Матю Арлидж
Смъртен грях (87)

87.

— Страхотна борба е имало.

Чарли и Хелън стояха на вледенената товарна площадка и оглеждаха касапницата, която се разкриваше пред тях. Млад мъж — около двайсет и пет годишен, силно татуиран — лежеше на асфалта, а главата му лежеше в голяма локва кръв. Дълбокият прорез насред лицето му вече беше сниман от криминалистите, но Хелън бе по-заинтересувана от торса му. Беше нарязан на ивици, очевидно при яростно нападение с нож, но вътрешните му органи бяха останали непокътнати.

Думите на Чарли накараха Хелън да отклони поглед от ужасяващата гледка. Имаше право. Навсякъде наоколо имаше кръв — по контейнерите там, където някой беше паднал тежко, по земята там, където се бяха борили, по пътеката, по която оцелелият си беше тръгнал. Отпечатъците от стъпки бяха малки и приличаха на следи от ботуши с високи токчета — Ейнджъл.

— Май най-сетне си е намерила майстора — продължи Чарли.

Хелън кимна, но не каза нищо. Какво се бе случило тук? Защо тя не го беше упоила като другите? Изглежда, се бе водила отчаяна битка на живот и смърт. Може би Чарли имаше право. Вероятно късметът на Ейнджъл най-после бе свършил.

— Моряк. Сигурно чуждестранен. Вероятно неженен. Необичаен избор от нейна страна — каза високо Хелън, докато оглеждаше странните татуировки по тялото.

— Може би вече й е по-трудно да си намира жертви.

— Но въпреки това не може да се спре — отвърна Хелън. Стряскаща констатация.

Чарли кимна, но не отговори. Тялото беше частично облечено и Хелън започна да го изучава по-подробно. Вероятно Ейнджъл е изгубила равновесие при сблъсъка и не е успяла да се оправи с жертвата по обичайния си начин. Гърдите му изглеждаха като накълцани — тук нямаше нищо от предишната й прецизност. Само ярост и жестокост.

— Какво открихте? — попита Хелън шефа на криминалистите.

— Дълбок прорез на лицето. Буквално е пронизан през окото. Смъртта е настъпила моментално.

— Нещо друго?

— Изглежда, е извършвал някаква сексуална дейност миналата нощ. Има следи от сперма по пениса му, а хълбоците му са силно натъртени. Което подсказва, че сношението е било грубо, може би дори изнасилване.

Хелън неволно почувства изблик на съчувствие към Ейнджъл. Дори след толкова години нищо не я вбесяваше повече от сексуалните престъпления и винаги изпитваше само съжаление към жертвите, независимо колко изпаднали бяха самите те. Часовете след изнасилването приличаха на бавна смърт, на рак, който те изяжда отвътре, не иска да те пусне, не иска да те остави да живееш. Ейнджъл беше неуравновесена, дори луда, но такова нападение би я тласнало още по-дълбоко в бездната.

Тя също би трябвало да е силно пострадала, може би и тежко ранена. Дали сега щеше да се скрие от света и да изчезне завинаги? Или щеше да се отправи в последна отчаяна атака?