Матю Арлидж
Смъртен грях (19)

19.

— Е, как мина?

Стив беше чакал Чарли и сега пристъпи към нея. Телевизорът работеше отзад. Четири празни кутийки от бира на масичката подсказваха, че и той като Чарли беше изпитал нужда от няколко добри питиета.

— Денят или посрещането ми?

— И двете.

— Всъщност добре. Постигнах приличен напредък по случая, а тайфата ми се зарадва. С Хелън беше горе-долу, както очаквах, но тук не мога да направя нищо, така че…

Чарли видя с облекчение, че Стив е искрено доволен заради нея. Беше толкова против идеята тя да се върне на работа, че сега му беше благодарна за усилието да се покаже доброжелателен и подкрепящ.

— Браво на теб. Нали ти казах, ще бъдеш страхотна — продължи той, прегърна я през рамо и я целуна за поздрав.

— Едва първи ден на работа — отвърна Чарли и сви рамене. — Предстои дълъг път.

— Стъпка по стъпка, нали?

Чарли кимна и те се целунаха отново, този път малко по-дълго.

— Колко изпи? — продължи Стив, този път с искрица в погледа.

— Достатъчно — отговори Чарли с усмивка. — А ти?

— Напълно достатъчно — каза Стив и внезапно прегърна Чарли и я вдигна на ръце. — Пази си главата. Тези перила са опасни.

Усмихната, Чарли позволи на Стив да я отнесе в спалнята на горния етаж. Не бяха преставали да се обичат, но напоследък истинската интимност отсъстваше от връзката им. Чарли чувстваше и възбуда, и облекчение, че видимо възвръщаха предишната си спонтанност и страст.

Може би в крайна сметка всичко щеше да се нареди.