Матю Арлидж
Смъртен грях (7)

7.

— Не я искам.

— Вече водихме този спор, Хелън. Решението е взето.

— Тогава го отмени. Не знам как да го кажа по-ясно. Не искам тя да се връща.

Тонът на Хелън беше твърд и непреклонен. За нещо друго не би била толкова агресивна към своята началничка, но този въпрос я засягаше твърде дълбоко, за да отстъпи.

— Тук има много добри детективи. Избери някого от тях. Аз ще имам пълен екип, а Чарли може да отиде в Портсмут, в Борнмут, където и да е. Смяната на обстановката може да й се отрази добре.

— Знам колко ти е трудно и те разбирам, но Чарли има също толкова право да бъде тук, колкото теб. Работи с нея — тя е добра полицайка.

Хелън преглътна първия отговор, който й дойде наум — отвличането от Мериан не беше от най-хубавите преживявания за Чарли — и се замисли какъв да бъде следващият й ход.

Старши инспектор Чери Харууд беше заменила изпадналия в немилост Уитакър и присъствието й вече се усещаше. Тя беше различен шеф на управление в сравнение с Уитакър — докато той, макар сприхав и агресивен, всъщност беше добродушен, тя се владееше, общуваше безпроблемно и като цяло нямаше чувство за хумор. Беше висока, елегантна и хубава, считаха я за надежден човек, който се справя отлично, където и да го изпратят. Изглежда, беше популярна, но за Хелън бе трудно да намери допирни точки с нея не само защото нямаха много общо — Харууд беше омъжена с деца — но и защото нямаха съвместна история. Уитакър беше в Саутхамптън от много време и бе гледал на Хелън като на свое протеже, беше й помагал да расте в йерархията. Не очакваше подобно снизхождение от Харууд. Тя по принцип не оставаше дълго никъде, а и не беше от хората, които имат фаворити. Силата й беше в това да се грижи нещата да вървят тихо и спокойно. Хелън знаеше, че е пратена тук тъкмо с тази цел.

Опозорен старши инспектор, детектив инспектор, застрелял основния заподозрян, детектив сержант самоубил се, за да спаси колегата си от гладна смърт — кашата беше пълна и предвидимо пресата им се беше нахвърлила. Емилия Гаранита от Саутхамптън Ивнинг Нюз се беше хранила с тази история в продължение на седмици, както и националните медии. При тези обстоятелства нямаше никаква вероятност Хелън да бъде издигната на овакантеното място на Уитакър. Бяха й позволили да запази работата си, което на главния комисар явно му се струваше повече от великодушно. Хелън знаеше всичко това и го разбираше, но все пак то караше кръвта й да кипи. Тези хора знаеха какво бе принудена да направи. Знаеха, че беше убила собствената си сестра, за да спре убийствата, и въпреки това продължаваха да се отнасят с нея като с непослушна ученичка.

— Остави ме поне да говоря с нея — продължи Хелън. — Ако почувствам, че можем да работим заедно, тогава може би…

— Хелън, наистина искам ние двете да сме приятелки — прекъсна я Харууд умело — и ми се струва, че е малко рано в нашите отношения да ти издавам заповед, затова ще те помоля любезно да се откажеш. Знам, че има проблеми, които вие с Чарли трябва да решите — знам, че сте били близки с детектив сержант Фулър — но трябва да видиш по-голямата картина. Хората навън смятат, че вие с Чарли сте герои, защото сте спрели Мериан. С право, според мен, затова не ми се иска да направя нещо, което да разруши тази представа. Можехме да отстраним, преместим или уволним и двете непосредствено след стрелбата, но това нямаше да бъде правилно. Както и сега няма да бъде правилно да разделим този успешен екип, тъкмо когато Чарли е готова да се върне на работа — така ще изпратим напълно погрешно послание. Не, най-добре е да посрещнем радушно Чарли, да аплодираме и двете за онова, което направихте заедно, и да ви оставим да се заловите за работа.

Хелън разбра, че няма смисъл да упорства повече по въпроса. Харууд й бе напомнила по своя умело завоалиран начин, че се беше отървала на косъм от уволнението. По време на публичното изслушване, последвало първоначалното разследване на Независимата комисия по жалби срещу полицията за стрелбата срещу Мериан, мнозина призоваваха да й се отнеме значката. Защото е действала сама при преследването на Мериан, защото е заблуждавала умишлено колегите си, защото е стреляла по заподозряната без официално предупреждение — списъкът нямаше край… Можеха да съсипят кариерата й, ако бяха пожелали — и тя беше изненадана и благодарна, че не бяха го направили — но знаеше, че е върната само на изпитателен срок. „Обвиненията“ срещу нея още не бяха оттеглени. От сега нататък трябваше да подбира битките си внимателно. Хелън отстъпи толкова достойно, колкото можа, и излезе от кабинета на Харууд. Знаеше, че е несправедлива към Чарли, че трябва да бъде по-отзивчива, но истината беше, че не искаше да я вижда отново. Все едно да се изправи срещу Марк. Или Мериан. А въпреки че бе възстановила сили през последните месеци, Хелън не би могла да се справи с това.

Когато се върна в „Тежки престъпления“, Хелън веднага усети, че във въздуха витаеше някаква превъзбуда. Беше ранно утро, но беше по-оживено от обикновено. Екипът я очакваше, а детектив Форчън се втурна към нея, за да я осведоми относно последните събития.

— Очакват ви на Емпрес роуд, госпожо.

Хелън вече обличаше палтото си.

— Какво е станало?

— Убийство — преди час се е обадил местен наркоман. Униформените са влезли, но мисля, че ще е добре и вие да хвърлите един поглед.

Хелън потръпна. Различи в гласа на детектива нещо, което не беше чувала от случая с Мериан.

Страх.