Матю Арлидж
Смъртен грях (68)

68.

— Лайра Кембъл вече е нашият заподозрян номер едно в това разследване. Тя е изключително опасна и трябва да предупредим гражданите да не се доближават до нея. Ако я видят или имат някаква информация за действията й, трябва да се обадят незабавно в полицията.

Старши инспектор Чери Харууд говореше пред журналистите. Чарли никога не беше виждала залата за пресконференции толкова претъпкана — присъстваха журналисти от над двайсет страни и някои трябваше да останат отвън в коридора. Записваха си трескаво, за да следват темпото на Харууд, но не откъсваха очи от уголемената скица, изпълваща екрана зад нея. Увеличени, това лице и тези очи бяха още по-притегателни и хипнотични. Коя беше тази жена? Каква беше нейната особена власт над хората?

Чарли пое оперативните въпроси. Емилия Гаранита, естествено, попита защо детектив инспектор Грейс не е на пресконференцията — изглеждаше много разочарована, че спаринг-партньора й го няма — а Чарли с радост отби удара, като се залови да изтъква множеството добродетели на своята началничка. В този момент Харууд я прекъсна и отклони разговора в друга посока, а двайсет минути по-късно всичко приключи.

Когато и последният журналист си тръгна, Харууд попита Чарли:

— Как се справихме?

— Добре. Посланието ще се разпространи за часове и… ами, не може да се крие вечно. Обикновено, когато пуснем скица, ги залавяме до четирийсет и осем часа. Заедно с някой и друг нещастник, който прилича малко на тях.

Харууд се усмихна.

— Добре. Да не забравя да се обадя на Тони Бриджис. Благодарение на него стигнахме дотук.

Чарли кимна и се сдържа да напомни на началничката на управлението, че беше идея на Хелън да изпратят някого под прикритие.

— Как върви разследването досега според теб, Чарли? Ти отсъства известно време и може би се връщаш със свеж поглед…

— Върви толкова добре, колкото е възможно при тези обстоятелства.

— Дали различните части на операцията преминават по план? Имаме ли вече резултат от наблюдението?

— Не, още не, но…

— Мислиш ли, че трябва да продължаваме с него? Безумно скъпо е, а вече имаме и конкретна следа…

— Решението е на детектив инспектор Грейс. И ваше, разбира се.

Страхлив отговор, но Чарли се чувстваше ужасно неудобно да обсъжда хода на разследването зад гърба на Хелън. Харууд кимна, сякаш Чарли беше казала нещо много дълбокомислено, и приседна на ръба на масата.

— Как са нещата между вас с Хелън?

— Засега всичко е наред. Поговорихме си добре и са… наред.

— Радвам се, защото, между нас да си остане, се безпокоях. Хелън имаше доста сериозни възражения срещу завръщането ти в Централното управление. Възражения, които ми се струваха нечестни. Радвам се, че й показа колко греши и че старият екип отново действа заедно.

Чарли кимна, без да е сигурна какъв отговор се очакваше от нея.

— Чувам също, че си назначена временно за детектив сержант, докато Тони е зает. Как го приемаш?

— Доволна съм, разбира се.

— Би ли искала повишението да стане постоянно?

Въпросът свари Чарли неподготвена. Веднага изникнаха спомените за разговора й със Стив. Всъщност те я преследваха цяла сутрин.

— Напредвам стъпка по стъпка. Имам съпруг и може би някой ден…

— Деца?

Чарли кимна.

— Не е нужно да избираш, нали знаеш, Чарли? Можеш да правиш и двете — виж мен. Само трябва да се разбереш ясно с всеки и тогава… за способната жена полицай няма граници.

— Благодаря, госпожо.

— Идвай да си поговорим винаги, когато имаш нужда. Харесвам те, Чарли, и искам да вземеш правилните решения. Виждам голямо бъдеще пред теб.

После Харууд си тръгна. Имаше среща за обяд с комисаря на полицията и не искаше да закъснява. Чарли я изпрати с поглед, силно изнервена. Каква игра играеше Харууд? И каква роля й отреждаше в нея?

И какво значеше всичко това за Хелън?