Матю Арлидж
Смъртен грях (58)

58.

— Е, какво знаем за него?

Хелън и Чарли пътуваха със служебната кола към Улстън.

— Истинско име — Джейсън Робинс — отвърна Чарли, прелиствайки бележките си. — Но псевдонимът му във форума „Фестивал на кучките“ е „Чука“. Не е най-редовният участник — мисля, че първото място принадлежи на „Краля на мацките“ — но пише през ден-два, след като е излизал в града. Купища хвалби какво му е правила Ейнджъл, как точно я е повикал да дойде, обичайните простотии.

— Как успя да го откриеш?

— Повечето потребители са доста дискретни — естествено, използват псевдоними и пишат от служебните си компютри или от интернет кафенета. Трудно е да ги проследиш, дори да имаш айпи адреса им. Джейсън не е толкова хитър. Използвал е псевдонима „Чука“ и на други сайтове, включително на един платен за порнофилми. Използвал е кредитната си карта…

— И научи името и адреса му оттам.

— Точно така.

Тъкмо тогава стигнаха до сграда с апартаменти на Кричард стрийт. Беше малко занемарена, леко неуютна, с тесни апартаменти, наемани от хора в очакване да намерят нещо по-добро. Хелън и Чарли излязоха от колата и огледаха улицата. Вече притъмняваше и ако се изключи някой и друг работяга, бързащ към вкъщи, всичко изглеждаше спокойно. Във всекидневната на къщата отсреща светеше лампа — „Чука“ си беше у дома.

 

 

Седнаха около масата от ИКЕА в напрегната атмосфера, с недокоснати чаши чай пред тях. Джейсън Робинс си беше помислил най-лошото, когато отвори вратата на двама полицейски служители, и беше попитал със заекване дали не е станал някакъв инцидент със Саманта и Емили. Когато Хелън го увери, че посещението им няма нищо общо със семейството му, той се успокои, но подозрението започна да измества уплахата.

— Сигурно си чел за скорошната поредица убийства в Саутхамптън — започна Хелън. — Убийства, свързани с търговията със секс.

Джейсън кимна, но не каза нищо.

— Някои от жертвите са посещавали онлайн форум за оценяване на проститутки.

Хелън остави думите й да постигнат търсения ефект, като се престори, че проверява нещо в бележника си, преди да продължи:

— Нарича се „Фестивал на кучките“.

Вдигна поглед, когато го изрече, за да види как ще реагира Джейсън. Той не реагира въобще — нито кимване, нито усмивка, нищо. В очите на Хелън това беше толкова уличаващо, колкото и признанието. Джейсън седеше, без да помръдне, явно притеснен, че и най-малката реакция ще го издаде. Хелън не сваляше очи от него.

— Известен ли ти е този форум, Джейсън?

— Не.

— Посещавал ли си го някога?

— Не си падам по такива неща.

Хелън кимна и се престори, че записва нещо в бележника си.

— Използвал ли си някога онлайн псевдонима „Чука“ — попита Чарли.

— Чука?

— Да, Чука — използвал ли си някога този псевдоним, когато си посещавал други форуми или сайтове, предлагащи съдържание за възрастни?

Джейсън си даде вид, че обмисля въпроса, за да покаже, че го взема на сериозно.

— Не. Не съм.

— Питам, защото някой, който използва този псевдоним, има кредитна карта, регистрирана на този адрес, на името на Джейсън Робинс.

— Сигурно е измама.

— Докладвал ли си за някаква съмнителна дейност с твоята карта?

— Не, не съм разбрал, но сега, като ми казахте, ще се обадя веднага да я блокират.

За кратко настъпи тишина. Джейсън упорито стискаше устни, струйка пот се стичаше към веждите му.

— Разделени ли сте със съпругата ти?

Джейсън сякаш се отпусна, когато въпросите се насочиха в друга посока.

— Да, разделени сме. Но въобще не е ваша работа.

— Но не сте разведени?

— Не сме. Но ще бъдем.

— Предполагам, че в момента преговаряте за попечителството над дъщеря ви, Емили?

— Може и така да се каже.

— А как би го казал ти?

Джейсън сви рамене и отпи от чая си.

— Мога да разбера защо си предпазлив, Джейсън. Преживяваш деликатен момент и последното, от което се нуждаеш, е полицията да разгласи, че посещаваш сайтове за възрастни и използваш услугите на секс работнички. Няма да прозвучи добре в съда — приемам. Но ме изслушай внимателно. Умряха хора и ако мъже като теб не се престрашат да проговорят, ще загинат още. Мога да те обвиня в губене на времето на полицията, във възпрепятстване на разследването и в какво ли не, но знам, че си почтен човек, Джейсън. Затова те моля да ни помогнеш.

— Трябва да разберем за Ейнджъл — продължи Чарли. — Къде се срещна с нея, как изглежда, кой още може да я познава. Ако ни кажеш всичко, което знаеш, ние ще те защитим. Няма да споменаваме името ти в документите и ще ограничим до минимум намесата в живота ти. Нямаме никакъв интерес да ти вгорчаваме живота, искаме единствено да хванем този убиец. Ти можеш да ни помогнеш да го направим.

Последва дълго мълчание, нарушавано единствено от тиктакането на кухненския часовник. Джейсън допи чая си.

— Както казах и преди, никога не съм чувал за никакъв „Чук“. Сега, ако ме извините, бих искал да се обадя на компанията за кредитната си карта.

 

 

Хелън и Чарли излязоха от къщата мълчаливи, твърде вбесени, за да рискуват да кажат и дума. Едва когато се настаниха в колата, Хелън проговори.

— Дребно лъжливо лайно.

Чарли кимна.

— Дръж го, Чарли. Обаждай му се, пиши му всеки ден имейли с още въпроси, с още подробности. Може да е просто притеснен, но може и да знае нещо — продължавай да го притискаш, докато не разбереш какво е то.

— С най-голямо удоволствие.

— Междувременно трябва още по-упорито да търсим останалите. „Късметлията“, „Опасния“, „Черната стрела“ — искам да ги изловим всичките. Някой от тях знае къде да намерим Ейнджъл.

— Дадено. Искаш ли аз да поема…

— Аха. Гони ги до дупка, а след малко ще се срещнем пак. Но първо ме остави в центъра.

Чарли я погледна въпросително.

— Имам среща, която не искам да отлагам.