Матю Арлидж
Смъртен грях (113)

113.

Чарли се отдалечаваше бързо от комплекса Феървю, като се стараеше да не изостава от началничката си. Харууд бълваше змии и гущери, вбесена, че тяхната „следа“ се бе оказала загуба на време. Бяха се втурнали към жилищния комплекс, следвани от специалното тактическо звено и почти целия екип криминалисти — за най-голяма изненада на шестнайсетгодишното момиче, което се криеше в жилището на гаджето си след несръчния опит да открадне някакви гримове от „Буутс“. Приличаше бегло на Ейнджъл, но беше много по-млада, а освен това дългата й черна коса си беше истинска. Щом двамата с приятелчето й се съвзеха от шока, започнаха да се държат нагло и да питат винаги ли викат яки момчета с пушки, когато трябва да намерят някое момиче — което не подобри настроението на Харууд. По друго време, на друго място би било забавно. Но залогът беше твърде висок, за да си го позволят, затова Чарли вървеше след нея, а сърцето й сякаш беше слязло в петите.

— Какво прави той тук, по дяволите?

Чарли се сепна и видя, че Харууд сочи Тони, който си говореше с един от униформените полицаи, негов приятел. Харууд се втренчи в Чарли с подозрение, но поне този път Чарли беше невинна по всички обвинения.

— Нямам представа.

Те забързаха нататък.

— Нямаш право да си тук — заяви Харууд без предисловия. — Каквото и да си мислиш, че ще постигнеш, като дойдеш…

— Би ли си затворила устата? — изрева Тони в отговор и тя млъкна моментално. В погледа му имаше нещо, което не допускаше възражения.

— Хелън знае къде е Ела. Тя ще я намери.

— Какво?

— Не поиска да ми каже къде отива. Нито как е разбрала къде е. Но мисля, че е в опасност. Трябва да й помогнем.

Говореше припряно, пришпорен от притесненията си.

— Как, по дяволите, е разбрала?

— Не пожела да ми каже. Качих се на седмия етаж да подам доклада си и тогава… Нареди ми да не казвам нищо… но не мога да я оставя така.

— Разпитайте униформените. Искам да разбера дали някой не е забелязал нея или шибания й мотоциклет. Проверете пътните камери — вижте дали можем да проследим пътя й — каза Харууд, като се обърна към Чарли. — Повикай Макандрю да се върне в управлението. Накарай я да прегледа записките на Хелън. Да види дали няма нещо в тях.

— А телефона й? Можем да го засечем.

— Направи го.

Чарли се забърза, следвана плътно от Харууд.

— А аз? С какво да помогна? — попита Тони.

Харууд се спря и се извърна:

— Ти можеш да вървиш на майната си.