Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хелън Грейс (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pop Goes the Weasel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 9гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми(2018)

Издание:

Автор: Матю Арлидж

Заглавие: Смъртен грях

Преводач: Гриша Александров Атанасов

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2016

Тип: Роман

Националност: английска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 11.02.2016

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Мария Владова

ISBN: 978-954-26-1539-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4364

История

  1. —Добавяне

33.

Той стисна здраво камшика и замахна. Впи се в гърба й със звучно изплющяване. Раменете й се извиха, после се отпуснаха, но тя не издаде нито звук. Каквато и болка да изпитваше, успяваше да я преглътне. Изправи рамене и се стегна за още, отправяйки предизвикателство на своя доминатор. Джейк отвърна, като изплющя отново с камшика. Тя пак не отрони звук.

От няколко месеца бяха подновили отношенията си. Но този път несъмнено беше различно — той знаеше много повече за нея и без да я моли, тихомълком я окуражаваше да му се довери още повече, като й разказваше историята на своя живот. Беше споделил толкова, колкото беше преценил — никой друг не знаеше, че родителите му са още живи, но отказват да разговарят с него — а получаваше толкова малко в замяна. Разбираше, че тук тя намира убежище, и никога не би го нарушил, но искаше да развие отношенията им. Изпитваше чувства към нея — нямаше смисъл да отрича. Това би трябвало да го накара да сложи край на срещите им — всеки професионален доминатор, който заслужаваше това име, би го направил — но той вече беше опитал преди и не бе се получило.

Не беше любов. Или поне той не смяташе така. Но беше повече, отколкото бе изпитвал към някого от много дълго време. Когато си бил толкова необичан, толкова отхвърлян в живота, държиш чувствата си здраво заключени. След пубертета Джейк беше имал много връзки — с жени и мъже, със стари и млади, но едно нещо си оставаше неизменно. Желанието му да бъде свободен. А напоследък установяваше, че трупането на бройки го привлича все по-малко. Никога не беше смятал, че моногамията е за него, но сега сякаш откриваше някаква привлекателност в нея. Що за безумие, като се имаше предвид, че той и Хелън дори не бяха се доближавали до правенето на секс, но всъщност не ставаше дума за това. В нея имаше нещо, което го караше да копнее да я защити, да я спаси. Стига само тя да му позволи.

Тази вечер тя отговаряше буквално едносрично. Стори му се потискаща стъпка назад към ранните дни на тяхното познанство. Беше се случило нещо, което я разстройваше — Джейк се колебаеше дали да попита, или не, когато тя най-изненадващо каза:

— Чувствал ли си се някога прокълнат?

Въпросът толкова го изненада, че Джейк отначало не намираше думи. После, като отиде твърде далеч в другата посока, заговори безсмислици в жалък опит да я успокои и в същото време да разбере нещо, без да се натрапва. Тя не му отговори.

Той прекоси стаята и взе ръката й в своите ръце. Продължаваше да говори, но Хелън гледаше втренчено в пространството и едва забелязваше присъствието му. После погледна надолу и сякаш едва тогава забеляза, че той държи ръката й. Изгледа го, не враждебно, после я издърпа.

Отиде да се облече и тръгна към вратата. Спря се и прошепна:

— Благодаря ти.

После изчезна. Джейк остана огорчен, объркан и разтревожен. Какво, по дяволите, ставаше с нея? И защо се чувстваше прокълната?

Оставаше толкова много неизказано, толкова много потиснато в нея, че Джейк отчаяно искаше да й помогне, стига да можеше. Но въпреки страстното си желание знаеше, че не бива да я притиска. Нямаше власт в тази връзка и не би могъл да измине дори част от пътя. Трябваше да чака Хелън да дойде при него.