Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хелън Грейс (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pop Goes the Weasel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 9гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми(2018)

Издание:

Автор: Матю Арлидж

Заглавие: Смъртен грях

Преводач: Гриша Александров Атанасов

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2016

Тип: Роман

Националност: английска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 11.02.2016

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Мария Владова

ISBN: 978-954-26-1539-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4364

История

  1. —Добавяне

65.

Когато Чарли се прибра, завари къщата тиха. Стив беше вечерял и си бе легнал — кухнята беше грижливо почистена, както винаги, когато бе негов ред. Чарли хапна малко от останалата храна и се качи горе, за да вземе душ. Струите гореща вода я обляха и я ободриха за кратко, но тя беше изключително изтощена и побърза да си легне.

Стив не помръдна, когато тя влезе, затова Чарли се вмъкна в леглото възможно най-безшумно. Не спяха в отделни легла, така че можеше да бъде и по-зле, но вече почти не общуваха. А след като тя реши да откликне на молбата на Хелън да се върне в разследването, той вече не се опитваше да прикрива гнева и разочарованието си. Измъчваше се, че тъкмо когато стъпваше на крака в работата си, семейният й живот се разпадаше. Защо не можеше нещата да се наредят веднъж завинаги? Какво трябваше да направи, за да бъде щастлива?

Тя лежеше будна, втренчила очи в тавана. Стив се размърда, както правеше често, и тя му хвърли поглед. С изненада — и раздразнение — видя, че той я гледа.

— Извинявай, скъпи, не исках да те будя — каза тя меко.

— Не спях.

— О! — Чарли не можеше да различи изражението му в полумрака. Не изглеждаше ядосан, но не й се струваше и дружелюбен.

— Лежах буден и мислех.

— Добре. За какво?

— За нас. — Чарли не отговори нищо, несигурна накъде биеше. — Искам да бъдем щастливи, Чарли.

Очите на Чарли внезапно се изпълниха със сълзи. Сълзи на щастие и облекчение.

— И аз това искам.

— Искам да забравим всичко станало и да си бъдем каквито бяхме преди. Да живеем така, както винаги сме искали.

— Аз също — едва успя да промълви Чарли. Тя се притисна към Стив, а той я прегърна.

— И искам да си имаме бебе.

Хлипането на Чарли утихна леко, но тя не каза нищо.

— Винаги сме искали деца. Не бива да ни пречат лошите неща, които се случиха, трябва да продължим напред. Искам да имам дете с теб, Чарли. Искам пак да започнем да опитваме.

Чарли зарови глава в гърдите на Стив. Истината беше, че тя също отчаяно искаше бебе, отчаяно искаше да бъдат нормално щастливо семейство. Но също така разбираше, че това беше несъвместимо с нейната кариера и че Стив току-що й беше хвърлил ръкавица.

Стив никога не би го казал направо, но всъщност току-що й беше съобщил, че е време да избере.