Матю Арлидж
Смъртен грях (60)

60.

Караваната стоеше самотна сред пустошта. Обкръжена от циганските огньове, които горяха в околностите, изглеждаше почти красива. Отвътре беше не толкова хубава, а влажна и гниеща, по пода имаше разпилени остатъци след употребата на дрога. Но щеше да свърши работа за тази вечер — с проснатия дюшек, готов за действие.

— Значи си войник? — попита тя.

— Бях. В Афганистан.

— Обичам войниците — уби ли някой с чалма?

— Няколко.

— Моят герой. Трябва да ти пусна едно от заведението.

Саймън Букър отхвърли предложението със свиване на рамене. Не искаше от нея съжаление. Нито благотворителност. Извади няколко банкноти от портфейла си и ги остави на лекьосаното, покрито с гетинакс барче. Когато посягаше, забеляза венчалната си халка и започна да я дърпа.

— Не се притеснявай за това, мили. Аз няма да кажа, ако и ти не кажеш. Цената е трийсет за орална, петдесет за обикновена, сто за нещо друго. И ще трябва да използваш презерватив, скъпи. Не искам да ми лепнеш някоя болест, която си хванал от чуждестранните курви, нали?

Саймън Букър кимна и се извърна, като бръкна в сака си, за да извади презервативите. Не можа да ги напипа веднага, затова се зарови, за да ги открие. Когато се изправи, видя с изненада, че Ейнджъл стои до вратата.

— Майната ти, стой далеч от мен! — изкрещя му тя.

— Какво? Само си вземах…

— За какво ти е това желязо?

По дяволите. Явно го беше зърнала, докато той ровеше в чантата си.

— Не е нищо. Само за защита е. Но ако искаш, ще го оставя отвън.

Той посегна към него.

— Да не си посмял да го докоснеш. Ако го пипнеш, ще крещя. Имам приятели наблизо. Те ме пазят. Знаеш ли какво правят циганите с такива като теб?

— Добре, добре. Не се впрягай.

Саймън се ядоса. Беше дошъл за секс, не за скандал и ругатни.

— Тогава ти го изнеси отвън. Не искам никакви неприятности — каза той.

Тя изглеждаше уплашена, но пристъпи плахо към сака, без да откъсва поглед от Саймън през цялото време. Грабна сака и го хвърли навън — той падна на земята с глухо тупване. Тя издиша и се успокои.

— Е, добре, дали да не почнем отначало? — каза с широка, но насилена усмивка.

— Хубаво.

— Ела тогава и ме целуни. А като те опозная по-добре, ще поема големия ти член с уста.

Това беше друго нещо. Саймън прекоси стаята. Колебливо в началото, сложи ръце на гърдите й. Тя отвърна, като обви ръце около врата му и приближи устата му към своята.

— Хайде да започваме, а?

Когато Саймън Букър притвори очи, Ейнджъл рязко заби коляно в слабините му. Саймън се вцепени, смаян, а тя го ритна отново и отново. Той се сгърчи на пода, без да може да си поеме въздух. Искаше да повърне. Господи, болеше ужасно.

Погледна нагоре и видя, че Ейнджъл е застанала над него. Вече не се усмихваше, а държеше парчето желязо от неговата чанта. Без да каже и дума, го стовари върху главата му. Един път, два пъти, три пъти за по-сигурно. После спря и отиде да затвори вратата на караваната. Заключи отвътре и успокои дишането си. Погледна жертвата на пода и усети как възбудата й расте.

Беше време веселбата да започва.