Матю Арлидж
Смъртен грях (98)

98.

Чарли се отдалечаваше от управлението бързо — но не достатъчно бързо. Хелън я спря, преди да успее да пресече улицата. Заговори без заобикалки.

— Какво става, Чарли?

— Моля?

— Обикновено щеше да се захванеш веднага, но очевидно нещо те тормози.

Чарли погледна шефката си. Нямаше смисъл да я лъже, отношенията им не бяха такива.

— Заради Стив е. Той иска да напусна полицията.

— Ясно — отвърна Хелън. Не звучеше изненадана. — Съжалявам, ако съм направила нещата по-трудни за теб. Можех да се оправя по-добре със Стив.

— Вината не е твоя. Нещата се трупаха. Откакто…

Нямаше нужда да го казва на глас.

— Разбирам. Но си ни нужна. Знаеш, че си ни нужна, но в крайна сметка трябва да направиш онова, което е най-добро за теб. Няма да заставам на пътя ти и ще те подкрепя каквото и да решиш, чу ли?

Хелън потупа Чарли успокоително по рамото.

— Благодаря ти.

— А ако имаш нужда да поговорим…

— Добре.

Хелън се накани да си тръгне.

— А ти как си?

Хелън спря, изненадана от въпроса на Чарли. Погледът й се спря на будката за вестници на отсрещния тротоар и таблото на Ивнинг Нюз, което обещаваше нови разкрития за Робърт и Мериан. Не беше трудно да се досети защо пита Чарли.

— Не знам как го прави.

— Кой?

— Гаранита. Знае къде ходя, какво правя. С кого се срещам. Знае всичко. Сякаш се е вмъкнала в мен и… Не знам как го прави.

— Изтичане от екипа?

— Не… не става дума само за разследването. А за мен. Лични неща. Тя е като призрак, който прониква във всяко кътче от живота ми.

Хелън мразеше да показва слабост пред Чарли, но след като веднъж вече бяха преминали през ада заедно, нямаше смисъл да крие от нея, че е дълбоко наранена.

— Побеждавала си и по-страшни от нея. Не бива да я оставяш да спечели.

Хелън кимна. Знаеше, че Чарли има право, но й бе трудно да мисли оптимистично, когато бе така притисната до стената.

— Тя е червей — продължи Чарли. — Не е достойна да стъпва по една и съща улица с теб. Каквото и да прави, ти си Хелън Грейс. Ти си герой. Никой никога няма да може да заличи това. Аз вярвам в теб и ти също трябва да си вярваш. — Хелън я погледна, благодарна за подкрепата. — А Емилия Гаранита — продължи Чарли — скоро ще си получи заслуженото. С такива като нея винаги става така.

Чарли се усмихна, а Хелън отвърна на усмивката й. После двете жени се разделиха.

Докато се връщаше към управлението, Хелън се чувстваше окрилена — радостна, че беше чула окуражаващи думи от жената, която така упорито се бе опитвала да отблъсне. Когато влезе във фоайето, се досети, че телефонът й е изключен, откакто гръмна новината за самоличността на Робърт. Когато го включи, видя, че има няколко пропуснати обаждания и текстово съобщение от Робърт.

То гласеше просто: „Майната ти!“.