Матю Арлидж
Смъртен грях (35)

35.

— Защо не ми е казано за това?

— Мери си думите, Хелън.

— Защо не ми е казано за това, госпожо?

Хелън едва прикриваше сарказма си, гневът й помиташе всяка сдържаност. Харууд стана и внимателно затвори вратата на кабинета си, като остави отвън наострилата уши секретарка.

— Не ти беше съобщено — продължи Харууд, — защото не беше тук. Макюън има навика да се укрива, затова трябваше да действаме бързо. Възложих на детектив Брукс да я доведе, като й казах, че аз ще ти обясня положението. Което и правя сега.

Разумните доводи на Харууд въобще не подобриха настроението на Хелън. Имаше ли право да е толкова бясна, защото я бяха държали настрана, или просто се ядосваше, защото ставаше дума за Чарли? Честно казано, трудно й беше да прецени.

— Разбирам, госпожо, но ако се появи информация, свързана с убийството на Алън Матюс, аз трябва да разбера първа.

— Права си, Хелън, а грешката е моя. Ако искаш да обвиниш някого, насреща съм.

Разбира се, Хелън не можеше да го направи, защото нямаше за какво да се хване. Но все пак опита за последен път.

— Макюън може да е замесена в убийството на Лушко, но не виждам никаква връзка със смъртта на Матюс.

— Трябва да си останем непредубедени, Хелън. Самата ти каза, че е възможно неговото убийство да е част от войните за територия. Може да е бил странична жертва. Чарли попадна на нещо наистина интересно и искам да се проучи до дъно.

— Не ми се връзва. Прекалено обмислено, прекалено лично е. Извършителят има всички признаци на…

— Личност, която притежава интелект, амбиция и въображение. Човек, който убива с удоволствие и без угризения на съвестта и се стреми да заблуди полицията. Бих казала, че такава е Сандра Макюън — едно към едно. Как мислиш?

Нямаше смисъл да се спори повече, така че Хелън преглътна удара и тръгна към стаята за разпити. Чарли я очакваше, а срещу нея, редом до адвоката си, седеше Лейди Макбет.

 

 

— Радвам се да те видя, инспектор — усмивката на Сандра Макюън се разтегна от ухо до ухо. — Как върви работата?

— Бих могла да ти задам същия въпрос, Сандра.

— Никога не е било по-добре. А ти изглеждаш страхотно. Не ми казвай, че си забърсала някой мъж пътьом.

Хелън пренебрегна закачката.

— Детектив Брукс разследва убийството на Алексия Лушко. Тя е работила за теб в „Брукмайър“, смятам, под псевдонима Агнешка Суриав.

Сандра не отрече, затова Хелън продължи:

— Била е убита, обезобразена и напъхана в отворения багажник на изоставена кола. Убийството й е целяло да предаде послание. Може би ти ще успееш да ни го преведеш?

— Бих искала да ти помогна, но слабо познавах момичето. Виждала съм я само един-два пъти.

— Работила е за тебе, би трябвало да си я проучвала лично, да си разговаряла с нея.

— Притежавам парцела със сградата, където е разположен „Брукмайър“. Не мога да кажа кой го ръководи.

Адвокатът й не казваше нито дума. Всъщност присъстваше само фиктивно. Сандра знаеше отлично как иска да изиграе картите си.

— Прибрала си я от улицата — каза Чарли, като продължи натиска. — Обучила си я, излъскала си я. Но семейство Кембъл не са били съгласни, нали? Отвлекли са я. Убили са я. След това са я изхвърлили на улицата, където й е било мястото.

— Щом така казваш.

— Твоето момиче. Измъкнали са я под носа ти и са я убили. Как се чувстват сега останалите ти момичета? Бас държа, че умират от шубе.

Сандра не каза нищо.

— Знаеш, че трябва да направиш нещо — продължи Чарли. — Тогава защо да не удариш с един куршум два заека? Кажи ми за имотите си на Емпрес роуд.

Най-после реакция. Съвсем лека, но я имаше. Сандра не беше очаквала това.

— Нямам никакви…

— Нека да ти покажа нещо, Сандра — продължи Чарли. — Това е списък на холдингови компании, които имат финансови отношения помежду си. Дай да не си хабим приказките, а да приемем, че ти притежаваш всичките. Тази тук — Чарли посочи името на фирма — преди две години е купила редица от шест изоставени къщи на Емпрес роуд. Защо ги купи, Сандра?

Последва продължително мълчание, после плахо кимване на нейния адвокат.

— За да ги разработи.

— Защо би искала? Те са прогнили, запуснати, а околностите едва ли са подходящи за облагородяване.

— Не искаш да ги ремонтираш — прекъсна ги Хелън, която се намеси внезапно. — Искаш да ги събориш.

Леко размърдване от страна на Сандра. Единственото потвърждение, че са на прав път, което щяха да получат.

— Никой не иска сгради в квартала с червените фенери — всяка нощ ги използват проститутките. Но ако ти ги купиш, разрушиш, а после не построиш нищо, какво ще правят момичетата? Ще си рискуват живота всяка нощ, като се качват в колите на клиентите, или ще си потърсят работа другаде? Някъде на по-сигурно. Например в заведения като „Брукмайър“. Обзалагам се, ако потърсим още, ще открием, че доста имоти на Емпрес роуд скоро са минали в други ръце. Права ли съм?

Погледът на Сандра започна да става твърд. Чарли продължи натиска, за да се възползва от предимството.

— Ами ако си искала да стигнеш по-далече? Фамилията Кембъл са те ударили, опитали са се да подплашат работната ти сила. Ако си решила да вдигнеш залога? Би могла в отговор да убиеш някое от техните момичета, но е много по-ефектно да убиеш един-двама клиенти. Стига само отразяването в медиите, за да накара клиентите на Кембъл да побегнат на тълпи. Трябва да ти го призная, Сандра, това е умен ход.

Сандра се усмихна, но не каза нищо.

— Специално ли избра Алън Матюс? Или ти попадна случайно?

— Моята клиентка няма представа за какво говорите и категорично отрича да е замесена в какъвто и да е акт на насилие.

— Може би тогава няма да има нищо против да каже къде е била между девет вечерта и три сутринта на 28 ноември — отсече Чарли, решена да продължи атаката.

Сандра изгледа Чарли продължително и сурово, после каза:

— На изложба.

— Къде? — излая Чарли.

— В преустроен склад на Сидни стрийт. Местен художник, жива инсталация, в която клиентите са част от творбата, такива неща. Пълни глупости, разбира се, но хората говорят, че след време художникът ще си вдигне цената, затова отидох да хвърля един поглед. И тук става забавно. Не разбирам от технологии, но момчето е наясно с тези неща и ми каза, че всичко се предавало на живо в интернет. Такова нещо не може да се подправи — добре дошли сте да проверите. А ако още се съмнявате, можете да потвърдите алибито ми с помощта на някои от другите гости. Изпълнителният директор на Градския съвет на Саутхамптън беше там, както и арт редакторът на Би Би Си Юг, а, и за малко да забравя… беше и председателят на Асоциацията на старшите полицейски служители. Как се казваше — Андерсън? Оня тип с големите зъби, който упорито носи ужасната си перука — трудно е да го сбъркаш.

Сандра се облегна назад на стола и изгледа Чарли, после се извърна към Хелън.

— Сега, ако сме свършили тук, ще е най-добре да си тръгвам. Имам ангажимент вечерта, който държа да изпълня.

 

 

— На какво, по дяволите, си играеш, детектив Брукс? — Дните, когато Хелън я наричаше Чарли, изглежда, бяха отминали отдавна. — Какво те прихвана, за да я докараш, без да провериш дали е поне минимално вероятен заподозрян?

— Още е. Има мотив, възможност…

— И желязно алиби. Направи ни да изглеждаме като идиоти. Така че престани да търчиш по поръчките на старши инспектор Харууд и започни да си вършиш проклетата работа. Открий кой е убил Алексия Лушко.

Хелън излезе. Трябваше да проверят алибито на Сандра, разбира се, но Хелън не се съмняваше, че тя каза истината. Беше прекалено добро алиби, за да е нагласено. Разбира се, можеше да е наела друг да убие Матюс и Рейд, но колко вероятно беше да възложи работата на сама жена, след като имаше на подчинение армия от мъже? Не, не се връзваше.

Денят беше започнал лошо и ставаше все по-зле. За първи път в кариерата си Хелън почувства, че колегите й работят срещу нея, вместо да й помагат. Този случай беше странен и достатъчно труден и без Чарли и Харууд да я насочват към задънени улици и постоянно да й издърпват чергата изпод краката.

Истината беше, че не бяха стигнали доникъде. Два живота бяха унищожени, щяха да последват и още. А Хелън нямаше какво да направи, за да спре убийствата.