Метаданни
Данни
- Серия
- Хелън Грейс (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Pop Goes the Weasel, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Гриша Атанасов, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2018)
Издание:
Автор: Матю Арлидж
Заглавие: Смъртен грях
Преводач: Гриша Александров Атанасов
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2016
Тип: Роман
Националност: английска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 11.02.2016
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Мария Владова
ISBN: 978-954-26-1539-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4364
История
- —Добавяне
83.
Тя го обезвреди моментално. Докато пъхаше ключа в ключалката, го усети да се доближава бързо зад нея. Извъртя се, изви протегнатата му ръка и го притисна силно към стената, като вдигна ключа, който държеше, до очите му. Можеше да ослепи нападателя си за миг, ако се налагаше.
Беше Джейк. Останала без дъх, Хелън отпусна ръце.
— Какви ги вършиш, по дяволите?
Джейк не можеше да издаде и звук, беше останал без въздух при сблъсъка с твърдата тухлена стена, но накрая успя да отрони:
— Чаках те.
— Не можа ли да се обадиш като нормалните хора? Или да ме чакаш пред входа?
— Опитах се да ти звънна, Хелън. Знаеш, че ти оставих… колко… пет… шест съобщения? Ти не отговори на нито едно от тях.
Гласът му се извиси и отекна по стълбището на сградата. Долу Джейсън тъкмо беше нахълтал през входната врата с поредната медицинска сестра, затова Хелън бързо отключи и избута Джейк в апартамента си.
— Притесних се. Реших, че може да ти се е случило нещо. После си помислих, че сигурно аз съм сбъркал някъде. Какво става?
Джейк стоеше във всекидневната й, сред нейните книги и списания. Струваше й се изключително странно той да присъства в личното й пространство, сякаш цялата ситуация беше сбъркана.
— Емилия Гаранита знае за нас. Знае, че те посещавам, и заплашва да го разкрие в медиите.
Джейк изглеждаше смаян, но Хелън все пак трябваше да го попита.
— Ти ли й каза?
— Не, разбира се, че не. Сто пъти не.
— Казвал ли си на някого другиго? На някого, който може да я познава, който има голяма уста?
— Не, защо, за бога, ще го правя? Всичко си остава между нас, без никой друг, знаеш го.
Хелън сведе очи към пода. Внезапно тежестта на събитията от деня се стовари отгоре й и тя се разплака. Бясна на себе си, остана с наведена глава, отказваща да издаде слабостта си, но раменете й започнаха да се тресат. Нещата се бяха развили толкова ужасно, ужасно погрешно, и то най-вече заради нейната слабост и глупост. Беше ли й писано винаги да се оказва на губещата страна?
Джейк прекоси стаята и я прегърна топло. Почувства се по-добре. Някои хора я презираха, други се съмняваха в нея, а трети я намираха за странна. Но Джейк никога не я съдеше, винаги й съчувстваше, независимо от необичайния характер на връзката им. Хелън цял живот бе жадувала за безусловна любов, но едва в този миг осъзна, че Джейк иска да й даде тъкмо това.
Винаги го бе държала на разстояние, дори и след като той й бе дал да разбере, че желае да бъде по-близо до нея. Затова той се изненада толкова, когато Хелън най-после вдигна очи и каза:
— Остани.