Матю Арлидж
Смъртен грях (78)

78.

Хелън си мислеше за сблъсъка с Харууд, когато стигна до старото кино на Ъптън стрийт. Като се прикриваше в сенките, се вмъкна вътре през аварийния изход. Сградата скоро щеше да бъде обявена за продан, макар че Хелън не можеше да си представи кой би искал да я купи. Щом влезе вътре, я блъсна вълна от силна смрад — миризмите на дърво, гниещо от години, и разлагащи се гризачи. Догади й се, затова бързо си сложи маската. Стегна се и като се хвана за разклатения парапет, заслиза към партера.

„Краун“ беше популярно семейно кино през 70-те години. Представляваше традиционна кинозала с балкони за зрителите и тежка плюшена завеса, която закриваше екрана. Или поне е била в славните си дни. Собствениците бяха фалирали по време на рецесията през 80-те години, а следващите опити за възстановяване паднаха в жертва на крайградските мултиплекси и арткината по крайбрежния булевард. Сега партерът представляваше жалка останка от някогашния си блясък, заринат с изпочупени седалки и строителни отпадъци.

Криминалистите се бяха струпали в един ъгъл близо до екрана. Раздвижването и възбудата им подсказваха, че има някакъв напредък. Хелън забърза нататък. Телефонното обаждане, което беше получила тъкмо преди сблъсъка с Харууд, бе единствената добра новина за целия ден. Искаше да го види със собствените си очи, преди да бъде отнесено.

Криминалистите се отдръпнаха, за да й направят път, когато се приближи. Беше там. Все още бе заровено сред боклуците, но все пак достатъчно изрито, за да се видят горната част на главата и вдигнатата ръка. Пръстите на разкритата ръка сочеха обвиняващо нагоре. Тъмната кожа, макар и покрита с прахоляк, означаваше, че жертвата е от смесена раса. Но всъщност не това интересуваше Хелън. Много по-важен беше фактът, че пръстите бяха четири, а липсващият беше отрязан преди години, ако се съдеше по старата зараснала рана.

Не знаеха много за Антон Гардинър — за родителите, за детските му години — но знаеха, че безименният му пръст е отрязан преди десет години като бандитско наказание. Той ли бе първата жертва от поредицата убийства на Лайра? Той ли беше причината за всичко? Хелън потръпна, докато гледаше осакатеното тяло, и усети как я обзема вълнение. Дали осакатената ръка на Антон не им сочеше най-сетне правилната посока?