Матю Арлидж
Смъртен грях (82)

82.

Тя лежеше просната на земята, безжизнена и отпусната, разперила ръце в знак на капитулация. Беше негова и той щеше да си вземе своето. Не си даде труда да сложи презерватив. След няколко часа щеше да бъде на път за Ангола на борда на танкера „Слазак“. Когато я намереха, той отдавна щеше да е заминал. Винаги се възползваше максимално от отпуските си на брега и този път не беше изключение.

Отне му известно време да се овладее, след като я удуши. Адреналинът препускаше във вените му — сърцето му биеше, сякаш щеше да се пръсне — а пред очите му танцуваха звезди. Беше изтощен, останал без дъх, макар че бе триумфирал. Усещаше режеща болка от драскотините по лицето, а сетивата му бяха свръхизострени — всяка капка вода звучеше като доближаваща се стъпка, всеки полъх на вятъра като пищяща жена. Но наоколо нямаше никого. Бяха само той и плячката му.

Тя беше същата като другите. Грешна, мръсна и евтина. Колко беше убил вече? Седем? Осем? А колко се бяха борили — борили истински? Нито една. С тази беше по-трудно, отколкото с останалите, но и тя като другите бе разбрала. Бе разбрала, че е загубена — че е пропиляла и най-малкия си шанс да се спаси, благодарение на собственото си падение — ето защо те бяха щастливи, когато настъпваше мигът да ги избави от мъките им. Но знаеха ли, беше ли ги грижа, че отиваха направо в ада?

Тялото му се разтърси, когато достигна кулминацията. Стисна очи, за да попие до капка насладата от момента. Напрежението, което беше се трупало в него седмица след седмица, вече започваше да се разсейва. Скоро щеше да изпита онова всеобхватно спокойствие, което се случваше рядко, но толкова силно желаеше да изпита.

Отвори очи с надеждата да се възнагради с последен поглед към обезкървеното й лице. Но щом го направи, замръзна.

Очите й бяха отворени. И тя гледаше право в него.

До нея стоеше чантата й. А в дясната си ръка държеше много голям нож.

— Gywno!

Ножът се заби в лицето му с отвратително хрущене. Той загуби съзнание. След по-малко от минута Войчех Адамик беше мъртъв.