Матю Арлидж
Смъртен грях (85)

85.

Намираха се под обсада. Бе се наложило да откачат звънеца и да изключат телефоните, но пороят от въпроси не секваше. Журналистите крещяха през пощенската кутия на вратата, тропаха по вратите и прозорците, искаха коментари, възможност да ги снимат. Бяха безмилостни, безскрупулни.

Робърт и родителите му — Моника и Адам, бяха потърсили убежище на горния етаж, в тяхната спалня. Седяха заедно на леглото и се опитваха да заглушат врявата отвън, като засилваха радиото. Отначало никой не знаеше какво да каже, бяха твърде шокирани, за да осмислят събитията от деня, но в крайна сметка Робърт заговори:

— Вие знаехте ли?

Първият му въпрос беше пропит с горчивина и гняв. Моника кимна, но от плач не можеше да говори, затова Адам със заекване разказа на Робърт всичко, което трябваше да знае. Родителите му знаели коя е майка му, когато го осиновили, но никога не поискали да научат подробности за нейните престъпления, защото се бояли, че ужасът им може да се прокрадне в отношенията с така желаното дете. Според тях то не можело да носи вина. То било чиста дъска и благодарение на Божията помощ, и той, и те получили забележителна възможност. Винаги го наричали „нашия малък дар от Бога“.

В момента Робърт не се чувстваше като дар от Бога. След няколко часа напрегнато, болезнено обсъждане той се бе оттеглил в стаята си, защото имаше нужда да остане сам. Лежа на леглото, надул до край своя айпод в опит да възпре истерията, нахлула в живота му. Но не можа, не успя и да заспи, така че просто прекара времето, вперил поглед в часовника, докато нощта напредваше бавно.

Хелън ли му беше причинила това? Беше разбрал коя е всъщност Хелън още преди Емилия Гаранита да му каже. Беше пренебрегнал Емилия, когато тя го причака в магазина, но тя все пак успя да изприказва най-същественото. Хелън беше негова леля, а майка му бе серийна убийца. Доколкото можеше да прецени, Хелън се бе опитала да го защити… но в крайна сметка тя беше единственият човек, който знаеше истинската му самоличност. Единственият, който имаше личен интерес към него. Тя ли бе срутила света му?

Беше захвърлил айпода си на земята и чуваше как родителите му се карат. Те не заслужаваха това. Какво щеше да стане сега със семейството им? Бяха го обичали безусловно през цялото време заедно, но не бяха очаквали да ги връхлети точно това. Тази обикновена и мила двойка не беше направила нищо лошо през живота си.

Надникна през прозореца и сърцето му се сви. Отвън имаше дори повече журналисти отпреди. Бяха обсадени. Без изход за бягство.