Матю Арлидж
Смъртен грях (91)

91.

Детектив Граундс гледаше смаяно. Не бе виждал никога нищо подобно. Беше истински погром.

Антон Гардинър им се изплъзваше и в смъртта, също както и приживе — беше сменял базата си постоянно, за да обърква полицията и конкурентите си. На негово име нямаше собственост, предпочиташе краткосрочните наеми, така че да не се охарчва, ако се наложеше да изчезне внезапно. Но в края на краищата тъкмо това беше довело детектив сержант Бриджис и екипа му до пробива, от който се нуждаеха. Антон Гардинър беше плащал само в брой — не му допадаха следите, които оставят чековете и кредитните карти, затова няколко часа въртене на телефони и притискане на собственици да дадат сведения за хора, плащали кеш за наемане за кратък срок през последните дванайсет месеца — и отговарящи на описанието на Антон — най-после дадоха резултат.

Собственикът им отвори с готовност приземния апартамент на Касъл роуд, за да го огледат. Но и той остана шокиран като Бриджис от гледката, която ги посрещна. Натрошени столове, съборени маси, единственото легло — преобърнато на пода, а нарязаният матрак захвърлен отгоре — сякаш някой беше обявил безмилостна война на жилището. В спалнята, под разбитото легло, мръсно кафяво петно се разливаше в разкривен кръг, поне метър в диаметър. Детектив Граундс нареди на един от полицаите да се обади за екип криминалисти, но нямаше нужда някой да му казва, че петното беше от изсъхнала кръв. Някой бе кървил до смърт в тази мрачна стая.

Частта от килима с петното беше едно от малкото неща, останали непреобърнати. Дори тук, в това тясно помещение, гардеробът беше счупен, ъглите на килима бяха заметнати. Докато оглеждаше и другите стаи в жилището, сержант Бриджис се опитваше да си представи разигралите се събития. Две неща ставаха напълно ясни. Първо, някой — вероятно Гардинър — беше нападнат и убит тук. И второ, някой беше търсил нещо.

Но какво? И защо бяха готови да убиват, за да го докопат?