Матю Арлидж
Смъртен грях (62)

62.

Тони затръшна вратата на автомобила и се смъкна ниско на шофьорската седалка. Как можа да се издъни така? Какво щеше да каже на Хелън?

Това беше големият му шанс да се върне на предната линия, да докаже, че още го бива — а той се провали с гръм и трясък. Можеше да се опита пак да се свърже с Мелиса, но имаше ли смисъл? Тя вече знаеше, че той е ченге, което сложи край на играта. Единственото нещо, което можеше да направи, бе да се изповяда пред Хелън възможно най-скоро и да започне да разработва нов план. Може би и някои други момичета бяха виждали тази Ейнджъл. Беше немислимо тя да е успявала да се вмъква и измъква като призрак от тези местенца. Ето какво трябваше да напра…

Той подскочи, когато пътническата врата се отвори. Толкова се бе вглъбил в собствения си малък свят, че не беше чул как някой се приближава. Завъртя се, за да посрещне натрапника… и с изненада видя Мелиса да сяда на пътническата седалка.

Без да го поглежда, тя само каза:

— Карай.

Пътуваха в мълчание цели десет минути, преди Мелиса да му посочи отбивката до запуснат ресторант. Беше тихо, без жива душа наоколо, която да ги обезпокои. Когато се завъртя, за да я погледне, Тони с изненада забеляза, че тя трепери.

— Ще ти кажа всичко, което искаш да знаеш. Трябват ми пари. Много пари.

— Не е проблем — отвърна Тони. Беше съобразил по пътя, че само перспективата за финансова изгода би могла да я вкара в колата му отново.

— Пет бона за начало. После още.

— Съгласен.

— И имам нужда от подслон. От място, където тя няма да ме открие.

— Можем да ти предоставим тайно жилище и денонощна охрана.

— Денонощна — обещаваш ли?

— Обещавам.

— Сделка? — попита Мелиса и Тони потвърди.

Мелиса въздъхна дълбоко — изглеждаше изтощена от събитията тази вечер. После, без да поглежда към Тони, прошепна:

— Момичето, което търсиш, е Лайра. Името на Ейнджъл е Лайра Кембъл.