Матю Арлидж
Смъртен грях (99)

99.

Вече беше късно, когато Чарли се прибра у дома. Часовникът показваше 11:15, а къщата беше тиха. Нямаше и следа от…

— Здравей.

Чарли се изплаши, когато отекна гласът на Стив. Обърна се и видя, че той седи на тъмно във всекидневната. Тя прекоси стаята и запали осветлението. Той потръпна, подразнен от рязката светлина на халогенните лампи.

— Чакам те от часове, но предполагам, че си работила до късно.

В равния му тон липсваше горчивината, която Чарли бе очаквала. Въпреки това безразличието в гласа му я подразни. Звучеше някак делово.

— Къде беше? — попита тя. Предчувстваше, че ще бъде казано нещо важно — нещо лошо? — но все пак изпитваше облекчение, че се е прибрал у дома.

— При Ричард.

Най-добрия му приятел. Чарли му се беше обадила, за да потърси Стив, а той я бе излъгал. Не беше изненадана.

— Мислих доста. И стигнах до решение — продължи Стив.

Чарли се напрегна, но не каза нищо.

— Искам дете, Чарли — сега беше негов ред да звучи напрегнато. — Искам дете от теб повече от всичко на света. Но не можем да го направим, докато работиш така, докато се излагаш на опасност всеки ден. Не мога да мина отново през това. Разбираш ли?

Чарли кимна и той продължи:

— Моля те да напуснеш. За да имаме живота, който винаги сме искали. А ако ти не можеш да го направиш или не искаш… тогава не мисля, че мога да остана.

Ето това беше. Ултиматумът, който назряваше от осемнайсет месеца.

Значи това беше наследството на Мериан.