Матю Арлидж
Смъртен грях (10)

10.

— Къде са другите?

Стиснала своята папка по случая, Чарли огледа помещението на отдел „Тежки престъпления“. Чувстваше се изключително странно да бъде отново тук, но положението изглеждаше още по-неестествено поради факта, че стаята беше напълно безлюдна.

— Убийство на Емпрес роуд. Детектив инспектор Грейс извика там повечето от екипа — отвърна детектив Форчън, като едва сдържаше разочарованието си, че е оставен тук. Беше умен, съобразителен полицай и един от малкото чернокожи служители в централното управление на Саутхамптън. Беше способен на много повече и Чарли знаеше, че сигурно е бесен, защото е заседнал тук, задължен да й бъде бавачка, докато тя навлизаше пак в работата. Чарли се беше почувствала несигурна, когато влезе в зданието преди половин час, а отсъствието на комитет по посрещането направи нещата още по-лоши. Демонстрация на пренебрежение? Начин да покажат на Чарли, че не е желана?

— Какво знаем по въпроса? — попита Чарли с най-професионалния тон, на който беше способна.

— Секс работничка, открита в багажника на кола. Убийците са я обработили доста, което в началото затрудни идентифицирането, но ДНК пробата свърши работа. Беше в нашите бази данни — ще намериш списъка с обвиненията й на трета страница.

Чарли прелисти папката — полякиня на име Алексия Лушко, с доста впечатляваща външност, с тъмнокестенява коса, множество пиърсинги и татуировки и чувствени устни. Ако харесвахте готика — тя е вашето момиче. Дори на полицейската снимка от нея се излъчваше агресивна сексуалност. Всичките й татуировки изобразяваха митологични създания, които й придаваха първично, животинско излъчване.

— Последният й известен адрес е апартамент до Бедфорд плейс — допълни услужливо Форчън.

— Да вървим тогава — каза Чарли, като пренебрегна очевидното желание на колегата си да приключи с това.

— Ти ли ще караш, или аз?

Повечето от секс работничките в Саутхамптън живееха в Сейнт Мери или в Портсууд сред студенти, наркомани и нелегални имигранти. Затова фактът, че Алексия живееше край Бедфорд плейс, близо до по-изисканите клубове и барове, беше интересен сам по себе си. Имаше арести за улична проституция преди година, но сигурно беше печелила добре, щом живееше в този хубав район.

Интериорът на апартамента само засилваше това усещане. Когато му показаха полицейска карта, портиерът на сградата охотно ги пусна вътре и докато Форчън го разпитваше, Чарли тръгна да огледа жилището. Беше ремонтирано скоро, с открита планировка, с не много скъпо, но изискано обзавеждане. Освен ъгловия диван имаше стъклена маса, голям плазмен телевизор, машина за еспресо, ретро джубокс. По дяволите, беше по-хубаво от жилището на Чарли. Дали момичето печелеше достатъчно, за да си позволи всички тези атрибути на средната класа, или някой я издържаше? Любовник? Сводникът й? Или е изнудвала някого?

Чарли прескочи кухнята и се насочи направо към спалнята. Беше изключително чиста и подредена. Тя си сложи латексови ръкавици и започна да претърсва. Гардеробите бяха пълни с дрехи, а чекмеджетата — с бельо и приспособления за секс игрички. Една-единствена книга с меки корици — от полски автор, когото Чарли не беше чувала — лежеше на нощното шкафче. И нищо повече. Това ли беше всичко, което бе притежавала?

Банята не съдържаше нищо интересно, така че Чарли отиде в килерчето, което служеше за сушене на прането и като мини кабинет. Телефон и евтин лаптоп се зареждаха. Чарли натисна бутона за включване на компютъра. Той избръмча силно, докато се пробуждаше, но екранът остана съвсем черен. Чарли натисна няколко клавиша. Пак нищо.

— Имаш ли джобно ножче? — попита тя Форчън.

Знаеше, че има, макар да не беше длъжен, защото беше такъв тип човек. Нищо не му носеше по-голямо удоволствие от ремонта на повреден уред пред погледите на колегите си жени. Беше съвременна разновидност на пещерния мъж.

Чарли го взе от него, разгъна отвертката и отвинти панела на дъното на компютъра. Както очакваше, батерията си беше на мястото, но твърдият диск липсваше.

Значи апартаментът беше прочистен. Чарли го подозираше от мига, в който влезе вътре. Ничий живот не беше толкова подреден. Някой, който е знаел, че полицията ще дойде, беше обработил апартамента и беше изтрил всяка следа от Алексия, материална и дигитална. Какво беше правила, за да печели толкова пари? И защо някой искаше толкова силно да го скрие?

Вече нямаше смисъл да се търси на обичайните места. Сега трябваше да се повдигат гардеробите и масите, да се отместват матраците и да се рови в джобовете. Да се наднича отдолу, отзад, отгоре. Нещо като гонене на дивото и Чарли трябваше да се примири с постоянните неприкрити въздишки на колегата си — който сигурно си представяше как би могъл сега да лови лошите на Емпрес роуд — но накрая, след два и половина часа старателно претърсване, двамата най-после направиха пробив.

В кухнята имаше остров с издърпващ се контейнер за боклук. Контейнерът беше изваден и изпразнен, но онзи, който го беше направил, не беше забелязал парчето хартия на дъното на чекмеджето за контейнера. Изглежда, се беше плъзнало между ръба на контейнера и гръбчето на чекмеджето, когато го бяха изхвърлили, и сега лежеше там незабелязано. Чарли го извади.

За нейна изненада беше фиш за заплата. На жена на име Агнешка Суриав, служителка на Здравния клуб в Банистър парк. Изглеждаше редовен — с удръжки за социално осигуряване, с личен номер на служителя — и беше за солидна месечна заплата. Но в това нямаше особен смисъл. Коя беше Агнешка? Приятелка на Алексия? Неин псевдоним? Будеше повече въпроси, отколкото отговори, но беше някакво начало. За първи път от цяла вечност Чарли усети самочувствието й да се вдига. Може би все пак имаше живот след Мериан.