Матю Арлидж
Смъртен грях (102)

102.

Студентският консултативен център беше разположен в запуснатия край на Хайфийлд роуд в Портсууд. Намираше се близо до кампуса на Саутхамптънския университет, но обслужваше и студентите от университета „Солент“, и от Националния океанографски център — ако някой от тях си дадеше труда да отиде толкова на север. Детектив Сандерсън стоеше отпред и се люлееше напред-назад на уморените си стъпала, докато чакаше Джаки Грийн да благоволи да се покаже. Студентите бяха нощни птици и заради тях и консултантите също се задържаха до късно, но Сандерсън въпреки всичко се дразнеше, че Грийн закъснява. Беше вече зряла жена — шеф на Центъра и най-опитният му консултант — със сигурност би могла да дойде навреме за среща с полицията?

Когато натрупалата наднормено тегло госпожица Грийн най-после се появи, причината за закъснението й бързо стана ясна. Тя всъщност не харесваше полицията. Дали заради левите си политически убеждения (целият й компютър беше облепен със стикери на Националния студентски съюз и Грийнпийс), или заради солидарността й със студентите, които според нея бяха бити от полицията при скорошните протести заради съкращенията на разходите в университета? Така или иначе, не беше склонна да помогне. Но на Сандерсън не й пукаше. Тя беше в лошо настроение и готова за сблъсък.

— Търсим някоя от студентките, които са настоящи или бивши секс работнички. Вероятно употребява наркотици и алкохол, може би е склонна към насилие и смятаме, че е родила неотдавна.

— Прекалено много „може би“ и „вероятно“ — отвърна Грийн несговорчиво. — Обърнахте ли се към местните родилни отделения?

— Разбира се, но вашата организация се грижи за всички студенти, затова вие можете да ни помогнете най-много — отговори Сандерсън, като пресече опита на Грийн да отклони въпросите й.

— Какво ви кара да мислите, че тя е студентка?

— Не сме сигурни. Но е млада, изразява се много добре и има отлични компютърни умения. Не е някое безмозъчно хлапе, отпаднало от училище. Тя е момиче, което е можело — може — да постигне много, но се е отклонила от правия път. Ако има или е имала бебе, е жизненоважно да я открием възможно най-скоро. Имаме портрет робот и бих искала да го погледнеш, за да видим напомня ли ти на някого.

Джаки Грийн взе рисунката.

— Вероятно има много наранявания от скорошна схватка. Ако някой с подобни оплаквания се е обаждал или ви е посещавал…

— Не я познавам.

— Погледни пак.

— Защо? Вече казах, че не я познавам. Така че, освен ако не се съмнявате в думите ми…

— Не съм сигурна, че разбирате колко сериозни са нещата. Вече петима души са мъртви и ще има още, ако не я заловим, затова искам да размислите. Влизала ли е в контакт с вашата организация студентка, съответстваща на това описание?

— Господи, наистина нямате и представа, нали? — отвърна Грийн и поклати глава.

— Моля?

— Десетки… множество момичета, отговарящи на това описание, ни се обаждат всяка седмица. Знаете ли колко скъпо е да учиш в наши дни? Бас държа, че не знаете.

Сандерсън пропусна упрека покрай ушите си.

— Продължавайте.

— Няма да дам имена. Нашите консултации са абсолютно конфиденциални, трябва да се знае.

— А ти трябва да знаеш, че при извънредни обстоятелства — каквито сегашните са със сигурност — мога да поискам съдебна заповед, задължаваща те да отвориш досиетата си. Което означава, че ще изровим всяка подробност за всеки студент, който някога си е имал работа с вас.

— Можете да ме заплашвате колкото си искате. Няма да дам имена.

— Ще попитам пак. Обръщала ли се е към вас млада жена, отговаряща на описанието?

— Вие глуха ли сте? Има купища момичета, които отговарят на описанието. Свършват парите, захващат се с проституция, не им понася, но тогава вече е твърде късно. Затова пият или вземат наркотици, за да могат да издържат, а много от тях стават жертва на побоища, изнасилвания, нежелани бременности. Следването на някои от тези момичета продължава шест, седем години, а мама и татко не могат да плащат, правителството не помага, какво им остава тогава?

Сандерсън почувства лека тръпка да полазва по гръбнака й, когато й хрумна една идея.

— Чакай малко. Искаш да кажеш, че за момичетата с по-дълъг срок на обучение е по-вероятно да се захванат с проституция?

— Разбира се. Близко е до ума, нали? Такова следване им струва десетки хиляди лири, а от проституция се изкарва повече, отколкото от работа зад бара, така че…

— И в кои специалности се учи толкова дълго?

— Ветеринарите, някои инженерни специалности, но най-вече докторите. Медицина.

— А обръщала ли се е към вас скоро студентка по медицина, която отговаря на описанието?

— Повече от една. Но както казах, няма да споменавам никакви имена.

Джаки Грийн се облегна назад в стола си със скръстени ръце, предизвиквайки я да отива да си търси съдебна заповед. Сандерсън би го направила, ако се налагаше, но имаше друга идея как да получи онова, което й трябваше. Тя излезе от Консултационния център и тръгна към главната административна сграда на университета. Теория се оформяше в главата й, затова бързаше да я развие възможно най-бързо. В края на краищата, кой би могъл да извърши по-добре торакотомия от бивша студентка по медицина?