Матю Арлидж
Смъртен грях (63)

63.

Студ. Смразяващ, смразяващ студ.

Очите на Саймън Букър се отвориха и той примигна, преди да ги затвори пак, щом режещата светлина на голата крушка го заслепи. Главата му беше толкова мътна, беше толкова объркан. Какво, по дяволите, бе станало с не…

Тя беше там и го гледаше. Ейнджъл. С парчето арматурно желязо. Спомените започнаха бавно да се връщат, а всяко проблясване на паметта му сякаш го пробождаше болезнено.

Беше слаб. Лицето му лепнеше от кръв, устата му беше ужасно пресъхнала. Но все пак се опита да се изправи. Само за да разбере, че е вързан здраво. Огледа се и видя, че ръцете му са стегнати заедно с дебел зелен кабел, закрепен за стената зад него. Беше проснат гол на дюшека, дрехите му не се виждаха никъде наоколо. Опита се да й извика, само за да осъзнае, че устата му е здраво залепена с лента.

— Ти, жалко дребно лайно.

Саймън Букър подскочи, когато гневният й глас наруши тишината.

— Ти, нещастно малко нищожество.

Пристъпи към него, все още държеше парчето желязо. Прехвърляше го от ръка в ръка.

— Мислеше си, че можеш да ме измамиш?

Саймън бурно заклати глава.

— Така ли си мислеше, а?

Той заклати глава още по-силно.

— Да ме измамиш, а после да ме нападнеш?

Стовари с всичките си сили желязото върху капачката на коляното му. Той изпищя, но лепящата лента задавяше агонията му, не му позволяваше да си поеме дъх. Тя го удари по другата капачка и костта изпращя от удара. Саймън изрева отново и се заизвива, като се опитваше да избегне ударите, които валяха по краката, по хълбоците, по гърдите му. Тя спря за миг, изкрещя нещо неразбираемо, после стовари желязото между раздалечените му крака, върху слабините.

Той изпищя, сякаш щеше да се пръсне, а сълзите замъглиха очите му.

— Какво си мислеше, че ще направиш, нещастник? — изкрещя му, преди да се разсмее. — О, момченце, ще си платиш. Ще те върна на парчета на фригидната ти жена, разбра ли?

Сълзите вече се стичаха по бузите му, но изглежда, въобще не я трогваха. Тя вдигна желязото, за да го удари в лицето, но внезапно се спря и овладя пороя от ярост, който заплашваше да я помете. Като дишаше тежко, се обърна и прибра парчето желязо в раницата си.

Но затишието беше кратко, защото тя извади дълъг нож. Прекара пръст в ръкавица по острието му и се завъртя към жертвата си. Прекрачи го и допря ножа до гърлото му. Той се молеше да го направи, да прекрати мъките му веднага. С още малко натиск щеше да среже каротидната му артерия и всичко щеше да свърши.

Но Ейнджъл имаше други планове. Вдигна острието, приклекна и разлюля ханша си назад-напред. Усмивка затанцува в ъгълчетата на устните й.

— Плати за цял час, значи можем да се позабавляваме, нали?

И тогава касапницата започна.