Матю Арлидж
Смъртен грях (86)

86.

Хелън потегли веднага от жилището си, но по пътищата вече имаше задръствания и пътуването до полицейската морга й отне два пъти повече време от обичайното. Упрекваше се, че не е тръгнала по-рано, но бе объркана от факта, че когато се събуди, до нея лежеше Джейк. Не беше й се случвало нищо такова от много отдавна — винаги тя отиваше в жилището на партньора, а не той в нейното — затова не бе сигурна как трябва да се държи. Така че го остави да си вземе душ и да закуси, а после го помоли да си тръгва. Странно, но не се почувстваха неловко и раздялата им беше приятелска, дори топла. Бяха разговаряли до малките часове, после Хелън бе заспала — за да се събуди след няколко часа напълно облечена, но освежена. Не беше много сигурна как да приема случилото се, но знаеше, че не съжалява.

Докато караше към полицейската морга, Хелън отново се замисли за Робърт. Трябваше ли да се опита да се свърже с него? Щом паркира, извади телефона и бързо написа съобщение. Пръстът й се задържа над бутона за изпращане — дали той би искал да я чуе? Какво би могла да му каже? Ами ако съобщението й попадне в погрешни ръце или го хакнат? Емилия със сигурност би паднала толкова ниско, стига да беше сигурна, че може да й се размине.

Но не можеше просто да си замълчи. Не можеше да остави Робърт да се изправи сам срещу това. Затова написа кратко съобщение, в което казваше, че съжалява много, че той трябва да издържи, докато тя накара местната полиция да отстрани медиите, и го молеше да й напише как се чувства. Беше съвсем недостатъчно при тези обстоятелства, но какво още би могла да каже? Пронизвана от студения вятър на безлюдния паркинг край моргата, Хелън се поколеба още веднъж, после натисна бутона ИЗПРАТИ. Надяваше се с цялото си сърце, че така може да му помогне поне мъничко.

 

 

Джим Грийвс беше необичайно сдържан тази сутрин — признак, че знаеше за хаоса в живота на Хелън. Още по-изненадващо, потупа я по рамото, докато вървяха към масата за аутопсии. Хелън не бе виждала никога преди Джим да отправя към някого жест на съчувствие и се трогна, че той изпитваше нужда да й покаже подкрепата си. Благодари му с усмивка, после двамата се заеха със задачата си. Сложиха маските си и пристъпиха към мумифицираните останки на Антон Гардинър.

— Мъртъв е от около шест месеца — започна Джим Грийвс. — Трудно е да се определи по-точно. Плъховете на онова място са си прекарали добре. Изгризали са кожата му и повечето от вътрешните органи, но според датирането на съсирената кръв в устата и носната кухина… шест месеца са разумно предположение.

— Убит ли е?

— Несъмнено. Твоят човек е страдал преди да умре. Глезените му са счупени, капачките на коленете също. А трахеята му е срязана дълбоко — острието на ножа е прекъснало и гръбначния стълб. Онзи, който го е направил, буквално му е отрязал главата.

— На мястото, където го открихме, ли е убит?

— Изглежда, че не. Липсата на кръв, отсъствието на каквито и да е дрехи и малката дупка, в която е натъпкано тялото подсказват, че е бил убит другаде, а после скрит там. Преди да се вкочани, твоят убиец или убийци са го прегънали и заровили — костите му вече са били счупени, затова им е било по-лесно да действат.

— А сърцето му?

Джим замълча, съзнаващ важността на въпроса.

— На мястото си е. Или поне фрагменти от него. А това, което е останало, си стои там. Изядено е от плъховете — виждат се следите от зъби, ако се погледне отблизо.

Хелън се вгледа в разтворения гръден кош на мъртвия мъж.

— Както казах, открихме кръв под ноктите му, в носната кухина и в устата. Всъщност два вида кръв и ако имаш късмет, едната може да се окаже на убиеца. Ще имам ДНК за теб след час-два.

Хелън кимна, но вниманието й си оставаше приковано към онова, което някога бе било туптящото сърце на Антон. Всичко толкова приличаше на начина на действие на убийцата, но сърцето не беше отстранено. Дали Антон не беше се оказал нещо като тренировъчен терен за Лайра? Дали не беше ескалирала от мъченията към отстраняване на сърцето при следващите си жертви? Дали Антон Гардинър не беше искрата, запалила огъня, изгарящ ума й?

Беше време да научи повече за живота и заниманията на убития сводник. Хелън благодари на Джим и се отправи към изхода, като остави зад себе си необичайно смълчания патолог насаме с мъжа, изяден от плъховете.

 

 

— Е, какво знаем за този човек?

Хелън се обръщаше към екипа, събрал се около нея в оперативната стая.

— Антон Гардинър, дребен сводник и дилър на дрога — започна детектив Граундс. — Роден през 1988 г. от Шалийн Гардинър, самотна майка с множество арести за кражби от магазини. В акта за раждане няма записан баща и е малко вероятно да постигнем някакъв напредък по този въпрос. Не знаем много за Шалийн, но е известно, че доста щедро е предлагала прелестите си.

Въпреки обсъжданата тема малкото жени в екипа едва прикриха усмивките си. У детектив Граундс имаше нещо очарователно старомодно.

— Антон учи в „Сейнт Майкълс“, Бевоа, но не завършва образованието си. Списъкът с провиненията му започва, когато е на около петнайсет. Притежание, кражби, побои. А нататък става все по-дълъг. Но никога не сме го засичали за нещо по-тежко и престоите му в затвора са били кратки.

— А неговите момичета? — попита Хелън. — Какво научихме по този въпрос?

— Върти момичета още от средата на деветдесетте — отвърна Чарли. — Събира доста голяма тайфа. Измъква много момичета от приюти, пристрастява ги към дрога, после ги кара да работят за него. Говорих с няколко момичета, които са имали „отношения“ с него, и според всички е бил голям мръсник. Контролиращ. Жесток. Сексуално садистичен. И силно параноичен. Постоянно бил убеден, че някой го следи, че момичетата заговорничат как да го напуснат, затова често им нанасял ужасяващи побои без причина. Никога не използвал банки — не им вярвал — никога не носел документ за самоличност и винаги имал нож подръка, дори докато спял. Бил от онези типове, които винаги се озъртат през рамо.

Хелън ги остави да осмислят тези думи, после добави:

— Колко е печелел?

— Изкарвал е добри пари — отвърна детектив Сандерсън.

— Някакви известни врагове?

— Обичайните заподозрени. Никакви съществени инциденти непосредствено преди смъртта му.

Сандерсън се усмихна и поклати глава.

— Тогава защо той се е оказал на прицел? — попита я Хелън и така изличи усмивката от лицето й. — И защо е скрит там? Той е неженен, незначителен сводник, който няма за какво да бъде разобличаван. Не е бил лицемер с любещо семейство, което го чака у дома. Бил е това, което е, и не се е опитвал да го скрие.

— А сърцето е оставено непокътнато — добави детектив Макандрю.

— Именно — сърцето не е отстранено. Тогава какъв е смисълът? Защо го е убила?

— Защото я е нападнал? — предположи детектив Граундс. — Знаем, че е използвал старото кино, за да затваря и измъчва момичетата си.

— Но не е убит там — прекъсна го Хелън. — Убит е другаде, после е заровен в киното. Не се връзва.

— Може би е изчаквала своя миг — след като той я е тормозел — подхвана Форчън. — Издебнала е момента и го е нападнала някъде, където е нямало кой да й попречи. Може да е оставила тялото в киното като послание към другите сводници — и другите момичета?

— Тогава защо го е заровила? — възрази Хелън. — Защо да го крие, ако иска да каже нещо?

Настъпи мълчание. Хелън помисли малко, после каза:

— Трябва да открием къде е умрял. Разполагаме ли с някакви адреси?

— Имаме резултати — отвърна детектив Граунд и повдигна вежди. — Предпочитал е да бъде постоянно в движение. Бил е като охлювите, обикалял е из Саутхамптън с всичко свое на гръб. Старал се е постоянно да бъде на крачка пред враговете си — истински или въображаеми.

— Проверете ги всички до един. Ако открием местопрестъплението, може би ще успеем да го свържем по-убедително с Лайра. Трябва да научим обстоятелствата около смъртта му. Детектив Граундс ще ръководи.

Хелън сложи край на оперативката и дръпна Чарли настрана. Искаше да я разпита има ли напредък с проследяването на другите потребители от форума, но не получи възможност. От централата се обадиха с новина, която накара всички да замръзнат на място — Ейнджъл беше убила отново.