Матю Арлидж
Смъртен грях (83)

83.

Тя го обезвреди моментално. Докато пъхаше ключа в ключалката, го усети да се доближава бързо зад нея. Извъртя се, изви протегнатата му ръка и го притисна силно към стената, като вдигна ключа, който държеше, до очите му. Можеше да ослепи нападателя си за миг, ако се налагаше.

Беше Джейк. Останала без дъх, Хелън отпусна ръце.

— Какви ги вършиш, по дяволите?

Джейк не можеше да издаде и звук, беше останал без въздух при сблъсъка с твърдата тухлена стена, но накрая успя да отрони:

— Чаках те.

— Не можа ли да се обадиш като нормалните хора? Или да ме чакаш пред входа?

— Опитах се да ти звънна, Хелън. Знаеш, че ти оставих… колко… пет… шест съобщения? Ти не отговори на нито едно от тях.

Гласът му се извиси и отекна по стълбището на сградата. Долу Джейсън тъкмо беше нахълтал през входната врата с поредната медицинска сестра, затова Хелън бързо отключи и избута Джейк в апартамента си.

— Притесних се. Реших, че може да ти се е случило нещо. После си помислих, че сигурно аз съм сбъркал някъде. Какво става?

Джейк стоеше във всекидневната й, сред нейните книги и списания. Струваше й се изключително странно той да присъства в личното й пространство, сякаш цялата ситуация беше сбъркана.

— Емилия Гаранита знае за нас. Знае, че те посещавам, и заплашва да го разкрие в медиите.

Джейк изглеждаше смаян, но Хелън все пак трябваше да го попита.

— Ти ли й каза?

— Не, разбира се, че не. Сто пъти не.

— Казвал ли си на някого другиго? На някого, който може да я познава, който има голяма уста?

— Не, защо, за бога, ще го правя? Всичко си остава между нас, без никой друг, знаеш го.

Хелън сведе очи към пода. Внезапно тежестта на събитията от деня се стовари отгоре й и тя се разплака. Бясна на себе си, остана с наведена глава, отказваща да издаде слабостта си, но раменете й започнаха да се тресат. Нещата се бяха развили толкова ужасно, ужасно погрешно, и то най-вече заради нейната слабост и глупост. Беше ли й писано винаги да се оказва на губещата страна?

Джейк прекоси стаята и я прегърна топло. Почувства се по-добре. Някои хора я презираха, други се съмняваха в нея, а трети я намираха за странна. Но Джейк никога не я съдеше, винаги й съчувстваше, независимо от необичайния характер на връзката им. Хелън цял живот бе жадувала за безусловна любов, но едва в този миг осъзна, че Джейк иска да й даде тъкмо това.

Винаги го бе държала на разстояние, дори и след като той й бе дал да разбере, че желае да бъде по-близо до нея. Затова той се изненада толкова, когато Хелън най-после вдигна очи и каза:

— Остани.