Матю Арлидж
Смъртен грях (76)

76.

Хелън беше толкова погълната от разговора си с Чарли, че не чу Харууд да идва. Раздразнението на Чарли растеше, защото беше загубила дни в опити да изрови истинската самоличност на „Краля на мацките“ — той беше основният постващ във „Фестивал на кучките“ и би трябвало да го открият лесно. Но понеже никога не използваше домашен или служебен компютър и умееше да създава фалшиви адреси чрез шифровани айпита, „Краля на мацките“ засега си оставаше неуловим. Хелън и Чарли обсъждаха следващия си ход, когато чуха:

— Хелън, може ли да поговорим?

Беше казано с усмивка, но със студен тон. Бе публично привикване пред целия екип, предназначено да изпрати послание. Но Хелън още не разбираше какво е посланието.

 

 

— Цял ден се опитвам да се свържа с теб — продължи Харууд, когато влязоха в кабинета й. — Знам, че събитията се развиват бързо, но няма да толерирам такова прекъсване на комуникацията. Ясно ли е?

— Да, госпожо.

— Нещата се получават само ако всички звена от веригата са свързани, не е ли така?

Хелън кимна, но вътрешно изпитваше желание да й каже да върви да се гръмне.

— Е, какво става? — продължи Харууд.

Хелън я запозна набързо с развитието при издирването на Лайра Кембъл, със свършената работа в старото кино и последното убийство.

— Още не е открито тяло, но смятаме, че жертвата е Саймън Букър, бивш парашутист и ветеран от Афганистан.

— Герой от войната. По дяволите.

Хелън почувства, че Харууд се безпокоеше за потенциалните заглавия, а не за съдбата на мъжа. Приключи доклада си и понечи да си тръгне, но Харууд я спря.

— Днес обядвах с комисаря на полицията.

Хелън не каза нищо. Още един фронт ли се отваряше?

— Тя е много притеснена. Разследването вече е в голям преразход. Дори само наблюдението е много скъпо, а не води до нищо. После имаме допълнителен брой полицаи, извънредни часове, помощен екип криминалисти, кучета — и с какъв резултат? Какъв конкретен напредък сме постигнали?

— Това е трудно разследване, госпожо. Тя е умна и изобретателна убий…

— Всичко, което сме получили за тези пари, са куп негативни заглавия, затова комисарят поиска вътрешна ревизия на разследването.

Значи се отваряше нов фронт. Тя ли беше поискала, или Харууд я бе подтикнала? Кръвта на Хелън кипна, но тя не каза нищо.

— Знам, че имаш опит в тази област и че екипът — в общи линии — е лоялен към теб, но методите ти са неправилни и струват скъпо…

— С най-голямото ми уважение, четирима души са мъртви…

— Трима.

— Шибана игра на думи. Всички знаем, че Букър е мъртъв.

— Може да е игра на думи, инспектор, но говори много за теб. Прибързваш със заключенията. Още отначало ти се искаше Хелън Грейс пак да преследва сериен убиец. Това е единствената гледна точка, която признаваш, нали? Е, аз мисля, че тя е изкривена, непрофесионална и опасна. Имаме бюджети, протоколи и цели, които не могат да се потъпкват току-така.

— А каква е твоята цел, Чери? Главен инспектор? Заместник-комисар? Главен комисар?

— Мери си думите, инспектор!

— Срещала съм и преди хора като теб. Никога не вършат работа, но винаги са на линия, за да оберат славата.

Харууд се облегна назад в стола си. Явно беше бясна, но не искаше да го покаже.

— Стъпвай много внимателно, детектив инспектор Грейс. На косъмче си от отстраняване от случая. Или я хвани, или се оттегли. Ясно?

Хелън си тръгна. Едно нещо й стана кристално ясно. Докато Харууд беше наблизо, времето й изтичаше.