Матю Арлидж
Смъртен грях (6)

6.

Гмуркаше се все по-дълбоко и по-дълбоко, а леко солената вода влизаше в ушите и ноздрите й. Въздухът й вече свършваше, но тя не се колебаеше. Странни светлини осветяваха дъното на езерото и го правеха матово и красиво, примамваха я още по-дълбоко.

Сега си проправяше път между гъстите стъбла, които растяха от дъното. Видимостта беше слаба, придвижването — трудно, дробовете й пареха. Бяха казали, че е тук, къде беше тогава? Имаше ръждясал скелет на бебешка количка, телена кошница от магазин, дори варел от нафта, но нито следа от…

Изведнъж разбра, че са я измамили. Нямаше го тук. Обърна се и се насочи към повърхността. Но не можа да тръгне. Погледна надолу и видя, че левият й крак се е заплел в тревите. Ритна с всичка сила, но растенията не поддадоха. Започваше да усеща, че отмалява, че няма да издържи още дълго, но се застави да се отпусне, да остави тялото си да потъне към дъното. По-добре да се опита да се откачи спокойно, отколкото с ритане да влоши още повече нещата. Наведе глава, бръкна сред враждебните треви и задърпа с всички сили. Но изведнъж престана. И изпищя, а последната глътка въздух се изплъзна от устата й. Не тревите я задържаха долу. Беше човешка ръка.

 

 

Задъхана, Чарли се изправи рязко в леглото. Огледа се диво наоколо, като се опитваше да осъзнае невероятния преход от подводните треви, които я поглъщаха, към домашната спалня, където се беше озовала. Прокара ръце по тялото си, убедена, че пижамата й трябва да е подгизнала, но беше съвсем суха навсякъде, с изключение на капчиците пот по челото. Дишането й започна да се успокоява и тя разбра, че всичко е било само лош сън, глупав нощен кошмар.

Като се опитваше да запази спокойствие, тя се обърна, за да погледне Стив. Винаги спеше дълбоко и на нея й харесваше да чува как похърква тихо до нея. Тя се изправи безшумно от леглото от своята страна, облече си халата и излезе от стаята на пръсти.

Прекоси площадката и тръгна към стълбището. Забърза, докато минаваше покрай вратата на втората спалня, после се упрекна, че го е направила. Когато научиха, че чакат бебе, Стив и Чарли започнаха да обсъждат какви промени щяха да направят в тази стая — да сменят двойното легло с бебешко креватче и кресло за кърмене, да покрият белите стени с весели жълти тапети, да постелят дебели килими на твърдия дървен под — но, разбира се, всички тези вълнения не доведоха до нищо.

Тяхното бебе умря в Чарли, докато бяха отвлечени заедно с Марк. Когато я закараха в болницата, тя вече знаеше, но още се надяваше, че докторите няма да потвърдят най-лошите й опасения. Но те го направиха. Стив заплака, когато му каза. Тогава Чарли го видя да плаче за първи път, но не и за последен. През следващите месеци имаше моменти, в които на Чарли й се струваше, че е над нещата, че ще успее някак си да се справи с целия този ужас, но после се улавяше, че се колебае преди да пристъпи във втората спалня, уплашена да не зърне шарките на тапетите в детската, които си бяха представяли заедно, тогава разбираше, че раните още не са зараснали.

Слезе в кухнята и включи каната. Напоследък сънуваше много. С наближаването на момента да се върне на работа притеснението й намираше изход в кошмарите. Не беше споделила със Стив, защото не искаше да му дава още доводи.

— Не можеш да заспиш ли?

Стив се беше вмъкнал в кухнята и я гледаше. Чарли поклати глава.

— Нервна ли си?

— А ти как мислиш? — отвърна Чарли, като се стараеше да запази спокоен тон.

— Ела при мен.

Той разтвори ръце и тя с благодарност се пъхна между тях.

— Ще напредваме стъпка по стъпка — продължи той. — Знам, че ще се справиш страхотно, знам, че ще успееш… но ако някога почувстваш, че ти идва в повече или че това не е за теб, тогава може пак да го обмислим. Никой няма да си помисли нищо лошо за тебе. Нали?

Чарли кимна. Беше му толкова благодарна за подкрепата, за способността му да й прости, но упорството му да я накара да напусне работата си я вбесяваше. Тя разбираше защо той вече мразеше полицията, защо мразеше работата й, мразеше ужасните хора, населяващи този свят, и много пъти си беше мислила да последва съветите му и просто да си тръгне. Но после какво? Да прекара цял живот с мисълта, че е била победена? Прогонена. Пречупена. Фактът, че Хелън Грейс се беше върнала на работа само месец след смъртта на Мериан, само наливаше масло в огъня.

Затова Чарли продължаваше да настоява, че трябва да се върне на работа, когато отпускът й по болест изтече. Хемпширската полиция се отнесе щедро с нея и беше й предоставила всяка възможна подкрепа, затова сега беше неин ред да се отблагодари с нещо.

Тя се измъкна от прегръдката му, за да направи кафе за двамата — вече нямаше смисъл да се връщат в леглото. Врялата вода се стичаше в чашите хаотично, разплискваше се по стените им. Раздразнена, Чарли изгледа каната обвинително, но всъщност вината беше на дясната й ръка. Тя се шокира, когато видя колко силно трепери. Внимателно остави каната на стойката, като се молеше Стив да не е забелязал.

— Ще пропусна кафето. Днес само ще взема душ и ще потичам.

Тя тръгна да излиза, но Стив я спря и още веднъж я прегърна с големите си ръце.

— Съвсем сигурна ли си, Чарли? — попита, вперил поглед в нея.

Чарли замълча за миг, после каза:

— Да, абсолютно.

После си тръгна. Но докато се качваше по стълбите към банята, си даде сметка, че храбрият й оптимизъм не можеше да заблуди никого, а най-малко самата нея.