Матю Арлидж
Смъртен грях (69)

69.

Екипите плъзнаха из Саутхамптън в търсене на Лайра. На север, на юг, на изток и на запад не оставиха нито един камък необърнат. Бяха привлечени допълнителни униформени полицаи и доброволни сътрудници, които, водени от детективите, посещаваха публични домове, приюти за самотни майки с деца, здравни центрове, социални служби, спешни отделения, показваха портрета и искаха информация. Ако Лайра се криеше някъде в Саутхамптън, щяха да я намерят със сигурност.

Хелън ръководеше хайката в северните покрайнини на града, защото беше убедена, че убийцата ще действа от някое познато и безопасно за нея място. Държеше радиостанцията си с максимално засилен звук, с надеждата, че тя всеки момент ще изпращи с известие за пробив. Не я беше грижа кой ще засече Лайра, кой ще я залови — искаше само всичко това да свърши.

Но тя си оставаше неуловима. Някои твърдяха, че са виждали Лайра, някои смятаха, че са я познавали под друго име, но досега никой не беше потвърдил, че някога е разговарял с нея. Коя беше тази жена, която успяваше да живее толкова изолирано, без никакъв човешки контакт? Издирването продължаваше от часове, бяха говорили с безброй хора, но още нямаха нищо конкретно. Лайра беше призрак, който се изплъзваше.

После, веднага след обедната почивка, Хелън най-после постигна пробива, който така силно желаеше. Докато часовете се изнизваха, докато всяко от работещите момичета твърдеше, че не знае нищо за съществуването на Лайра, тя започваше да се пита дали Мелиса не бе наприказвала всичко, за да получи малко внимание и някакви пари, но тогава внезапно и неочаквано получиха положителна идентификация.

Хелън си проправяше път в заринатата с боклуци сграда с апартаменти на Спайър стрийт, потресена дълбоко от гледката. Работещи момичета и наркомани живееха едни до други в порутеното запуснато здание, което трябваше да бъде изтърбушено и реконструирано следващата година.

Мнозина от самонастанилите се имаха деца, които се мотаеха в краката на Хелън, бягаха от полицайката с престорен ужас, криеха се от нея из мръсните и опасни ъгли на разпадащата се сграда и пищяха през цялото време. Ако можеше, Хелън щеше да ги събере всичките и да ги отведе някъде на по-добро място. Отбеляза си наум да се обади на социалните служби веднага щом й се отвори свободна секунда. Не беше редно деца да живеят така през двайсет и първи век, мислеше си тя.

Група жени седяха около електрическа печка и кърмеха, клюкарстваха, отдъхваха си след нощната работа. Отначало бяха враждебни, после се намусиха. Хелън имаше ясното усещане, че крият нещо от нея, но въпреки това продължи да настоява. Тези момичета може да бяха изпаднали, но все пак имаха семейства и бяха податливи на емоционално изнудване. Хелън засвири на тази струна, описа мрачната картина на съкрушени семейства, погребващи своите непрежалими бащи, съпрузи и синове. Въпреки това жените не желаеха да споделят нищо — Хелън не можеше да прецени дали се страхуваха повече от Антон, или от полицията. Но накрая най-мълчаливата от групата изпусна нещо. Тя не беше особено приятна гледка — наркоманка с обръсната глава и с хленчещо бебе на ръце — но каза на Хелън, че е познавала Лайра бегло. Работили заедно за Антон преди Лайра да изчезне.

— Къде живее тя? — попита Хелън.

— Не знам.

— Как така?

— Никога не ми е казвала — сопна се момичето.

— Къде си я виждала тогава?

— Работехме на едни и същи места. Емпрес роуд, Портсууд, Сейнт Мери. Но любимото й беше старото кино на Ъптън роуд. Човек обикновено можеше да я намери там.

Хелън продължи да я разпитва още няколко минути, но вече беше получила каквото й трябваше. Всички места, изброени от момичето, бяха в северния край на града, което съвпадаше с нейната теория. Но тъкмо споменаването на старото кино накара сърцето на Хелън да се разтупти. Тони я беше информирал за последния си разговор с Мелиса, която също беше посочила киното като едно от скривалищата на Антон. Изглеждаше прекалено голямо съвпадение, за да бъде пренебрегнато. Там ли се бяха сблъскали Антон и Лайра? Там ли беше убит той? Дали тя още бродеше из това безлюдно и мрачно място?

Хелън незабавно се обади и нареди цивилни служители бързо и тихо да поставят под охрана старото кино, за да може екипът криминалисти да влезе и да си свърши работата. Едновременно на улицата щеше да се разположи екип за наблюдение. Хелън вече нямаше търпение да получи резултати. Нещо й нашепваше, че старото кино ще се окаже съдбоносно за разгадаването на случая. Може би най-после се доближаваха до Лайра. Може би техният призрак щеше да придобие плът.