начало нека кажа, че харесвах Кола; имаше неугледна външност, но се мислеше за франт и по време на краткия си престой в Оксфорд забавляваше познати и непознати с ярките си пъстри дрехи и мириса на парфюм, който оставяше зад себе си. Постоянно правеше пируети и поклони, раздаваше чудновати комплименти, тоест, не беше от типичните венецианци, които, както съм чувал, се гордеели със своята важност и тежест и гледали накриво веселостта на англичаните. Не се наемам да разнищвам спора му с Лоуър и наистина не разбирам как може да го докарат едва ли не до бой заради някакви си дреболии. Има нещо недостойно в това двама джентълмени да се боричкат кой да се изкара по-вещ в занаята. По този въпрос Лоуър никога нищо не ми е говорил и не мога да съдя има ли повод да се срамува, или не. Но ако оставим настрана това глупаво взаимно ожесточение, венецианецът си имаше немалко достойнства и аз съжалявам, че не се запознах с него при по-щастливи обстоятелства. Не бих възразил да си поприказваме днес, щях да го разпитам за много неща. Главното е, че не разбирам защо… и това е най-натрапчивото му премълчаване… защо в мемоарите си нито веднъж не споменава за познанството си с баща ми. Странно, тъй като при срещите ни много говорихме за него и Кола се изказваше с голямо уважение.
Такова е мнението ми за венецианеца, какъвто го познавах. Подозирам, че доктор Уолис би му обрисувал друг портрет. Така и не ми стана ясно защо този достоен свещенослужител се настрои срещу него толкова силно, но съм убеден, че не е имал реални причини. Уолис се отличаваше с някои странни натрапчиви представи и естествено, хранеше дълбока неприязън към всички паписти, но нерядко грешеше в преценките си, както и в този случай.
Известно е, че господин Уолис, преди да бъде засенчен от господин Нютон, беше смятан за най-великия математик, раждал се някога в страната ни, и тази му слава потулваше съмнителните му услуги към правителството и присъщите му завист и злоба. Откровено признавам, че никога не проумях какво толкова забележително са създали и единият, и другият. Умея да събирам и изваждам, та да поддържам в ред сметките по имотите си, мога да заложа на кон и да си изчисля печалбата и умът ми не побира защо му е на някого да знае повече. Веднъж се опитаха да ми обяснят идеите на господин Нютон, но не открих смисъл в тях. Някакви си доказателства, че предметите падали. Тъй като аз самият бях паднал зле от коня си предишния ден, отвърнах, че разполагам с всичкото нужно доказателство върху задните си части. А защо падат? Много просто, защото Господ ги е сътворил тежки.
Колкото и умен да е Уолис по тази част, не го биваше да преценява хората и допускаше големи грешки, както бе и в случая с Кола. При това само защото горкият човек беше папист и се вреше в обществото на благородни хора, като се стараеше да се хареса на всички. Уолис беше видял в това някакъв зъл умисъл. Лично аз приемам хората каквито ги виждам, а Кола никога не ми е сторил нищо лошо. А че бил папист, мен това не ме засяга; щом му е угодно да гори в Ада, не е моя работа да го спасявам.
При всичката приветливост на Кола обаче, ми беше ясно, че той е глупак в много отношения, ярък пример за разликата между събраните знания и здравомислието. Имам си теория, че купищата знания разбалансират трезвия разум. Твърде много усилия се пилеят за пълнене на главата с наука и там не остава място за житейска мъдрост. Ето на, Лоуър беше извънредно умен човек, а доникъде не стигна, докато аз, дето кажи-речи съм напълно необразован, достигнах високо положение като мирови съдия и член на парламента. Живея в голяма къща, построена специално за мен, и съм заобиколен от слуги, та дори някой път те правят залагания вместо мен. Не е зле за човек, роден не по своя вина без нищичко зад гърба, който някога на косъм избегна съдбата на Сара Блънди.
А тази млада жена беше блудница и вещица при все хубостта и особения й маниер, които така плениха Кола. Днес, в зрялата си възраст, когато вече съм по-близо до Бог, съм смаян с какво безгрижие изложих душата си на опасност, като се хванах с нея. Но бидейки справедлив човек, ще кажа цялата истина: каквито и да бяха другите й престъпления и колкото и да си заслужаваше смъртта, Сара Блънди не бе убила доктор Робърт Гроув. Ако Кола беше по-наясно с Библията, би съобразил, че доказателството се крие в тетрадките, които разнасяше със себе си, за да записва думите на околните. Разказва например как на вечерята в Новия колеж Гроув имал спор с Томас Кен, който изфучал навън, като си мърморел „Римляни, глава 8, стих 13“. Кола си спомня цитата, записал го е, но напълно е изпуснал от очи неговата важност, та дори не е схванал защо поначало е бил поканен. Защото какво гласи този пасаж? За разлика от него аз си направих труда да го проверя и той потвърди вярването, което храня от години: „Защото, ако живеете по плът, ще умрете.“. Приятелят ми Томас наистина бе убеден, че Гроув се отдава на плътски удоволствия и ето че часове по-късно умря. Ако не знаех някои неща, бих го взел за пророчество.
Готов съм да приема, че Томас се е измъчвал непоносимо, преди да се реши да действа, тъй като познавах добре всички качества и недостатъци на Гроув. Като дете се бях напатил от острия му език, докато ме обучаваше като частен учител в дома на сър Уилям Комптън. И макар да бях наясно за най-добрите му качества (прозрях ги чак като пораснах достатъчно, та да не бъда пердашен от него, защото имаше тежка ръка), знаех и как остроумието му може да ранява. Томас — бедният, честен и муден Томас — бе твърде лесна мишена за неговите насмешки. Гроув с такова постоянство и липса на милосърдие уязвяваше бедния ми приятел, та мога дори да твърдя, че сам си докара тази участ.
Ами аз? Налага се да разкажа за моите пътешествия, не едно, а няколко на брой, предприети в стремежа ми едновременно към преуспяване и (смея ли да го кажа?) спасение на душата. Някои от нещата, които ще опиша, вече са публично достояние. Други са известни само на мен и ще предизвикат силен смут сред атеисти и присмехулници. Не се съмнявам, че казаното ще бъде презряно от ерудитите, които ще се надсмеят над моето изложение и ще пренебрегнат реалността в него. Това си е тяхна грижа, а аз ще изрека истината, харесва ли им тя, или не.