Матю Арлидж
Смъртен грях (66)

66.

Очите. Всичко беше в очите. Открояваха се на издълженото лице и дългата черна коса, те изискваха внимание, втренчваха се с настойчив, пронизващ поглед. Други черти би трябвало да привлекат вниманието — пълните устни, правият нос, леко заострената брадичка, но пленяваха тъкмо тези големи, красиви очи и силата на техния поглед.

— Колко точна е приликата? — попита Чери Харууд, като вдигна поглед от портрета робот, който разглеждаше.

— Много точна — отвърна Хелън. — Мелиса стоя цяла нощ с най-добрия ни художник. Оставих я чак когато бяхме сто процента сигурни, че се е получило.

— И какво знаем за Лайра Кембъл?

— Не много, но работим по въпроса. Изпратихме униформени полицаи да търсят Антон Гардинър, а тази сутрин ще обхванем неговия район на действие, ще говорим с всяко момиче, работило някога за него, ще се срещнем с всеки, който може да ни каже още нещо за нея.

— Каква е работната ви хипотеза?

— До известна степен не е необичаен случай. Момичето пропада и става проститутка, после прави нов несполучлив избор, като приема Антон за сводник. Той я насилва. Това, заедно с работата, оказва влияние върху психиката й. Злоупотреба с алкохол и дрога, стрес, сексуален тормоз, болести, а един ден Антон прекрачва границата. Причинява й нещо, от което тя превърта. Тя го напада, вероятно го убива. Във всеки случай си го изкарва на него за годините нещастия и така всичко се отприщва. Знаем от криминалистите, че тя говори или крещи на жертвите си — може би ги унижава, отмъщава си на тях…

— Шлюзовете са вдигнати и тя вече не може да спре? — прекъсна я Харууд.

— Нещо такова.

— Говориш… почти със съчувствие към нея?

— Вярно е. Не би правила това, ако не беше преминала през ада, но искрено съчувствам на Айлийн Матюс, Джесика Рейд и другите. Лайра е покварена убийца, която няма да се спре, докато не я заловим.

— Така мисля и аз. За тази цел бих препоръчала аз да поема днешната пресконференция, а ти да отидеш и да ръководиш екипа си. Времето е от съществено значение и искам медиите и обществото да разберат, че по случая работят най-добрите ни хора.

След кратка напрегната пауза Хелън каза:

— Обикновено старшият разследващ служител общува с пресата и вероятно е най-добре да го направя аз. Познавам всички тукашни репортери…

— Мисля, че мога да се оправя с няколко журналисти. Имам повече опит в тези неща от теб, а е задължително този път всичко да протече гладко. Ще помоля детектив сержант Брукс да дойде, за да отговори на конкретни въпроси, ако възникне необходимост. Наистина мисля, че ще си по-полезна на терен.

Хелън кимна, но почувства как земята се изплъзва изпод краката й още веднъж.

— Решението е ваше.

— Именно. Осведомявай ме веднага за всичко ново.

— Да, госпожо.

Хелън се завъртя и излезе. Докато вървеше по коридора към оперативната стая, кръвта й кипеше. Сега, когато най-после постигаха напредък, Хелън беше изхвърлена от играта. Беше ставала свидетел на това и преди — старши служители, които се катерят нагоре, като стъпват по главите на другите — и то винаги я бе отвращавало. Въпреки това трябваше да остави раздразнението си настрана. Имаше убиец за залавяне. Но макар че потисна гнева си, той продължаваше да гори в нея.

Хелън се бе надявала, че ще може да работи с Харууд, че тя ще се окаже приятна промяна след Уитакър. Но в действителност никак не харесваше Харууд. Знаеха го и двете.