Матю Арлидж
Смъртен грях (4)

4.

— От работа или от забавление?

Хелън се извърна с разтуптяно сърце. Беше решила, че е сама, докато се изкачваше по полутъмното стълбище към апартамента си. Раздразнението, че са я стреснали, се примеси с кратък пристъп на безпокойство… Но беше само Джеймс, застанал на прага на своя апартамент. Беше се нанесъл на долния етаж преди три месеца, а понеже работеше като старши медицински брат в болницата Саут Хант, се прибираше по най-различно време.

— От работа — излъга Хелън. — А ти?

— От работа, за която се надявах да премине в забавление. Но… тя си остана в таксито.

— Жалко.

Джеймс сви рамене и се усмихна с кривата си усмивка. Беше към края на трийсетте, привлекателен по някак небрежен начин, с ленив чар, който обикновено действаше на младшите сестри.

— Въпрос на вкус — продължи той. — Мислех, че ме харесва, но винаги съм бил слаб в разчитането на сигнали.

— Наистина ли? — попита Хелън, без да вярва и на дума от разказа му.

— Както и да е. Да ти се иска компания? Имам бутилка вино, което… Чай, имам чай… — поправи се той.

Хелън се бе почувствала изкушена за миг. Но поправката я подразни. Джеймс беше като другите — знаеше, че тя не пие, знаеше, че предпочита чая пред кафето, знаеше, че е убийца. Още един воайор, втренчил поглед в отломките от живота й.

— С удоволствие — излъга пак, — но трябва да прегледам цял куп папки преди следващото дежурство.

Джеймс се усмихна и кимна разбиращо, но явно беше схванал какво става и че не бива да настоява. Изгледа с неприкрито любопитство как Хелън тръгва нагоре към апартамента си. Входната й врата се затръшна след нея, сякаш слагаше точка.

Часовникът показваше пет сутринта. Хелън се настани на дивана с голяма чаша чай и включи лаптопа си. Усещаше първите тръпки на умората, но преди да си легне, имаше работа за вършене. Мерките за сигурност на лаптопа й бяха грижливо разработени — непроницаема стена около онова, което беше останало от личния й живот — затова Хелън, без да бърза и с удоволствие, се впусна в сложния процес на въвеждането на пароли и отключването на дигиталните катинари.

Отвори файла си за Робърт Стоунхил. Младежът, когото беше следила по-рано, не знаеше нищо за нейното съществуване, но тя знаеше всичко за неговото. Хелън започна да пише, да уплътнява неговия разрастващ се портрет, като добавяше дребните детайли за характера и личността му, които беше събрала при последното си наблюдение. Момчето беше умно — можеше да се каже още отсега. Имаше чувство за хумор и макар че псуваше на всяка втора дума, изпъкваше с бърза мисъл и усмивка на победител. Умееше майсторски да кара другите да правят каквото иска той. Никога не се редеше за питие на бара — всеки път успяваше да изпрати някой зяпач да иде вместо него, докато той си разменяше шеги с Дейви — здравеняка, който явно беше водач на бандата.

Робърт, изглежда, винаги разполагаше със средства, което беше странно, като се имаше предвид, че работеше като отговорник на щанд в супермаркета. Откъде вземаше пари? Кражби? Нещо по-лошо? Или просто родителите му го глезеха? Беше единственото дете на Моника и Адам — център на техния свят — и Хелън знаеше, че той може да ги върти около малкия си пръст. Така ли си осигуряваше сякаш безграничния си фонд?

Около него винаги пърхаха момичета — беше строен и красив — но нямаше сериозно гадже. Тази област беше най-интересна за Хелън. Беше ли хетеро, или гей? Доверчив или подозрителен? Кого би допуснал близо до себе си? Кой би могъл да му повлияе? Хелън още не знаеше отговора на този въпрос, но беше сигурна, че ще го открие. Бавно и методично тя проникваше все по-дълбоко във всяко кътче от живота на Робърт.

Хелън се прозина. Скоро трябваше да се върне в управлението, но още имаше време да поспи няколко часа, ако си легнеше сега. С отработена лекота задейства програмите за криптиране на компютъра, заключи файловете си, после смени главната парола. Вече я сменяше всеки път, когато използваше компютъра. Знаеше, че е прекалено, че става параноична, но отказваше да остави нещата на случайността. Робърт беше неин и само неин. И тя искаше това да си остане така.