Том Роб Смит
Секретният доклад (18)

Съветско-унгарската граница
Град Берехове

23 октомври

Влакът бе претъпкан със съветски войници, вагоните кънтяха от дрезгавите им гласове. Те бяха мобилизирани за потушаване на очакваното въстание, за което, естествено, не подозираха. Не се чувстваше безпокойство или тревога и веселбата им рязко контрастираше с мрачното настроение на Раиса и Лев, единствените цивилни във вагона.

Когато Лев научи, че Зоя е жива, облекчението му беше помрачено от болка. Не вярваше на ушите си, когато Панин му разказваше за събитията на моста, за преструвките на Зоя и желанието й да сътрудничи на жената, чиято единствена цел беше да причини страдания на Лев. Зоя беше жива. Това бе истинско чудо, но толкова жестоко, може би най-безмилостната добра новина, която Лев някога бе получавал.

Когато преразказа събитията на Раиса, Лев стана свидетел на същия преход от облекчение към болка. Той коленичи пред нея, за да й се извини. Чувстваше се виновен за всичко. Тя бе наказана, защото го обича. Но Раиса овладя емоциите си и се съсредоточи върху подробностите на случилото се и преживяванията на Зоя. За нея съществуваше само един въпрос — как да върнат дъщеря си у дома?

Раиса лесно възприе факта, че Панин ги е предал. Тя разбираше логиката на Фраершата да сътрудничи с него, за да отмъсти на всяка цена. Опитите на Панин обаче да предизвика въстания в страните от съветския блок възприемаше като цинично политическо маневриране, обричащо на гибел хиляди, само и само да се заздрави властта на твърдолинейните кремълски апаратчици. Раиса не можеше да разбере с какво този план привлича Фраершата. Съюзяваше се със сталинистите, които бяха я арестували, заради които бе загубила детето си, виновни за смъртта на много други деца. Не биваше да се учудва на бягството на Зоя, трябваше да гледа на него като на опит да смени едно неблагополучно семейство с друго. Можеше да си представи пагубното въздействие на Фраершата върху едно объркано младо момиче.

Лев дори не се опита да разубеди Раиса да не го придружава в Будапеща, но всъщност той имаше нужда от нея. Раиса имаше много повече шансове да привлече Зоя. Тя го попита дали са готови да използват сила, ако Зоя откаже да замине с тях — с други думи, да се наложи да отвлекат собствената си дъщеря. Той кимна.

Нито Лев, нито Раиса говореха унгарски и Фрол Панин уреди да ги придружи четирийсет и пет годишният Карой Теглаш. Карой бе работил като агент под прикритие в Будапеща. Унгарец по рождение, след войната бил вербуван от КГБ и по време на омразния режим на Ракоши бе служил като двоен агент. Неотдавна бе командирован в Москва, където докладва за назряващата криза в Унгария. Бе приел да съпровожда Лев и Раиса и да бъде техен гид и преводач.

Когато се върна от тоалетната, Карой избърса ръцете си в панталоните и седна до Лев и Раиса. Имаше кръгло шкембенце, пухкави бузи, носеше кръгли очила и изглеждаше, че в цялата му фигура няма нито една права линия. Никой не би заподозрял, че е опитен оперативник, макар и не толкова опасен.

Влакът забави ход с приближаването към град Берехове от съветската страна на силно укрепената граница. Раиса се наведе и попита Карой:

— Защо Панин разреши да заминем за Будапеща, след като Фраершата работи за него?

Карой сви рамене.

— Трябваше да попитате него. Това не е моя работа. Ако искате да се върнете обратно, ваша воля. Не мога да ви забраня каквото и да е.

Карой погледна през прозореца и добави:

— Войските не минават границата. Оттук нататък ще действаме като цивилни. Там, където отиваме, не обичат руснаците.

Обърна се към Раиса:

— За тях няма разлика между вас и вашия съпруг. Няма значение, че вие сте учителка, а той офицер. Те еднакво ще ви мразят.

Тонът му накара Раиса да настръхне.

— Аз знам какво е омраза.

* * *

На границата Карой подаде на граничарите документите. Погледна към Раиса и Лев, които седяха в другия край на вагона и си шепнеха, като се стараеха да не гледат към него — сигурен признак, че обсъждат доколко могат да му се доверят. Най-добре би било да му нямат никакво доверие. Получената заповед беше ясна и проста — да възпрепятства влизането на Лев и Раиса в града, преди да започне въстанието. След като Фраершата изпълни задачата си, Лев, за когото бяха му съобщили, че е решителен и упорит, професионален убиец, щеше да получи възможност да си отмъсти.