Матю Арлидж
Смъртен грях (49)

49.

„Кафе Неро“ се пукаше по шевовете и Хелън го беше избрала тъкмо заради това. Намираше се на търговската улица в луксозното предградие Шърли. На милиони мили от мърлявите бардаци и зле осветените улици, където патрулираха секс труженичките на Саутхамптън.

Хелън се зарадва, че Тони вече е дошъл и я чакаше на сепаре в дъното, както се бяха уговорили.

— Как си, Тони?

Изглеждаше изтощен, но странно развеселен.

— Добре съм. Наистина съм… добре.

— Хубаво. Тук ще бъде постоянното ни място за размяна на информация. Ще си определяме среща само с есемеси и ще се срещаме само тук. Най-напред искам да ти кажа — ако в който и да е момент почувстваш, че не се получава или че продължаването на разследването в тази посока поставя живота ти под заплаха, трябва да ми се обадиш и да се изтеглиш незабавно. Твоята безопасност е мой приоритет номер едно.

— Знам правилата, шефке, но няма нужда да си толкова сериозна. Наистина всичко е наред. Бях се вкиснал малко миналата нощ, но нещата се развиха добре. Всъщност мисля, че може да съм попаднал на нещо.

— Разкажи ми.

— Ами, в началото нямах голям късмет, минах през Бевоа, Портсууд, Мери Оук, но без резултат, затова тръгнах на юг, към доковете, и там взех едно момиче. Саманта. На малко повече от двайсет, но стара пушка в занаята. — Сега разполагаше с цялото внимание на Хелън. — Отидохме в хотела, който предложи. Казах й, че обичам да гледам, и я оставих да си прави разни неща, а после си поприказвах с нея, докато я карах обратно. Отначало отговаряше уклончиво, но явно беше чувала слуховете за момиче, което убива клиенти. Не знаеше нищо определено, но имало друго момиче, работещо от време на време на доковете, което споменало нещо. Казвала, че е виждала онази жена. Изглежда, полицията я издирва за едно-друго, затова нямало да се обърне към нас, но ако аз успея да се добера до нея, тогава…

Сърцето на Хелън се разтуптя, но тя овладя вълнението си.

— Добре, продължавай в тази посока. Все пак действай предпазливо, Тони. Може да е клопка — не знаем как ще се опитат някои хора да се възползват от тази ситуация. Но… звучи обещаващо.

Хелън не успя да сдържи леката си усмивка, а Тони й отвърна със същото.

— Както и да е, прибирай се вкъщи и се наспи. Заслужил си го.

— Благодаря, шефке.

— Впрочем, как е Никола?

— Добре. Караме ден за ден.

Хелън кимна. Тя уважаваше и харесваше Тони заради търпението и вниманието, с които се грижеше за жена си. Сигурно беше трудно да живееш живот, който никога не си желал, докато животът, какъвто си го планирал, ти е отнет толкова жестоко. Той беше добър човек и тя се надяваше всичко при тях да се нареди.

Хелън излезе от кафенето с приповдигнато настроение. Разследването беше поело в доста рискована посока, но тя предчувстваше, че се доближават до убийцата.