Матю Арлидж
Смъртен грях (61)

61.

Привлече всеобщото внимание, докато крачеше през редакцията към кабинета на Емилия Гаранита. Благодарение на прославилите я материали за Мериан, Емилия беше възнаградена с ъглов кабинет, където да съчинява следващите си сензации. Помещението беше тясно и задушно, но бъркаше в очите на другите репортери, затова Емилия си го харесваше много. И предоставяше отлична гледка към новинарската зала и към Хелън Грейс, която сега вървеше към нея.

Хелън Грейс не беше стъпвала никога преди в редакцията на Ивнинг Нюз, така че каквато и да беше причината сега, щеше да е добра. Дали беше първи ответен удар в тяхната битка, или пълна публична капитулация? Емилия се надяваше искрено да е второто. Щеше да се опита да бъде милостива.

— Хелън, колко е хубаво, че те виждам — каза, щом тя влезе в кабинета й.

— И аз се радвам да те видя, Емилия — отговори посетителката и затвори вратата след себе си.

— Кафе?

— Не, благодаря.

— Добре тогава — отвърна Емилия и демонстративно отвори лаптопа си. — Имаме много работа. Закъснели сме за вечерното издание, но ако сега ми разкажеш всичко, което си научила, можем да пуснем утре убийствен материал. Извини ме за каламбура.

Хелън я изгледа изпитателно, после се наведе напред и затвори лаптопа.

— Това няма да ни трябва.

— Моля?

— Не съм дошла тук да ти давам каквато и да е информация. Само да те предупредя.

— Какво?

— Не знам как си научила онова, което си мислиш, че си научила за мен, но честно казано, въобще не ме е грижа. Но ме е грижа, че журналист от уважаван вестник се опитва да изнудва полицейски служител във връзка със задълженията му.

Емилия се втренчи в нея — температурата в малката стая сякаш бе спаднала рязко.

— Така че дойдох да ти предам ясно и просто послание. Публикувай каквото ти скимне за мен, но ако някога се опиташ отново да ме подкупваш, изнудваш или заплашваш, ще те тикна в затвора за това, разбра ли?

Емилия прониза с поглед Хелън, преди да отговори:

— Е, изборът си е твой, Хелън. Само не казвай, че не съм те предупредила най-почтено.

— Прави каквото искаш — отвърна Хелън остро, — но бъди готова за последствията.

Обърна се, за да си тръгне, но когато стигна до прага, се спря.

— Ще изплуваме или ще се удавим заедно, Емилия. Затова се попитай колко ме мразиш. И колко цениш свободата си.

Емилия я гледаше как си тръгва, а гневът и адреналинът пулсираха във вените й. Дали трябваше да я смаже, или да отстъпи? Така или иначе, на Емилия й предстоеше да направи най-големия избор в живота си.