Матю Арлидж
Смъртен грях (117)

117.

Нагоре, нагоре, нагоре. Специалният екип тичаше по стъпалата с пълна скорост и се изкачваше към наблюдателния пункт на последния етаж на рушащото се здание. Стълбището беше разбито и нестабилно, затова Харууд трябваше да внимава къде стъпва, докато ги следваше. Чу как зад нея Макандрю се спъна и изруга високо.

— Пази тишина, за бога — изсъска й Харууд.

Стигнаха бързо. Когато погледна надолу, Харууд видя мотоциклета на Хелън, паркиран пред отсрещната изоставена сграда. Чарли вече беше влязла в нея — настанилите се там бездомници бяха потвърдили, че Ела Матюс живее на последния етаж. Оттатък улицата тактическото звено бяха заели позиция и търсеха обекта.

— Какво виждаш? — попита Харууд с изопнати нерви.

— Две жени.

— Грейс?

— И още една.

— Какво става?

Дълго мълчание.

— Не мога да видя. Сякаш са се вкопчили една в друга. Оттук няма добра видимост.

— Няма къде другаде да отидем, така че се задоволи с това. Забелязваш ли оръжие.

— Не.

— Имаш ли чиста линия за стрелба?

— Не.

— Тогава какво можеш да ми дадеш, мамка му?

— Ако искаш да те изправят пред дисциплинарната комисия, заповядай — отвърна раздразненият снайперист. — Нямам чиста линия за стрелба и няма да правя нищо, докато не се получи. Ако можеш да се справиш по-добре, заеми се ти. — Изплю думите, без да отмества очи, приковал поглед в драмата, която се разиграваше от другата страна на улицата.

Харууд изруга наум. Разбираше, че той има право, но това не помагаше с нищо. Беше заложила много на това разследване и то трябваше да завърши успешно.

Какво, по дяволите, ставаше, там?