Матю Арлидж
Смъртен грях (22)

22.

Позвъняването я накара да подскочи. Джесика Рейд се изправи бързо, заряза храненето на 18-месечната си дъщеря и хукна към входната врата. Беше се почувствала объркана, когато се събуди и откри, че леглото е празно от страната на Крис. А когато установи, че липсват и той, и колата му, при това без никаква обяснителна бележка, се разтревожи сериозно. Къде беше той?

Отказа се да се обажда в полицията, с надеждата, че за отсъствието му има някакво просто обяснение. А сега бързаше към вратата, като си представяше, че от другата страна стои съпругът й с виновен израз. Но на прага стоеше пощальонът със снопче сметки и диплянки.

Тя ги захвърли на масата и се върна при Сали, която искаше още ябълково пюре. Започна прилежно да поднася лъжичката, но мислите й бяха другаде. Напоследък нещата между тях бяха малко напрегнати — особено след нейното откритие — но той не беше коравосърдечен. Не би я оставил така в неведение. Дали не я беше напуснал? Дали не беше си тръгнал от тях? Отхвърли тази мисъл. Беше невъзможно — всичките му неща бяха тук, освен това той обожаваше Сали и никога не би я изоставил. Той си беше вкъщи снощи, когато тя отиде да спи. Винаги оставаше до по-късно от нея да гледа екшъните си, за които знаеше, че не й харесват, и беше свикнал да се вмъква в леглото, без да я буди. Беше ли си лягал въобще тази нощ? Пижамата му си стоеше старателно сгъната под възглавницата, където я беше сложила вчера следобед, затова тя заключи, че не беше.

Трябва да беше излязъл. По работа? Не, мразеше работата и от месеци караше по инерция — внезапен прилив на ентусиазъм й се струваше невъзможен. Дали не беше отишъл при майка си, или при някой приятел заради нещо спешно? Не, не беше и това. Той щеше да се обърне към нея при първия признак за неприятности.

Къде беше тогава? Вероятно тя преувеличаваше, несъмнено напрежението, настъпило отскоро в брака им, я подтикваше да си въобразява ужасни — и нелепи — сценарии. Той беше добре. Разбира се, че беше.

Въпреки страха и несигурността, които я обземаха, въпреки проблемите, които имаха наскоро, Джесика изведнъж изпита увереност за едно нещо. Тя наистина искаше бракът им да оцелее, наистина желаеше Кристофър. В този миг разбра, че обича своя съпруг с цялото си сърце.