Матю Арлидж
Смъртен грях (96)

96.

— Ще те улесня. Ето.

Тони Бриджис плъзна плика през масата в пъба. Хелън не отделяше очи от него, сякаш се опитваше да проникне с поглед в главата на мъжа, на когото беше вярвала винаги.

— Това е оставката ми — продължи Тони.

Хелън се поколеба, после все пак отмести очи. Отвори плика и прегледа писмото.

— Тони, прибързано е. Ти се издъни жестоко, но може би има начин да се оправим, да те отстраним от оперативна работа, да те пратим на бюро…

— Не. Трябва да напусна. По-добре е за мен. И за теб. Аз… аз имам нужда от време, за да бъда с Никола. Трябва да й кажа какво се случи. И да видя дали ще заслужа прошката й. Поне този път ще сложа нея на първо място.

Хелън виждаше, че е твърдо решен. Беше дълбоко огорчена, че губи един от най-добрите си служители — един от най-добрите си приятели в управлението — но той явно беше взел решение и нямаше смисъл да спори с него.

— Знаех, че ще се опиташ да ме разубедиш, затова оставих копие в кабинета на Харууд по пътя насам.

Хелън не можа да сдържи усмивката си. Колко типично за Тони — стриктен до края.

— Какво се случи, Тони?

Той я гледаше право в очите, докато говореше, отказващ да избяга от отговорност.

— Бях слаб, пожелах я и… Не може да е извинение, но животът ми беше толкова… пуст. Толкова празен. А тя ми предложи нещо, което нямах. Истината е, че вероятно още щях да съм с нея, ако тя не беше… Нуждаех се да го направя. Трябваше да си напомня кое е важното. Какво обичам. Сега знам, че искам Никола. Искам тя да бъде щастлива, ние да бъдем щастливи. Заделил съм малко пари настрана, така че… така че ще прекарам известно време с жена си.

Хелън беше поразена от целеустремеността му. За човек, който беше сгрешил така, който се беше прецакал толкова, Тони имаше изненадващо ясна представа какво е длъжен да направи. Силата на чувствата му бе достойна за възхищение, но все пак загубата беше голяма.

— Знам, че можех да се опитам и някак си да се измъкна от положението, но предадох жена си, предадох и полицията. Когато за първи път разговаряхме с Мелиса, й разказах за Ейнджъл — какво бяхме научили, какво не знаехме — и тя измисли Лайра, за да запълни празнините. Каза ми каквото исках да чуя. Никога нямаше да успее да ни отведе в задънена улица, ако не бях й разкрил секретни подробности от разследването. Вързах се на най-стария номер в света. За да те предпазя, за да предпазя екипа, е най-добре да си ида. — Хелън искаше да го прекъсне, но Тони не беше свършил. — Ако нямаш нищо против, няма да се връщам повече в управлението. Предпочитам да ме запомнят в добра светлина. Какъвто бях.

— Разбира се. Ще говоря с „Човешки ресурси“ и предполагам, че те ще ти се обадят. Ще се опитам да издействам най-добрите условия за теб, Тони.

— Вече направи достатъчно. Съжалявам само, че в крайна сметка аз направих толкова малко.

С тези думи стана, внезапно връхлетян от чувствата. Явно искаше да си тръгне и Хелън не го спря.

— Грижи се за себе си, Тони.

Махна с ръка, когато си тръгваше, но не се обърна. Беше един от най-обещаващите полицаи, неин съмишленик, а вече го нямаше. Ейнджъл все още бродеше някъде там, а Хелън бе по-сама от всякога.