Матю Арлидж
Смъртен грях (84)

84.

Слънцето нахлуваше през тънките пердета. Чарли усети върху лицето си топлината на новия ден и бавно отвори очи. Спомени, мисли и чувства се въртяха в натежалата й глава и тя се извърна рязко, за да разбере незабавно дали беше сънувала, или не. Но Стив го нямаше — не бе се прибрал снощи. Не беше сън.

Чарли се бе опитала да му се обади много пъти, но попадаше направо на гласова поща. Как беше той? Дали не беше му се случило нещо? Тя бе сигурна, че Стив не би я напуснал. Всичките му неща си бяха тук, освен това той не беше такъв човек. Никога не би си тръгнал без обяснение.

Къде беше тогава? Защо не беше се прибрал? След като той й постави своя ултиматум, Чарли поиска време, за да го обмисли. Отчаяно желаеше да останат заедно, да създадат щастливо семейство, но да се откаже от кариерата си, да се откаже от всичко, което беше постигнала с толкова усилия, й се струваше твърде голяма жертва. Но имаше ли всичко това смисъл, ако Стив не беше до нея? Чарли се намираше в омагьосан кръг.

Може би тя така и не бе разбрала цялата дълбочина на скръбта му по детето, което бяха изгубили. Стив му беше намислил име, ако се окажеше момче. Дразнеше я с това, когато тя забременя, отказваше да я посвети в тайната. По-късно не го спомена никога повече, въпреки опитите на Чарли да поговорят по въпроса. След известно време спря да го пита и понеже той беше толкова твърд, толкова овладян, тя навярно подцени ефекта, който станалото беше оказало върху него.

Стив беше толкова настоятелен. Толкова убеден, че тя трябва да се занимава с нещо друго. Нещо безопасно, което щеше да им позволи да заживеят като семейство. Беше преглътнал достатъчно гняв, достатъчно тревоги, достатъчно страхове. Сега дойде ред на Чарли да реши какъв живот желае.

Само че Чарли не знаеше. Не можеше да реши. Единственото, което знаеше със сигурност, бе, че мразеше да остава сама в тази голяма къща.