Матю Арлидж
Смъртен грях (94)

94.

Хелън се проклинаше горчиво. Сега бе толкова очевидно, че с целия й екип са били изиграни. Като изпрати Чарли обратно в управлението да събере необходимите улики, Хелън тръгна направо към защитеното жилище, придружена от двама униформени полицаи. Досега се бяха отнасяли с Мелиса като с кралска особа — Хелън се питаше как ли ще реагира, като я тикнат на задната седалка на полицейската кола, закопчана с белезници.

Отначало им се стори, че в къщата няма никого. Хелън заудря вбесена по вратата — дали Мелиса не беше успяла някак си да избяга? Полицаите отпред настояваха, че не е напускала сградата, но човек никога не можеше да е сигурен. Най-накрая в шпионката се появи око и се чу пресипналият глас на Мелиса да пита укорително кои са и какво искат. Изненада се, когато разбра, че е Хелън. Беше още по-изненадана — и огорчена — когато половин час по-късно се озова в стаята за разпити на Централното управление, обстрелвана с въпроси.

— Защо го направи, Мелиса?

— Какво? Какво смятате, че съм направила?

Тя отговори на въпрос на Хелън с въпрос, сякаш обидена от самия намек, че е замесена в нещо нередно. Държеше се отвратително.

— Защо уби Антон Гардинър?

— Що за въпрос.

— Той насилваше ли те? Пари ли ти трябваха?

— Не съм го пипнала и с пръст.

Хелън се втренчи в нея. Посегна надясно и издърпа лист хартия от папката си.

— Току-що получихме пълния анализ на кръвта, открита по тялото на Антон Гардинър. Както можеше да се очаква, много от собствената му кръв — не е изненадващо, като се има предвид нивото на насилието, упражнено върху него. Но съществува и друг източник на кръв. Намерихме следи от нея под ноктите на Антон и дори по два от зъбите му — изглежда, е драскал и хапал нападателя си, докато се е отбранявал.

Хелън я остави да осмисли казаното, после продължи:

— Това е твоята кръв, Мелиса.

— Как ли пък не.

— Бих ти препоръчала оттук нататък на разпита ти да присъства адвокат…

— Не ми трябва адвокат. Кой разпространява лъжи за мен?

— Имаме съвпадение, Мелиса. Прекарахме ДНК анализа на кръвта през Националната полицейска компютърна система и излезе твоето име.

Мелиса я гледаше, без да признава нищо. Хелън продължи, като извади още листове от папката си:

— Преди три години си влязла в пререкание с друга секс работничка — Абигейл Стивънс. Спречкване за клиент. Тя те е обвинила в нанасяне на телесни повреди, ти си отвърнала със същото и както е нормално в такива случаи, от двете са поискани образци на ДНК, които са взети чрез намазка от устата. Стандартната практика е такива образци да се съхраняват десет години в националната база данни.

Хелън замълча, после продължи:

— Може да си мислела, че сме го унищожили, може въобще да си забравила, че си го давала, но си остава фактът, че това е твоята кръв.

Мелиса понечи да я прекъсне, но Хелън не й позволи.

— Убила си Антон Гардинър и си го заровила в старото кино. После си чула, че рушащата се сграда е обявена за продан. Това те е притеснило, ето защо, когато изникна възможност да лепнеш убийството на друг, ти се възползва. Антон никога не е бил жертва на Ейнджъл, той е твоя жертва.

— Дано да можете да го докажете, иначе ще съжалявате.

— Един от служителите ми тази сутрин извърши обиск на адрес в Битърн парк. Антон е забелязан за последен път близо до приземния апартамент, който е наемал на Касъл роуд. Жилището е потрошено и обърнато с главата надолу, а в спалнята открихме следи от съсирена кръв. Много. Твоя и на Антон? Съвсем скоро ще имаме резултати от анализа.

Мелиса се смръщи. Но Хелън вече беше забелязала реакцията й при споменаването на Касъл роуд и знаеше, че я е хванала натясно.

— Антон не е обичал да пуска корени, нали? Бил е човек, на когото му харесва да се мести, да си придава загадъчен вид. А се е носел слух, че където отиде той, там отиват и парите му в брой. Не вярвал на банките, нали? И винаги спял с нож под възглавницата. Е, ти може би си събрала две и две или пък си чула слуховете. Така или иначе, парите са ти трябвали, нали?

— Говориш пълни простотии.

— Изхвърлили са те от квартирата ти, защото не си плащала наема и си имала големи дългове за дрога. Трябвали са ти пари. И кинтите на Антон са щели да покрият всичко. Колко имаше?

Мелиса понечи да отговори, но в последния момент се удържа. Явно не са били достатъчно, помисли си Хелън, ако въобще тези пари са съществували. Дали тя не беше измъчвала и убила сводника си напразно?

Последва дълго мълчание, преди Мелиса най-накрая да отговори:

— Без коментар.

— Съветът ми е да спрем засега. По време на това прекъсване ще получиш възможност да се обадиш на адвокат, което ти препоръчвам горещо да направиш. Когато се върнем, ще ти прочета правата и ще те арестувам официално по подозрение в убийство, нанасяне на телесни повреди, неправомерно лишаване от свобода, кражба и възпрепятстване на правосъдието. Да не говорим за изгубеното време на полицията. Как ти звучи?

Гневът на Хелън най-после изби на повърхността и Мелиса скочи като опарена. Изправи се на крака и насочи пръст към Хелън през масата:

— Доведи Бриджис.

— Моля?

— Доведи Тони Бриджис. Той ще се оправи с всичко.

— Какво искаш да каж…

— Доведи го. ВЕДНАГА!

Докато Хелън се връщаше в оперативната стая, в ума й се въртяха дузина сценарии, един от друг по-лоши. Какво имаше предвид Мелиса? Какво бе направил Тони? И защо тя беше толкова уверена, че той може да я отърве?