Матю Арлидж
Смъртен грях (13)

13.

Мъжът се изкачи по стълбището, като избегна внимателно скърцащата дъска на петото стъпало.

Прекоси площадката, отмина стаята на Сали и се насочи право към спалнята на жена си. Странно, че винаги я наричаше мислено нейна стая. Поколеба се за момент, после докосна с пръсти дървената врата и я бутна. Пантите изскърцаха силно, докато се отваряше.

Мъжът задържа дъха си.

Но отвътре не се чу нито звук, никакъв знак, че е смутил съня й. Затова пристъпи тихо вътре.

Беше заспала дълбоко. За миг той изпита прилив на обич, последван от потръпване от срам. Изглеждаше толкова невинна и кротка, както си лежеше там. Толкова щастлива. Как беше стигнал дотук?

Излезе бързо и тръгна към стълбището. Всяко колебание само щеше да отслаби решимостта му. Времето беше дошло, нямаше място за мислене. Той отвори безшумно входната врата, хвърли още един предпазлив поглед към горния етаж и излезе в нощта.