Матю Арлидж
Смъртен грях (93)

93.

— Здравей, Чук.

Джейсън Робинс се обърна и видя Хелън и Чарли да влизат в кабинета му. Той скочи от бюрото, втурна се покрай тях и затвори вратата тихо, но плътно.

— Кой ви пусна да влезете? — попита. — Не ви ли трябва съдебна заповед или нещо подобно?

— Идваме само да си поприказваме. Казахме на момичетата в приемната, че трябва спешно да говорим с теб по полицейски въпроси, и щом видяха служебните ни карти, ни пуснаха на драго сърце.

Джейсън хвърли поглед на секретарките, които си шушукаха зад бюрата.

— Мога да ви обвиня в тормоз. Тази вече — каза той, като посочи Чарли — ми пише писма денонощно, звъни ми… няма край.

— Е, съжалявам, но „тази“ има още няколко въпроса към теб — прекъсна го Чарли. — Въпроси за Ейнджъл.

— Не започвайте пак.

— Имам портрет, който бих искала да погледнеш.

— Казах ти, че не познавам тази „Ейнджъл“…

— Ето го — продължи Чарли, като не обърна внимание на протестите му, и му подаде полицейския портрет на Лайра.

Джейсън го взе неохотно.

— Разпознаваш ли тази жена? Тя ли е Ейнджъл?

Джейсън погледна Хелън. На челото му избиваше пот.

— За последен път. Никога не съм ползвал Ейнджъл. Никога не съм я срещал. Бях жертва на кражба на самоличност. Някой е клонирал картата ми и я е използвал, за да…

— Защо тогава не я блокира? — излая Хелън. Раздразнението й беше надделяло над професионалната сдържаност.

— Моля?

— Говорихме с твоята банка. Оказва се, че никога не си съобщавал за някакви съмнителни действия с твоята карта. Всъщност си продължил да я използваш след предишната ни среща. В „Морисънс“, в „Буутс“, да продължавам ли?

Този път Джейсън нямаше какво да възрази.

— Ще ти дам последен шанс, Джейсън. И ако не спреш с глупостите и не ми разкажеш за Ейнджъл веднага, ще те арестувам за възпрепятстване на разследването — продължи Хелън, като повишаваше глас. — Ще те прекарам пред всичките ти колеги, но ще оставя детектив сержант Брукс след нас. Тя ще им зададе няколко добре подбрани въпроса, след които у тях няма да остане никакво съмнение, че техният шеф обича да спи с проститутки и после да се хвали за това онлайн пред други нещастници. Може дори случайно да ги насочим към някои от твоите писания. Сигурна съм, че ще им хареса да научат повече за Чука и неговия голям ку…

— Добре, добре, по-тихо, по дяволите — примоли се Джейсън, като пак хвърли поглед към колегите си от другата страна на стъклото. Мнозина от тях вече ги зяпаха открито.

— Може ли да отидем някъде другаде? — попита той.

— Не. Започвай да говориш.

Джейсън сякаш понечи да протестира, после пак се отпусна в стола си.

— Никога не съм я ползвал.

— Какво?

— Никога не съм спал с Ейнджъл. Всъщност срещал съм я само веднъж.

— Но в постовете си казваш, че си спал с нея много пъти — възрази Чарли. — Че си я „оправял по всички възможни начини“.

Настъпи дълго мълчание. Потното лице на Джейсън беше почервеняло от срам.

— Лъжех. Никога не съм спал с нея. Никога не съм спал с проститутка.

— Съчинил си всичко? — попита невярващо Хелън.

Джейсън кимна, навел глава.

— Казвах на другите пичове каквото очакваха да чуят.

— На другите пичове във форума? „Краля на мацките“, „До дупка“, „Черната стрела“…

— Да. Исках да се впиша. Исках те да ме харесват.

Хелън погледна Джейсън. Самотата му бе трагична и за първи път Хелън изпита капчица жалост към този разведен мъж.

— Кога се срещна с Ейнджъл?

— Преди четири дни. Едно от другите момчета ми каза къде мога да я намеря и отидох да я потърся. Тя беше там.

— Какво стана?

— Взех я. Потеглихме към Комън.

— И?

— Тя искаше да си приказваме. Питаше ме разни неща. Неангажиращ разговор, нали знаете. После… после ме попита дали съм женен. И не знам защо, но въпросът й сякаш ме удари като тухла.

Какво искаш да кажеш?

— Изкара ме от релси. Беше най-обикновен въпрос, но… — Джейсън замълча, връхлетян от емоцията на спомена. — Но се разплаках.

Най-после вдигна поглед. Хелън остана поразена от безнадеждността в очите му.

— Разказах й всичко. Колко ми липсва жена ми. Колко ми липсва Емили.

— Какво направи тя?

— Нищо особено. Не й хареса да говоря така. Каза едно-две неща — „ще го преодолееш“ и други подобни — после поиска да спра колата.

— И тогава какво?

— Слезе. Слезе и си тръгна. И това беше последният път, когато я видях, заклевам се пред Господ.

Хелън кимна.

— Вярвам ти, Джейсън, и знам, че е трудно да се говори за това. Но истината е, че си извадил голям късмет. Повярвай ми, нещата можеше да се развият много по-зле.

— Тя ли е била… всички тези мъже по вестниците?

— Да, ето защо е толкова важно да я открием. Затова, моля те, огледай хубаво портрета и ми кажи — това ли е Ейнджъл?

Джейсън взе скицата отново. Разгледа я внимателно и отсече:

— Не.

Чарли хвърли тревожен поглед към Хелън, Хелън не й обърна внимание. Усещаше как случаят още веднъж се заплита пред очите й.

— Погледни пак. Лайра Кембъл е нашият заподозрян номер едно. Приликата с нея е голяма, сигурен ли си, че това не е Ейнджъл?

— Абсолютно. Няма нищо общо с нея.

В този момент Хелън разбра, че са се върнали в самото начало.