Матю Арлидж
Смъртен грях (18)

18.

Светлините на доковете на Саутхамптън блестяха в далечината. Пристанището работеше денонощно и там кипеше дейност дори сега, гигантски кранове разтоварваха контейнери, пристигнали от Европа, от Карибите и от по-далеч. Мотокари хвърчаха напред-назад по кея, докато мъжете си разменяха ругатни, наслаждавайки се на другарството на нощната смяна.

На Елинг грейт марш всичко изглеждаше спокойно. Нощта беше студена, арктическият вятър се спускаше по коритото на реката и блъскаше колата, която стоеше самотно сред ледената пустош. Вратата на шофьора се люшкаше широко отворена, лампичката в купето светеше и хвърляше слаба светлина към безлюдните околности.

Тя нагласи стабилно краката си и започна да дърпа. Беше по-тежък, отколкото изглеждаше, и тя трябваше да впрегне всичките си сили, за да го извлачи по неравната земя. Почвата беше размекната, забавяше движението и те оставяха по пътя си следа като от охлюв. Главата му се удари в камък, когато тя го прехвърли през ръба на плитка падина. Той се размърда, но не достатъчно — вече нямаше сили за нищо повече.

Тя се огледа бързо, за да се увери още веднъж, че са сами. Удовлетворена, остави чантата си на земята и дръпна ципа, разкривайки съдържанието й. Извади ролка залепваща лента и откъсна едно парче. Притисна го плътно върху устата му и няколко пъти прекара по него ръката си в ръкавица, за да е сигурна, че не остава никаква пролука за дишане. Сърцето й започваше да бие по-бързо, адреналинът й се вдигаше, затова не отложи повече. Хвана го за косата и отметна назад люшкащата се глава, за да оголи гърлото. Извади дълъг нож от чантата и преряза дълбоко трахеята. Тялото му веднага се разтресе, докато умът му отчаяно се опитваше да се върне по някакъв начин в съзнание, но беше твърде късно. Кръвта изригна от трахеята му, заля гърдите и лицето й, съедини двамата в едно цяло в мига на неговата смърт. Тя остави топлата му кръв да я облива и да лепне по нея — по-късно щеше да има достатъчно време да се почисти.

Заби острието дълбоко в стомаха му и се залови за своята работа. След десет минути разполагаше с каквото й трябваше и опакова окървавения орган в плик с цип. Изправи се на крака и огледа стореното. Там, където при първия опит се беше показала неумела и неточна, сега беше действала гладко и ефикасно.

Ставаше все по-добра.