Матю Арлидж
Смъртен грях (81)

81.

Хелън стоеше като вцепенена, едва успяваше да си поеме дъх.

Първите признаци за неприятности бяха няколкото обаждания от отдела за връзка с медиите на Централното управление на Саутхамптън, предупреждаващи за упорити опити на „Мейл“ да се свържат с Хелън. После същото от Централното управление на полицията на Хампшир, но там вече се бе обаждал главният редактор на „Мейл“. Навсякъде цареше суматоха — в отдела за връзки с медиите отначало мислели, че става дума за текущото им разследване на убийствата в Саутхамптън, но се оказало, че те всъщност искали да говорят с Хелън за някой си Робърт Стоунхил.

При първото споменаване на името му Хелън изключи телефона си и се втурна обратно към управлението. Там поиска да види първите страници на утрешните вестници. Повечето бяха посветени на продължаващата криза със заложници в Алжир, но „Мейл“ бяха избрали нещо различно. „Син на Чудовище“ се простираше на цялата челна страница, а над него стоеше зърнистата, изглеждаща зловещо снимка на Робърт, направена от разстояние с телеобектив. Отдолу беше разположена полицейска снимка на Мериан, а подробностите за престъпленията й се припомняха с наслада.

Хелън захвърли вестника, изтича от залата за медиите и се втурна надолу по стълбите към мотора си. Докато се носеше към покрайнините на града, само един въпрос продължаваше да се върти шеметно в главата й. Как? Как бяха разбрали? Емилия със сигурност имаше пръст в тази работа, но Хелън не бе казвала на никого за Робърт, така че освен ако той не беше… Не, в това нямаше никакъв смисъл. Как така Емилия внезапно бе станала вездесъща, способна да проникне в най-тайните кътчета от живота на Хелън?

Сега искаше единствено да намери Робърт и да го утеши. Да го защити. Но докато наближаваше Коул авеню, видя, че медийната глутница вече се събира. Току-що беше пристигнал телевизионен екип, тълпата от репортери се увеличаваше, натискаха звънеца на къщата и искаха интервюта. Първият порив на Хелън бе да си проправи път сред тях и да намери Робърт, но разумът надделя и тя остана на мястото си. Появата й само щеше да раздуха огъня, а семейство Стоунхил вече се бе сдобило с достатъчно проблеми.

Как можеше да им помогне? Как можеше да спре пороя от гадости, който тя беше стоварила върху този невинен младеж? Вината беше нейна и тя се проклинаше горчиво за проявената слабост въобще да влезе в контакт с Робърт. Преди той бе щастлив. Беше в неведение. А сега това.

Като се бе опитала да го спаси, тя го бе осъдила.