Матю Арлидж
Смъртен грях (73)

73.

Бяха минали часове от случилото се, но Тони все още беше като зашеметен. Сърцето му препускаше лудо от смесицата от страх, адреналин и притеснения.

Опитваше се да събере мислите си, но те му се изплъзваха. Не беше се чувствал така от години, но едно тънко гласче крещеше в главата му, обвиняваше го, упрекваше го. Беше си го заслужил, но странно защо, не му пукаше. Въобще не му дремеше. На кой Тони бяха тези мисли? Въобще не го познаваше.

Винаги беше следвал строго правилата като ченге. Някои дори го наричаха безчувствен. Други, по-благосклонни, го определяха като образцов професионалист. Хелън със сигурност го уважаваше. При тази мисъл болка прониза сърцето му. Какво щеше да си помисли тя, ако можеше да го види сега? Не беше нещо необичайно, но това не го правеше по-приемливо.

Мелиса се размърда до него и се завъртя в съня си. Той огледа голото й тяло. Беше осеяно с татуировки и стари белези на различни места, но все още бе стегнато и съблазнително. Погледът му се насочи към завесите на прозореца, за да се увери за стотен път дали са плътно затворени. Навън на улицата негов колега седеше в необозначена кола. Дали беше забелязал нещо? Как лампата в спалнята светва и изгасва? Навярно беше предположил, че Мелиса най-после си ляга. Ами ако беше проверявал периметъра около къщата и бе забелязал, че Тони не е на долния етаж?

Когато това се случи, въобще не помисли за рисковете. Прегърна я, наслаждавайки се на топлината на тялото й, тъй близко до неговото, тогава тя го погледна и го притегли към себе си. Целунаха се. После се целуваха още. Въпреки че тя беше проститутка и тяхна основна свидетелка, Тони не се поколеба, завладян от желанието. След минути се озоваха в леглото — Тони с недоумение си спомни за пълното си безразсъдство — и той не спря дори за миг, за да си поеме дъх.

Чувстваше се отново лекомислен и дързък като момче. Искаше му се да се смее, да крещи, да плаче. Но през цялото време онова тънко гласче продължаваше да го вика. Да го засипва със своите оглушителни въпроси. Накъде го водеше всичко това? И къде щеше да свърши?