Матю Арлидж
Смъртен грях (104)

104.

Минаваше десет часа. И двамата трябваше отдавна да са отишли на работа. Но вместо това се бяха сгушили един в друг, щастливи и стоплени в следлюбовния унес, без да помръдват. Беше толкова хубаво просто да си лежат тихо след всички емоции и вълнения от последните няколко часа.

След като Стив постави своя ултиматум, първоначалният порив на Чарли беше да му даде отпор. Мразеше да я притискат в ъгъла, да я принуждават да избира дали да бъде майка, или ченге. Но макар да го обвиняваше, че преминава границите, че нарушава думата си, разбра, че желанието й за борба се е изпарило. Ако наистина се стигнеше до избор работата или той, Стив винаги щеше да спечели. Чарли обичаше работата си — през целия си живот бе мечтала да е полицай и беше платила висока цена за това. Но не можеше да си представи живота без Стив, а той имаше право. В отношенията им имаше празнина — неизлечимият спомен за бебето, което Чарли бе изгубила по време на заложничеството си.

Спориха в продължение на часове, но накрая Чарли обеща да напусне работа. Тогава Стив се разплака. Чарли също. Не след дълго се озоваха в леглото, вплетени страстно и трескаво, сякаш изненадани от себе си. Пренебрегнаха предпазните мерки, мълчаливо признание, че нещата са се променили и няма път назад.

Чувстваше се толкова приятно, толкова декадентско да лежи тук с него. Беше изключила телефона си и прогонила мислите за Хелън и екипа, които несъмнено се чудеха къде е. Щеше да се обади на Хелън по-късно и да й обясни.

Дори и да бе почувствала вина при тази мисъл, Чарли не обърна внимание. Беше взела решение.